Решение № 58 от 23.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300502841 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чл.135 от ЗЗД и чл.248 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е. Н. А., ЕГН **********, и Е. С. А., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. Пловдив, ул. „***, чрез адв. Г. К., против Решение № 2866/25.06.2024г., постановено по гр.д.№ 9865/2021г. на Районен съд -Пловдив, II гр.с., с което е обявен за относително недействителен по отношение на ищеца „Кая 77“ ЕООД, ЕИК 205681444, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя Н.С.П., сключения на 24.04.2020г. Договор за дарение на идеална част от недвижим имот, обективиран в Нотариален акт 103, том I, рег. № 622, нот. дело № 86/2020 г. по регистъра на нотариус Г. Пирянков, рег. № 708 на НК, вписан в СВ – гр. Пловдив под акт № 36, том 24, дело 4903/2020 г., по силата на който Е. Н. А., ЕГН ********** е дарил на майка си Е. С. А., ЕГН **********, ½ ид. ч. от поземлен имот с ИД *** по КККР на гр.

Пловдив, с адрес на имота: гр. Пловдив, местност „Бялата воденица“, с площ от 373 кв.м., трайно предназначение на територия: земеделска, с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 метра, стар ИД ***; както 1 и са осъдени да заплатят на „Кая 77“ ЕООД, общо сумата 2420 лв. за направени разноски по делото. Молят да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да са отхвърлят изцяло исковете като неоснователни.

Въззиваемата страна „Кая 77“ ЕООД, ЕИК 205681444, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ***, чрез адв. С. И., е депозирала писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 94954/17.09.2024г. от Е. Н. А., ЕГН **********, и Е. С. А., ЕГН **********, чрез адв. Г. К., против Определение № 10574/27.08.2024г., постановено по гр.д.№ 9865/2021г. на Районен съд Пловдив, II гр.с., с което на осн. чл.248 от ГПК са намалени присъдените с Решение № 2866/25.06.2024г., разноски от 3572 лв. на 2420 лв. Молят да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в още по-нисък размер.

Въззиваемата страна „Кая 77“ ЕООД, чрез адв. С. И., е депозирала писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.

Постъпила е и частна жалба с вх.№ 96209/20.09.2024г. /по описа на РС – Пловдив/ от „Кая 77“ ЕООД, чрез адв. С. И., против Определение № 10574/27.08.2024г., постановено по гр.д.№ 9865/2021г. на Районен съд Пловдив, II гр.с., с която са намалени присъдените с Решение № 2866/25.06.2024г., разноски от 3572 лв. на 2420 лв. Моли разноските да бъдат увеличени с още 1152 лв. за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите страни Е. Н. А. и Е. С. А., чрез адв. Г. К., са депозирали възражение, че частната жалба на „Кая 77“ ЕООД е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „Кая 77“ ЕООД против Е. Н. А. и Е. С.

А. е заведена искова молба, с която посочва, че на 05.02.2020 г. между ищеца и ответника Е. А. било подписано Споразумение, с което за безспорно било прието, че последният, в качеството му на служител на длъжност „***“, е нарушавал трудовата дисциплина, в резултат на което умишлено е причинил липси и вреди на ищеца в размер общо на 27 900 лв.

2

Със Споразумението същият се е задължил най-късно до 01.01.2021 г. да заплати на дружеството обезщетение в размер на 27 900 лв., както следва: до 01.03.2020 г. – сумата от 13 900 лв., а до първо число на всеки следващ месец – сумата от по 1400 лв. до пълното възстановяване на дължимата сума.

Въпреки настъпването на падежите за плащане, както и изтичане на крайния срок на договора, ответникът не бил заплатил дори част от общо дължимата по споразумението сума.

