Решение № 6470 от 28.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6470 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100505019 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение рег. № 4228/12.03.2025 г., постановено по гр.д. № 68163/2024 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав, съдът е осъдил „Агенция пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: 000695089,адрес: гр. София, п.к. 1606, пл. „Македония“ № 3 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, ЕИК 121130788 на основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ и чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 302.50 лева (триста и два лева и петдесет ст.) – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 5000-1261-22-253288, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба/14.11.2024 г./ до окончателното плащане, както и съдебноделоводни разноски в размер на 490 лева.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, в която се излагат доводи, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Поддържа се, че представеният Протокол за ПТП е изготвен в противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК и следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Твърди, че мястото не е посетено от служители на КАТ, като представеният протокол няма обвързваща материална доказателствена сила. Сочи, че в протокола липсва пълно и ясно описание на механизма на настъпване на вредите. Поддържа, че доколкото ПТП не е настъпило пред органите на КАТ, то в протокола само се възпроизвеждат твърденията на водача, който е заинтересован, за да получи застрахователно обезщетение. Твърди, че в представения протокол не е посочен размерът на препятствието. Твърди, че свидетели 1 на ПТП не е имало, като не е изготвен снимков материал на местонахождението на ПТП. Твърди, че в случая представената по делото застрахователна полица не съдържа изброяване на застрахователните рискове. Поддържа, че общите условия на застрахователя не били подписани. Твърди се, че по делото няма доказателства, че водачът на МПС не е бил под влияние на алкохол или други упойващи вещества.

Твърди се, че не става ясно имало ли е други МПС, които да са пречили за видимостта.

Поддържа, че застрахователят не е доказал да е извършил проверка за причиняване на вредите в резултат от умишлени действия и не са събрани доказателства за това дали вредите не са настъпили при обстоятелства, при които се изключва отговорността на застрахователя съгласно общите условия. Твърди, че представената застрахователна полица не удостоверява основание за изплащане на застрахователно обезщетение, защото е бланкетна. Предвид изложеното, моли за отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли изцяло иска срещу жалбоподателя. При условията на евентуалност моли съдът да се произнесе по възражението за съпричиняване. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна – ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД в срока по чл. 263 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноски по производството пред въззивната инстанция.

Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:

В рамките на проверката си по чл. 269 ГПК, съдът следва да направи преценка на валидността и допустимостта на решението в обжалвана част. По законосъобразността му е обвързан с доводите, изложени във въззивната жалба, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Въззивният съд приема, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено, след обсъждане на събраните по делото доказателства и при изцяло изяснена фактическа обстановка от СРС. При постановяването на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. По съществото на спора и във връзка с доводите на ответника във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:

СРС е сезиран и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя на работата на трето за спора лице. В случая регресното право срещу ответника (въззивник) АПИ се основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Както обосновано е приел и СРС, уважаването на иска с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга - настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия.

2

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.

От приетата като писмено доказателство застрахователна полица №93002210017887/18.04.2022 г. се установява, че на посочената дата между ЗК „ЛЕВ ИНС” АД и А.Б.П. е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 00.00 ч. 24.04.2022 г. до 24.00 ч. на 23.04.2023 г. относно лек автомобил марка „BMW”, модел „7 ER REIHE” с рег. №**** за застрахователна сума 34 000 лева.

Видно е и че уговорената застрахователна премия по полицата от 1819.17 лева е платима в брой. В полицата е посочено, че застрахователното покритие е по Клауза 1 – всички рискове. Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства са неразделна част от договора и са представени са по делото в заверено копие. Ето защо и доколкото в застрахователната полица изрично е посочено, че застраховащия е запознат със съдържанието на Общите условия и е налице негов подпис, който не е оспорен от ответника, то обстоятелството дали самите общи условия са подписани или не е без правно значение в настоящия случай.

Според приетите като доказателство по делото общи условия отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи по избор на застрахования, сред които е посочена и клауза Клауза 1 – всички рискове, в застрахователното покритие на която попадат всички рискове, включително и процесния.

