Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 784 от 07.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9840/2022
Вид
Решение № 784
Подписан
07.02.2025
В сила
07.02.2025
Състав
Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.450, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.181, ал.1 · Търговски закон
  • чл.247а · Търговски закон
  • чл.247а, ал.1 · Търговски закон
  • чл.247а, ал.5 · Търговски закон
  • чл.74 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

М. Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100509840 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 6.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 47849/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 29 състав, „БАЛКАН” АД- гр. София /ЕИК 111005252/ е осъдено да заплати на А. Н. Б. /ЕГН **********/ на основание чл.247а вр. чл.181, ал.1 ТЗ сумата 17 670 лева, представляваща дължим дивидент за 2016 г., съгласно решение на Общото събрание на акционерите в „Балкан” АД от 9.06.2017 г., ведно със законната лихва от 16.08.2019 г. до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 3 444.51 лева, представляваща лихва за забава върху дължимия за 2016 г. дивидент от 17670 лева за периода 10.09.2017 г.- 15.08.2019 г., а също и сумата 844.58 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Предявеният от А. Н. Б. срещу „Балкан” АД иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 460.37 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът А. Н. Б. е осъден да заплати на ответника „Балкан” АД сумата 1.46 лв.- разноски по делото.

С определение от 26.05.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молба на ищеца А. Б. за изменение на цитираното решение в частта за разноските- чрез присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение от 3 200 лв.

Постъпила е въззивна жалба от „БАЛКАН” АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна А. Н. Б. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, 1 като претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е и частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК от ищеца А. Н.

Б., с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено определение за присъждане на претендираните разноски за първоинстанционното производство Ответникът по частната жалба „Балкан“ АД оспорва същата и моли да бъде постановено определение за отхвърлянето й като неоснователна.

Предявени са искове с правно основание чл.247а вр. чл.181, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от А. Б. срещу „Балкан“ АД осъдителни искове по чл.247а ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за горепосочените суми като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.247а, ал.1 ТЗ, дивиденти се изплащат, само ако според проверения и приет финансов отчет на съответната година чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не помалка от сумата на основния капитал на дружеството, плюс фонд "Резервен" и други фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав.

Правото на дивидент на акционера има имуществен характер и е част от членственото му правоотношение с акционерното дружество. То се поражда и съществува едновременно с него и е една абстрактна потенциална възможност на икцеонера да получи част от реализираната от дружеството чиста печалба, т.е. представлява признато от закона /чл.181, ал.1, изр.2 ТЗ/ право на участие в разпределението й, съразмерно с броя на притежаваните акции. Абстрактната възможност се трансформира в конкретно субективно право на вземане, когато и доколкото в правната действителност се реализира сложният фактически състав, визиран в разпоредбата на чл.247а ТЗ, с чието възникване законът свързва пораждането на това притезание. Едва тогава то става изискуемо и ликвидно конкретно облигационно вземане, имащо насрещно кореспондиращо му задължение на акционерното дружество да изплати дължимата сума /в този смисъл Решение № 14 от 10.09.2012 г. по т.д.№ 667/ 2010 г. на ВКС, ІІ ТО/.

В настоящия случай не е спорно по делото както наличието на право на дивидент за ищеца Б. за финансовата 2016 г., така и трансформирането на това право в ликвидно и изискуемо вземане в полза на акционера- ищец срещу ответното търговско дружество, в резултат на взетото от ОС на акционерите на 9.06.2017 г. решение за това.

Съобразно посоченото в мотивите на представеното по делото Решение от 2

11.07.2017 г., постановено по т.д.№ 754/ 2015 г. на ОС- Пловдив /влязло в сила/, ищецът А. Б. е бил акционер в „Балкан“ АД и притежател на 1 203 броя налични акции от капитала му /чл.297 вр. чл.299, ал.1 ГПК/, за което е направено съответно вписване в Книга на акционерите на „Балкан“ АД, водена от „Централен депозитар“, водена преди дерегистрацията /отметка на корицата на книгата/, където е вписан под № 7 като притежател на 1 203 бр. поименни акции, което обстоятелство е отразено и в издадена от „Централен депозитар“ АД на 17.01.2014 г. депозитарна разписка /в препис/.

Видно от представения като доказателство по делото препис- извлечение от Протокол от Общо събрание на акционерите на „Балкан“ АД, проведено на 09.06.2017 г., компетентният колективен орган на ответното дружество е взел решение за приемане предложението на Управителния съвет на същото за разпределение на печалбата за 2016 г., като 3 000 000 лева се разпределят като дивиденти на акционерите, а останалата част да се отнесе в неразпределена печалба.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, дължимият на ищеца за 2016 г. дивидент, съответен на притежаваните от него 1 203 броя акции, е в размер на 18 754.77 лв. /1 203 х 15.59 лв./, като след приспадане на дължимия данък дивидент, внесен от ответното дружество в ТД на НАП през м.09.2017 г., дължимият на ищеца дивидент е определен на 17 816.43 лв. /1 203 х 14.81 лв./, която сума не е заплатена на ищеца. Дължимата върху тази сума за периода 10.09.2017 г.- 15.08.2019 г. /с начална дата- денят, следващ изтичането на законо-установения тримесечен срок по чл.247а, ал.5 ТЗ, и крайна дата- подаването на исковата молба/ законна лихва възлиза на общо 3 444.51 лв.

Спорно по делото, предвид наведените във въззивната жалба на ответника и отговора на въззиваемата страна доводи, е обстоятелството дали наличието на запор върху притежаваните от ищеца Б. акции, наложен по изп. дело № 20167810400444 на ЧСИ Г. Д. със запорно съобщение от 8.06.2016 г. /за вземане на Г.А.Г. към ищеца/, препятства уважаването на осъдителния иск по чл.247а ТЗ, предявен по настоящото дело.

Изпълнително дело № 20167810400444 на ЧСИ Г. Д.- с рег.№ 781 на КЧСИ, е образувано през 2016 г. за принудителното събиране на суми по издадени в полза на „Балкан“ АД /взискател/ срещу А. Н. Б. /длъжник/ два изпълнителни листа- по гр.д.№ 3147/ 2012 г. на ОС- Пловдив, и по гр.д.№ 3471/ 2014 г. на АС- Пловдив, както следва:

55 328.28 лева- главница, ведно със законната лихва от 12.10.2012 г.; 1487.87 левалихва; 75.93 лева- обезщетение за забава; 4 517.29 лева- съдебни разноски, и 5 603.42 лева- такси.

Със запорно съобщение от 8.06.2016 г. /л.28 от делото на СРС/ по изп. дело № 20167810400444, връчено на „Балкан“ АД на същата дата- 8.06.2016 г., е наложен запор върху притежаваните от ищеца Б. 1 203 броя налични поименни акции от капитала на „Балкан“ АД за обезпечаване на горепосочените вземания.

На 26.04.2017 г. по изп. дело № 20167810400444 е изпратено второ запорно съобщение до „Балкан“ АД /л.30 от делото на СРС/, с което на основание чл.450, ал.3, чл.507 и чл.508 ГПК е наложен „запор върху вземането на ищеца към ответното дружество, което произтича от обстоятелството, че Б. е собственик на 1 203 броя акции, за които му се дължи дивидент“. Забранено е на ответника изплащане на запорираните до посочения размер суми на длъжника и му е наредено да преведе сумите по запора по посочената в съобщението сметка на ЧСИ. Няма данни и доказателства това разпореждане на ЧСИ да е изпълнено от „Балкан“ АД и процесната 3 сума- дивидент на ищеца за 2016 г., да е преведена по съответната сметка на ЧСИ.