Посочва се, че след възникване на вземането и след подписване на Споразумението на 05.02.2020 г., с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт, вписан в СВ – гр. Пловдив под Акт № 36/24.04.2020г., том 24, дело 4903/2020 г., ответникът Е. А. дарил на майка си Е. А. единствения притежаван от него недвижим имот, а именно – ½ ид. ч. от поземлен имот с ИД *** по КККР на гр. Пловдив, с адрес на имота: гр. Пловдив, местност „Бялата воденица“, с площ от 373 кв.м.

Ищцовото дружество счита, че с така извършеното разпореждане, ответникът Е. А. е извършил действия, с които го е увредил, в качеството му на кредитор, като по този начин препятствал удовлетворяването на вземането му, предвид липсата на друго притежавано от него имущество.

Направено е искане за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца сключения на 24.04.2020 г. Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 103, том I, рег. № 622, нот. дело № 86/2020 г. по регистъра на нотариус Г. Пирянков, рег. № 708 на НК, вписан в СВ – гр. Пловдив под акт № 36, том 24, дело 4903/2020 г., по силата на който Е. А. е дарил на майка си Е. А. ½ ид. ч. от поземлен имот с ИД *** по КККР на гр. Пловдив, с адрес на имота: гр. Пловдив, местност „Бялата воденица“, с площ от 373 кв.м.

Към исковата молба прилага Споразумение от 24.04.2020 г., подписано между „Кая 77“ ЕООД и Е. Н. А., Нотариален акт, вписан в СВ – гр. Пловдив под Акт № 36/24.04.2020г., том 24, дело 4903/2020 г. за дарение на ½ ид. ч. от недвижим имот с ИД *** по КККР на гр. Пловдив, с адрес на имота: гр. Пловдив, местност „Бялата воденица“, с площ от 373 кв.м. и актуална Справка, изготвена към 31.05.2021г. от Агенцията по вписванията, по партидата на Е. Н. А..

3

Ответниците Е. Н. А. и Е. С. А. са депозирали в срока по чл. 131 от ГПК Писмен отговор, с който са оспорили предявените искове като недопустими и неоснователни. Възразяват, че сделката не увреждала правата на ищеца. При извършването , двамата ответници не са целяли да увредят ищеца.

С Определение № 4901/12.07.2021г. на Районния съд е спряно производството по гр.д.№ 9865/2021г. до приключване на производството по гр.д.№ 1721/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на осн.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

С Молба с вх.№ 105791/21.11.2023г. /на л.58/, депозирана от „Кая 77“ ЕООД са приложени Решение № 313/11.03.2022 г. по гр.д. № 1721/2021 г. на ПОС, Решение № 187/09.11.2022 г. по в.гр.д. №73/2022 г. на ПАС и Определение № 2929/09.10.2023 г. по гр.д. № 601/2023 на ВКС, ГК, и производството по гр.д.№ 9865/2021г. е възобновено, на осн.230 от ГПК.

Към делото е приложено и заверено копие от нот.д.№ 86/2020г. по описа на Нотариус Г. Пирянков, рег.№ 708 на НК, гр.Пловдив, съдържащо всички документи във връзка с подписания договор за дарение, оформен с Нотариален акт за ½ ид. ч. от недвижим имот с ИД *** по КККР на гр. Пловдив, с адрес на имота: гр. Пловдив, местност „Бялата воденица“, с площ от 373 кв.м.

Прието е и Удостоверение с изх.№ 1102/14.03.2024г., изд. от ЧСИ Иво Кралев, рег.№ 907, гр.Пловдив, за заведено изп.д.№ 364/2022г. от „Кая 77“ ЕООД срещу длъжника Е. Н. А. за вземане с главница 27 900 лв., ведно със законната лихва.

