Определение № 16465 от 03.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16465 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509635 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274- чл.279 ГПК, вр. чл. 129, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 100 891/28.08.2025г. по описа на СГС, подадена от „Минолби“ ЕООД срещу определение № 25 359 от 10.06.2025г. постановено по гр.д. № 62 891/2024г. по описа на СРС, 78 състав, с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото.

Жалбоподателят – „Минолби“ ЕООД поддържа, че е отстранил в срок констатираните от съда нередовности. Посочва, че в молба – становище е уточнил, че „ размерът на исковата претенция е определен предвид кредитно известие №652959347 по процесната фактура №442091268, с което известие операторът признава, че е надвзел сумата от 0, 90 лв. без ДДС или 1, 08 лв. с ДДС, и която сума подлежи на възстановяване на „Минолби“ ЕООД“.

Произходът на тази сума е таксата за 10 GB интернет, която е начислена в поголям размер от договорения, както и че има фактурирани дублирани три броя такси за период 20.12.2001г. – 27.12.2021г., който период е отчетен и платен по предходна фактура. Посочил е, че искът е формиран от разликата за цената на допълнителния пакет мобилен интернет 10 GB, като таксите не се претендират. Моли да се отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия.

Ответната по спора страна – „А1 България“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и приложения документ към частната жалба, приема за установено следното от фактическа 1 страна:

Производството по гр.д. № 62 891/2024 г. по описа на СРС, 78 състав е инициирано с искова молба, депозирана от „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД за сумата от 1.08 лв. с ДДС, представляваща сбор от платени без основание такси, едностранно начислени от ответника по фактура №0442091268 с период на фактуриране – 28.11.2021г. – 27.12.2021г., издадена въз основа на сключен между страните договор №50355497.

С разпореждане 154 724/25.10.2024 г., СРС, 78 състав е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да отстрани нередовностите на исковата молба като внесе по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лева, както и да конкретизира претенцията си - как е образувана сумата; какви услуги твърди, че са предоставени и фактурирани, които не са били поискани от него. Указал е и последиците от неизпълнение в срок на указанията на съда, а именно: връщане на исковата молба.

Това разпореждане е получено от ищеца на 01.11.2025г.

С уточняваща молба вх. № 354 091/05.11.2024г. ищецът е изложил, че във фактура №0442091268 са дублирани 3 бр. такси, на обща стойност 5,74 лв. без ДДС, а именно: +1,42 лв. за месечна такса частична А1 М клас S, период 20.12.2021 г. - 27.12.2021 г.; +4 лв. пакет мобилен интернет 10 GB на максимална скорост, период 20.12.2021 г. -27.12.2021 г.; +0,32 лв. за плюс 1000МВ, мобилен интернет на максимална скорост /20.12.2021 г.-27.12.2021 г.

Едновременно с това е посочено, че е начислена такса за пакет мобилен интернет 10 GB на максимална скорост за 8,50 лв. без ДДС, което не кореспондира с договорената му стойност от 6лв. без ДДС - следователно се твърди, че А1 неправилно е изчислил размера на дължимата такса. Представен е и документа за внесена държавна такса в размер на 50 лева.

С разпореждане № 163 121 от 08.11.2024г. съдът е дал повторно възможност на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да конкретизира претенцията си, като посочи: сума, в какъв размер твърди, че е заплатил; кога е заплатил сумата; на кого е заплатил сумата; на какво основание твърди, че е заплатил процесната сума; по кой договор, за какви услуги и за какъв период; кои такси по отделно и в какъв размер твърди, че са начислени и платени без основание. Указани са отново последиците от неизпълнение в срок на указанията на съда, а именно: връщане на исковата молба.

Това разпореждане е връчено на ищеца на 19.11.2024г.

С молба вх. № 374 485 от 20.11.2024г. ищецът е посочил, че сумата от 1,08 лв. с ДДС на база самопризнание на ответника към РП Бургас, че е издал 2 кредитно известие №652959347 за сумата от 1, 08 лв. с ДДС, с което признава, че е надписал фактура №0442091268, която сума не му е върната.

С разпореждане № 60 016/10.04.2025г. съдът е предоставил последна възможност на ищеца да конкретизира претенцията си, като посочи: как е формиран размер на иска от 1.08 лева с ДДС – да поясни дали претендира 1.08 лева като сума платена без основание по фактура, която следва да индивидуализира; кои такси по отделно и в какъв размер твърди, че са начислени и платени без основание; да поясни твърдението си, че ответникът е издал 3 бр. дублирани фактури, както и да ги индивидуализира 3-те фактури; да посочи коя сума или период по тези фактури твърди, че са „дублирани“; в случай, че по няколко фактури е начислена една и съща сума следва да поясни тези обстоятелства. Указани са отново последиците от неизпълнение в срок на указанията на съда, а именно: връщане на исковата молба.