Ето защо, настоящият състав приема, че волята на страните е при уговорено клауза Клауза 1 – всички рискове да се покриват и вредите по гумите и джантите на МПС, настъпили вследствие от попадането в необезопасена дупка/шахта, препятствие на пътното платно, което от своя страна попада в дадената дефиниция за ПТП. Поради посоченото въззивният съд намира, че възражението на Агенция „Пътна инфраструктура”, че в случая не е налице покрит застрахователен риск, се явява неоснователно.

По повод настъпилото застрахователно събитие при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № 5000-1261-22-253288 - по делото е прието уведомление за настъпило застрахователно събитие от 11.10.2022 г. от И.А.П. за щети от настъпило ПТП на същата дата с описание на обстоятелствата за възникването на събитието и увредените детайли на автомобила. На същата дата е съставен опис на претенцията, съставен е доклад по щета и е определена сумата от 302.50 лева, изплатена на собственика на застрахования автомобил с платежно нареждане от 24.11.2022 г.

По делото е представен Протокол за ПТП № 1835886/11.10.2022 г., съставен от мл. автоконтрольор Г.С.П. – служител на СДВР, в който е посочено, че същият е съставен след посещение на място. Тоест възраженията на Агенция „Пътна инфраструктура”, че след ПТП не е имало посещение от страна на органите на МВР, е необосновано.

3

В горецитирания протокол е посочено също така, че на 11.10.2022 г. около 20.00 ч. в гр. София на кръгово кръстовище с бул. „Европа“ и „Околовръстен път“ е настъпило ПТП с участието на застрахования лек автомобил, управляван от И.А.П..

Като причина за настъпилото ПТП е посочено, че автомобилът е преминал през метална шахта на платното за движение, която е необезопасена и несигнализирана.

Служителят на СДВР е изготвил схема на възприетото от него местоположение на шахтата и процесното увредено МПС. В протокола е вписано също така, че вреди са констатирани по МПС в областта на предна лява гума и джанта и други.

Според трайната съдебна практика протоколът за ПТП, съставен от полицейски служители, представлява официален удостоверителен документ и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като се съставя от длъжностни лица, в кръга на правомощията им, по предвидени в закона ред и форма и удостоверява обстоятелства, възприети от длъжностното лице. Протоколът за ПТП има характер на официален документ в частта, в която се установява от полицейските служители мястото на настъпване на ПТП, участвалите МПС и водачите им, настъпилите видими щети по МПС, наличните пътни знаци, маркировка, неравности по пътищата. Тоест съдът е длъжен да приеме, че изброените обстоятелства, пряко възприети от длъжностното лице, са се осъществили така, както е посочено от полицейските служители, доколкото по реда на чл. 193 ГПК не е била оборена материалната доказателствена сила на протокола. Аргументи в този смисъл се извличат от Решение № 136/07.08.2024 г. по т.д. № 338/2023 г. на I I Т.О. на ВКС, Решение № 20/22.03.2017 г. по гр.д. № 50128/2016 г. на III Г.О. на ВКС.

В процесния случай не е оборена верността на приложения по делото Протокол за ПТП, поради което може да се приемат за установени датата и мястото на ПТП, участвалото в ПТП превозно средство, настъпилите видими щети по МПС, наличието на пропаднала метална шахта на посочения пътен участък. Тоест неоснователни са възраженията на Агенция „Пътна инфраструктура”, че в случая не е установено наличието на посоченото препятствие, в която е попаднал застрахованият лек автомобил. С оглед посочения характер на констативния протокол за ПТП е ирелевантно дали са изготвени снимки непосредствено след настъпване на ПТП.

С приетото в производството пред първоинстанционния съд заключение по съдебно - автотехническата експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като задълбочено и компетентно отговарящо на поставените задачи, вещото лице е посочило, че всички увреждания по застрахования при ищеца автомобил, отразени в описите на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността на щетите, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата от 319,49 лв., а механизмът съответства на посочения в исковата молба.

Тоест от съвкупния анализ на представените писмени доказателства, и приета експертиза безспорно може да се направи извод, че е настъпило застрахователно събитие, във връзка с което е възникнало задължение за ЗК „Лев Инс“ АД да изплати в съответствие с договора за имуществена застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение.