Определение № 460 от 12.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. София, 12.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503426 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2 във вр. с чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ж. С. и Е. Е. против определение №550 от 24.11.2025г., постановено по гр.д. № 324/2025 г. на Окръжен съд – Видин, с което съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Видин.

Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на определението поради нарушение на материалния закон. Твърдят, че спорът нямал търговски характер, а смесен гражанско – трудово – деликтен такъв, а цената на исковете от по 60 000 лв. и 20 000 лв. правила делото подсъдно именно на окръжния съд като първа съдебна инстанция. Отделно от това, нарушено било правилото за обективно съединяване на исковете, като релевантен за определяне на родовата подсъдност бил водещият иск – този с най-висока цена от 60 000 лв.

Моли за отмяна на определението и връщане на делото на Окръжен съд – Видин за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският Апелативен съд, като прецени оплакванията в частната жалба във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Производството пред Окръжен съд – Видин е инициирано по искова молба на Ж. С. и Е. Е., с която ищците са предявили против Агенция по вписванията и „Европавименти Плюс“ ООД субективно съединени искове за заплащане на сумата от 60 000 лв. за Ж. Г. С., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от психически тормоз, унизително 1 отношение, нарушени условия на труд, загуба на зъб и емоционален срив, и на сумата от 20 000 лв. за Е. Е. като обезщетение на неимуществени вреди при увреждане на близък, изразили се в силен страх за живота и здравето на майка му, тревожно разстройство, безсъние, значително влошено психическо здраве и емоционално страдание.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцата Ж. С. е главен специалист в Службата по вписванията при Районен съд – Видин, където през 2025 г. е извършван строително – ремонтен проект от „Европавименти Плюс“ ООД, който е протекъл при тежки условия – силна запрашеност, непрекъснат шум, вибрации, липса на защита и мръсотия.

Съдиите по вписванията бил преместени, но служителите не. В същото време ищцата работела ежедневно от 18,30 до 19,00 часа без заповед, без допълнително заплащане и нарушение на ЗЗБУТ. Въпреки, че ищцата нямала нищо общо с постъпил в Дирекция Инспекция по труда сигнал, в резултат на който на 23.05.2025г. и 06.06.2025 г. е извършена проверка, тя станала обект на подигравки, унизително отношение, неправомерни обвинения и изолация, била създадена враждебна среда към нея, последвало преместване и продължителна командировка без осигурени условия и средства. Тормозът и стресът на работното място довели до тежко възпаление на пародонта, разклащане и изваждане на зъби, силна тревожност, безсъние, плачливост, изолация, високо кръвно налягане. Всички тези оплаквания били в резултат на противоправния стрес на работното място.

Твърди, че вторият ищец /неин син/ преживял силен страх за живота и здравето на майка си, тревожно разстройство, безсъние, значително влошено психично състояние, емоционално страдание.

Твърдят, че всички тези вреди са резултат от противоправното поведение на ответниците.

В петитума ищците са заявили претенции за осъждане на ответниците да им заплатят солидарно сумите от 60 000 лв. за С. и 20 000 лв. за Е., представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

С обжалваното определение Окръжен съд - Видин е прекратил производството пред него и е изпратил същото по подсъдност на Районен съдВидин.

Съдът е приел, че макар цената на иска да е над 25 000 лв., в случая се касае за трудов спор и родово компетентен да го разгледа всякога е районният съд.

Определението е неправилно, тъй като противоречи на процесуалния закон.

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, същата е нередовна. Явно е със сигурност, че не се касае за трудов спор, както е приел първоинстанционният съд. Ищците твърдят, че са претърпели неимуществени вреди, подробно описани за всеки един от тях, от неправомерни действия на ответниците, изразяващи се в подигравки, тормоз, 2 унизително отношение, неправомерни обвинения за това, че първата ищца подала сигнал в Инспекцията по труда, което било повод да се извърши проверка на работното й място, изолация на ищцата и враждебна среда.

Вторият ищец като неин син също твърди да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силно притеснение за живота и здравето на неговата майка, тревожно разстройство и безсъние, силно влошено психическо състояние.

С оглед изложените обстоятелства и заявения петитум, с който се иска солидарно осъждане на ответниците да заплатят на всеки един от ищците поотделно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, които оценяват на сумата 60 000 лева за първата ищца и 20 000 лева за втория, вследствие на виновни и неправомерни действия на ответниците, то несъмнено ищците претендират деликтна отговорност за причинените им вреди по общия исков ред – чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД. Друг е въпросът, че исковата молба е нередовна, тъй като не са изложени обстоятелства кои служители на ответниците са им причинили тези вреди и да конкретизират кога и с какви точно действия от тяхна страна са причинени претендираните вреди.От какво произтича претенцията за солидарна отговорност. Явно е, че ответниците като ЮЛ не могат да причинят деликт.