Това разпореждане е връчена на ищеца на 22.04.2025г.

С молба вх. № 152 827/25.04.2025г. /датата на пощенското клеймо/ ищецът е направил искане за изменение на предявеният иск от такъв на основание посочената фактура, в иск с основание кредитно известие №652959347 към тази фактура. Едновременно с това е посочил, че във фактура № 0442091268 за таксувания период 20.12.2021г.-27.12.2021 г. има такси, които са предплатени по предходна фактура, издадена за периода 28.11.2021 г.-27.12.2021 г.

С обжалваното определение № 25 359/10.06.2025г. съдът е прекратил производството по делото поради неизпълнение на дадените указания в срок от страна на ищеца и е върнал исковата молба. В мотивите на съдебния акт е прието, че е налице противоречие в твърденията на ищеца, дали сумата от 1, 08 лв. с ДДС представлява:

-сума, която той е платил по предходна фактура и която сума е погрешно повторно начислена във фактура №0442091268 или -сумата, представлява такси за услуги, които са вписани и фактурирани, но не са били предоставени, или

- въпреки, че са били предоставени не са били поискани от потребителя или

-сумата представлява погрешно начислен размер на такси за услуги, които са заявени и използвани от ищеца.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по 3 същество.

Редовната искова молба е предпоставка за законосъобразно водене на съдебния процес и за това съдът следи служебно с оглед нормата на чл. 129, ал.1 от ГПК. Това е така с оглед необходимостта страните в процеса да имат яснота относно предмета, основанието и страните по него с оглед адекватна защита на правата си. Това е необходимо и с оглед преценката на съда относно обстоятелството дали е сезиран с процесуално допустим иск и за извършване на проверка подсъдността по него. Такава преценка при нередовна искова молба съдът обективно не може да извърши респ. страните по спора са обективно възпрепятствани да предприемат адекватна защита на правата си.

Настоящият съдебен състав като взе предвид изложеното първоначално в исковата молба, счита, че действително по отношение на нея са налице неяснота в твърдението на ищеца относно обстоятелствата, от които произтича вземането му и съответно какво е искането му към съда – чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, тъй като не е посочено така начислените неоснователно такси за каква услуга са определени и в какъв размер, съответно същите не са ползвани изобщо или съответно има дублирани на едни и същи такси за една услуга. Предвид така посоченото правилно първоинстанионния съд е дал три пъти указания до ищеца, като същите са са правилни, пълни и необходими.

В резултат на предоставената възможност на ищеца същият в уточнителните молби е посочил различни твърдения:

- в първата: посочени са три такси по размер и основание като дублирани, като тяхната обща стойност е над размера на предявения иск, като е посочена и различна начална дата на периода /в исковата молба – 28.11.2021г., а в молбата – 20.12.2021г./,

- във втората молба – се променят твърденията му, като се посочва, че сумата се претендира въз основа на кредитно известие №652959347 за сумата от 1, 08 лв. с ДДС към фактура №0442091268, която сума не му е върната, - с третата молба – е посочил ново твърдение, че във фактура № 0442091268 за таксувания период 20.12.2021г.-27.12.2021 г. има такси, които са предплатени по предходна фактура, издадена за периода 28.11.2021г. 27.12.2021 г. и - в частната жалба път се твърди, че не се претендират такси, които са били предплатени, а само разликата в цената на допълнителния пакет мобилен интернет от 10 GB.

При съпоставка между дадените указания от съда и така описаните от 4 ищеца твърдения се установява отново непоследователност в твърденията на страната относно следните факти:

– въз основа на кой документ се претендира сумата – посочената първоначално фактура или издаденото кредитно известие, -защо се претендира тази сума – непредоставена услуга, която е била заплатена; услуга, която вече е заплатена в предходен период; услуга, която е два пъти фактурирана в един и същ документ или нещо различно, коя е тази услуга по вид и за какъв период се отнася – доколкото в исковата молба периодът е различен.

Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са изпълнени в предоставения срок на ищеца дадените указания, поради което исковата молба остава нередовна и съответно следва да се приложат последиците от това – връщането й и прекратяване на исковото производство - чл.129, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 25 359 от 10.06.2025г. постановено по гр.д. № 62 891/2024г. по описа на СРС, 78 състав, с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5