В приложено по делото удостоверение от 19.10.2020 г. на ЧСИ Г. Н. /л.54 от делото на СРС/ е посочено, че по молба на Г. А. Н. /взискател/ има образувано изп. дело № 20189230400115 на ЧСИ Г. Н.- с рег.№ 923 на КЧСИ, за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 21.03.2015 г., издаден по гр.д.№ 3147/ 2012 г. на ОС- Пловдив, и изпълнителен лист от 26.05.2016 г., издаден по гр.д.№ 3471/ 2014 г. на АС- Пловдив, като задължението на длъжника по изпълнителното дело към 20.10.2020 г. е в общ размер на 67 299.69 лв. /главница, законна лихва и такси по ТТРЗЧСИ/;

„останалата несъбрана сума по вземането на взискателя Г. Г.ев /посочена по- горе/ е по вземането му съгласно образувано изп. дело № 20189230400115 /на ЧСИ Г. Н.- с рег.№ 923 на КЧСИ/- въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2016 г., издаден по гр.д.№ 3471/ 2014 г. на АС- Пловдив, останала за събиране след разпределение на суми по изпълнителното дело“.

В издадено по същото изп. дело на 19.10.2020 г. удостоверение /л.55 от делото на СРС/ е посочено, че „Балкан“ АД е присъединен взискател с подадена молба и изпълнителен лист от 27.05.2019 г., издаден по т.д.№ 765/ 2014 г. на ОС- Пловдив, както и образувано изп. дело № 2019923 0400161 /по молба на „Балкан“ АД и изпълнителен лист от 25.01.2018 г., издаден по т.д.№ 765/ 2014 г. на ОС- Пловдив/, присъединено към горепосоченото изп. дело, като задължението на длъжника по изп. дело към 20.10.2020 г. е в общ размер на 124 501.93 лв. /главница, законна лихва и такси по ТТРЗЧСИ/; „останалата несъбрана сума по вземането на взискателя „Балкан“ АД /посочена по- горе/ е по вземането му съгласно образувано изп. дело № 20199230400161 /въз основа на изпълнителен лист от 25.01.2018 г., издаден по т.д.№ 765/ 2014 г. на ОС- Пловдив и в.т.д.№ 349/ 2017 г. на АС- Пловдив/ присъединено към изп. дело № 20189230400 115, останала да се дължи след разпределение на суми по изпълнителното дело“.

В издадено на 15.07.2021 г. от ЧСИ Г. Н. удостоверение /л.81 от делото на СРС/ е посочено, че задължението по изпълнително дело № 20189230400115 на ЧСИ Г. Н.- с рег.№ 923 на КЧСИ, към взискателя „Балкан“ АД към дата 29.07.2021 г. е в размер на 52 913.87 лв. общо /главница, законна лихва и такси по ТТРЗЧСИ/.

С постановление за възлагане от 27.01.2019 г., издадено по изп. дело № 20189230400115 на ЧСИ Г. Н., влязло в сила на 12.02.2020 г. /според направеното върху документа отбелязване/, в резултат на проведена публична продан на купувача Г.А.Г.

/взискател по изпълнението/ са възложени следните налични ценни книжа: поименна акция № 000228, емисия ВG11ВАМОАТ10, издадена на 14.12.2018 г., удостоверяваща собствеността на 1203 поименни акции с номинална стойност по 2 лева всяка, съставляващи 0.3 % процента от регистрирания капитал на „Балкан“ АД- гр. София /ЕИК 111005252/, за което е заплатена покупна цена от 96 350 лв.

По делото са представени доказателства и за образувано по молба на „Балкан“ АД /взискател/ от 6.06.2019 г. изпълнително дело № 2019923 0400161 на ЧСИ Г. Н.- с рег.№ 923 на КЧСИ, за принудителното събиране на вземания по изпълнителен лист от 25.01.2018 г., издаден по т.д.№ 765/ 2014 г. на ОС- Пловдив, в общ размер на 98 104.44 лв., ведно със законната лихва от 31.10.2014 г. до окончателното й изплащане.