С оглед изложеното обаче, касае за облигационен спор – искове за обезщетение на неимуществени вреди, оценени за всеки един от ищците на 60 000 лв. за първия и 20 000 лв. за втория. Затова и предвид разпоредбата на чл.104,т.4 от ГПК, исковете са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, тъй като единият от тях надвишава 25 000 лева. В случая не са налице изключенията, посочени в разпоредбата - не се касае за иск за издръжка, трудов спор или вземане по акт за начет.

Това налага обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно. Делото да се изпрати на Видински окръжен съд, който е компетентен да разгледа спора, като съобрази констатациите в обстоятелствената част на настоящото определение, свързани с нередовността на исковата молба.

По изложените съображения съдът приема, че спорът е облигационен, а не трудов, поради което, на осн. чл.104, т.4 от ГПК следва да бъде прието, че родово компетентен да се произнесе като първа инстанция по така предявените искове е Окръжен съд – Видин.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №550 от 24.11.2025г., постановено по гр.д. № 324/2025 г. на Окръжен съд – Видин.

ВРЪЩА делото на същия съд като родово компетентен да разгледа предявените искове.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. София, 12.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503426 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2 във вр. с чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ж. С. и Е. Е. против определение №550 от 24.11.2025г., постановено по гр.д. № 324/2025 г. на Окръжен съд – Видин, с което съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Видин.

Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на определението поради нарушение на материалния закон. Твърдят, че спорът нямал търговски характер, а смесен гражанско – трудово – деликтен такъв, а цената на исковете от по 60 000 лв. и 20 000 лв. правила делото подсъдно именно на окръжния съд като първа съдебна инстанция. Отделно от това, нарушено било правилото за обективно съединяване на исковете, като релевантен за определяне на родовата подсъдност бил водещият иск – този с най-висока цена от 60 000 лв.

Моли за отмяна на определението и връщане на делото на Окръжен съд – Видин за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският Апелативен съд, като прецени оплакванията в частната жалба във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Производството пред Окръжен съд – Видин е инициирано по искова молба на Ж. С. и Е. Е., с която ищците са предявили против Агенция по вписванията и „Европавименти Плюс“ ООД субективно съединени искове за заплащане на сумата от 60 000 лв. за Ж. Г. С., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от психически тормоз, унизително 1 отношение, нарушени условия на труд, загуба на зъб и емоционален срив, и на сумата от 20 000 лв. за Е. Е. като обезщетение на неимуществени вреди при увреждане на близък, изразили се в силен страх за живота и здравето на майка му, тревожно разстройство, безсъние, значително влошено психическо здраве и емоционално страдание.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцата Ж. С. е главен специалист в Службата по вписванията при Районен съд – Видин, където през 2025 г. е извършван строително – ремонтен проект от „Европавименти Плюс“ ООД, който е протекъл при тежки условия – силна запрашеност, непрекъснат шум, вибрации, липса на защита и мръсотия.

Съдиите по вписванията бил преместени, но служителите не. В същото време ищцата работела ежедневно от 18,30 до 19,00 часа без заповед, без допълнително заплащане и нарушение на ЗЗБУТ. Въпреки, че ищцата нямала нищо общо с постъпил в Дирекция Инспекция по труда сигнал, в резултат на който на 23.05.2025г. и 06.06.2025 г. е извършена проверка, тя станала обект на подигравки, унизително отношение, неправомерни обвинения и изолация, била създадена враждебна среда към нея, последвало преместване и продължителна командировка без осигурени условия и средства. Тормозът и стресът на работното място довели до тежко възпаление на пародонта, разклащане и изваждане на зъби, силна тревожност, безсъние, плачливост, изолация, високо кръвно налягане. Всички тези оплаквания били в резултат на противоправния стрес на работното място.

Твърди, че вторият ищец /неин син/ преживял силен страх за живота и здравето на майка си, тревожно разстройство, безсъние, значително влошено психично състояние, емоционално страдание.

Твърдят, че всички тези вреди са резултат от противоправното поведение на ответниците.

В петитума ищците са заявили претенции за осъждане на ответниците да им заплатят солидарно сумите от 60 000 лв. за С. и 20 000 лв. за Е., представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

С обжалваното определение Окръжен съд - Видин е прекратил производството пред него и е изпратил същото по подсъдност на Районен съдВидин.

Съдът е приел, че макар цената на иска да е над 25 000 лв., в случая се касае за трудов спор и родово компетентен да го разгледа всякога е районният съд.

Определението е неправилно, тъй като противоречи на процесуалния закон.