Районният съд, за да уважи исковете по чл.135 от ЗЗД, излага основни съображения, че ищецът е доказал, че има качеството на кредитор по отношение на първия ответник - Е. А. преди процесната разпоредителната сделка. Ищецът се легитимира като кредитор на парично вземане към първия ответник по силата на подписано споразумение, с което е прието, че А., в качеството му на служител на длъжност „***“, е нарушавал трудовата дисциплина, в резултат на което умишлено е причинил липси и вреди на ищеца в размер общо на 27 900 лв. Със споразумението същият се е задължил най-късно до 01.01.2021 г. да заплати на дружеството обезщетение в размер на 27 900 лв., както следва: до 01.03.2020 г. – сумата от 13 900 лв., а до първо 4 число на всеки следващ месец – сумата от по 1400 лв. до пълното възстановяване на дължимата сума. Вземането на ищеца е признато за съществуващо и с влязло в сила съдебно Решение. В тази насока се позовава и на съдебна практика - Решение № 639/06.10.2010 г., постановено по гр. д. № 754/09 г. по описа на ВКС, ІV г.о., затова, че кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника.

Районният съд е аргументирал, че от представените писмени доказателства е доказана и втората предпоставка за успешното провеждане на предявените искове, а именно, че първият ответник е извършил твърдяното разпоредително действие. Наложен е правен извод, че извършеното дарение е увреждащо за кредитора – ищец, тъй като е намалило имуществото на длъжника и по този начин е лишило ищеца от възможността да се удовлетвори от това вземане.

Районният съд по отношение на знанието за увреждане у двамата ответници при извършване на разпоредителната сделка, е мотивирал, че и тази предпоставка е доказана, предвид родствената им връзка и съществуващата законова презумпция, предвидена в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, при която се предполага знанието за увреждането, доколкото страните по сделката са роднини. Счита се, че съпругът, низходящият, възходящият, братът или сестрата на длъжника, които са договаряли с него /след като той е станал длъжник/, знаят, че тази тяхна сделка уврежда кредитора. Предполага се знанието – субективната предпоставка на иска. Затова, обърната е тежестта на доказване – вместо ищецът – кредитор да доказва знанието, ответниците трябва да доказват незнанието си. В случая ответниците не са ангажирали доказателства, с които да оборят създадената законова презумпция.

С въззивната жалба на Е. Н. А. и Е. С. А. са направени възражения, че е нарушен материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с допускането, събирането и проверката на доказателствата по делото. Поддържат, че Районният съд се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и е направил погрешни изводи. Ищецът не бил доказал, че първият ответник няма никакво имущество, върху което да се насочи изпълнението.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, 5 се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

I.По отношение на въззивната жалба, подадена от Е. Н. А. и Е. С. А., следва да се посочи, че има бланкетен характер, доколкото не е въведено нито едно конкретно възражение срещу постановеното решение. От приложения Нотариален акт № 103, том I, рег. № 622, нот. дело № 86/2020 г. по регистъра на нотариус Г. Пирянков, е видно, че е обективирана сделката договор за дарение на недвижим имот, по силата на който Е. А. е дарил на майка си Е. А.

½ ид. ч. от поземлен имот с ИД *** по КККР на гр. Пловдив, с адрес на имота: гр. Пловдив, местност „Бялата воденица“, с площ от 373 кв.м.

Обосновани са правните изводи на Районния съд, че с този дарствен акт са увредени интересите на „Кая 77“ ЕООД, тъй като дружеството притежава качеството кредитор по отношение на първия ответник Е. Н. А., въз основа на Споразумение от 05.02.2020 г. По силата на този документ страните са приели за безспорно установено, че длъжникът, в качеството му на служител на кредитора, на длъжност „Салонен управител“, по силата на трудов договор № 30/13.11.2019 г., е нарушавал трудовата дисциплина, в резултат на което умишлено е причинил липси и вреди на кредитора в общ размер на 27900 лв.

Длъжникът се е задължил да заплата на кредитора в срок най-късно до 01.01.2021 г. обезщетение за така причинените вреди, което обезщетение е в размер на 27900 лв., по следния погасителен план: до 01.03.2020 г.- да изплати сумата от 13 900 лв.; всеки следващ месец на 1-во число от 01.04.2020 до 01.01.2021 г. включително по 1400 лв. на месец или общо за периода 14 000 лв.