Решение № 214 от 28.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Варна, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502557 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6809/10.10.2024г. по регистратурата на РС-Д. подадена от И. И. К. срещу решение № 191/08.08.2024г. постановено по гр.д.№ 1322/2021г. по описа на РС-Д., с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск от И. И. К. против С. Д. С., С.

С. А. и Х. С. А. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за допускане по отношение на ищцата И. И. К. да изкупи ¾ идеални части от следните имоти: ПИ с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради с предназначение допълващо застрояване, както следва: сграда с идентификатор ***.1 и сграда с идентификатор ***.2 по Кадастралната карта, при условията, договоР. между С. Д. С. като продавач и С. С. А. като купувач по време на брака му с Х. С. А., обективирани в нот.акт № 104, том 5, рег. № 4665, дело № 791 от 20.09.2021г. на нотариус В. М., рег. № 465 на НК и район на действие РС Д., срещу сумата от 9850 лева, която да бъде заплатена от ищеца И. И. К. в едномесечен срок от влизане решението на съда в сила и жалбоподателката Е ОСЪДЕНА да заплати на С. Д. С. сумата от 1800 лева заплатено адвокатско възнаграждение, а на С. С. А. и Х. С. А. сумата от 1505 лева заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.

Въззивникът – И. И. К., чрез процесуалния си представител оспорва решението с 1 твърдения за незаконосъобразност и неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа твърденията си в исковата молба, че между нея и ответника С. С. е налице съсобственост по отношение на ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Д. и постоените в него сгради с ид. ***.1 със застроена площ от 34 кв.м. и сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ от 54 кв.м., с които ответникът С. се е разпоредил възмездно в полза на ответника С. А., без да й предложи да ги купи при договорената цена от 9850 лева, поради което за нея се е породило право на изкупуване. Излага, че по повод заявеното от нея възражение за нищожност на договора за доброволна делба от 24.04.2009г., съдът е формирал неправилен извод приемайки, че договорът е действителен позовавайки се на решението по тълкувателно дело № 3/2014г. на ВКС. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че не е извършено законосъобразно попълване на кадастралната карта през 2008г. с ПИ с ид. *** и ПИ с ид. ***, тъй като за това няма издадена нарочна заповед и не е проведена надлежна процедура от СГКК, която да установи, че проектните дялове отговарят на изискванията на закона за самостоятелни обекти. Посочва, че по действащия РП за гр.Д. одобрен през 1963г. и изменен през 1994г. имотите с ид. *** и с ид. *** са включени в УПИ III-609 в кв.93, но липсва преписка за разделянето му, т.е за УПИ III-609 е отреден един имот /стар имот ПИ 609/, а не два имота. На това основание счита, че договорът за доброволна делба не е породил правното си действие и е налице съсобственост по отношение на него. Въвежда й възражение за нищожност на договора за доброволна делба от 2009г. поради това, че съделителите, за които не са отредени реални дялове, не са получили посоченото в договора парично уравнение. Излага, че са доказани всички елементи от фактическия състав на заявената искова претенция по чл.33, ал.2 от ЗС, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде допуснато изкупуването.

Претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – С. Д. С., чрез процесуалния му представител. Счита жалбата за неоснователна, а решението на РС - Д. за правилно и законосъобразно, постановено при установени предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.33, ал.2 от ЗС. Твърди, че е проведена надлежна процедура по разделяне на имота на две части извършено с акт на началника на СГКК, а юридическото поделяне на имотите, с които е прекратена съсобствеността по отношение на тях е извършено с договора за доброволна делба сключен между съсобствениците през 2009г. Счита за недоказани възраженията на ищеца за нищожност на доброволната делба, включително и поради това, че не са предприети действия по отразяването й в Общината. Възразява да бъдат разглеждани възраженията на въззивника за нищожност на доброволната делба поради незаплащане на посочените в договора парични уравнения, поради това, че са релевирани едва с въззивната жалба и на това основание са преклудирани. Твърди, че след делбата всяка от страните е ползвала собствената си част, а ответникът С. е декларирал имота и е заплащал дължимите за него данъци, владял го е необезпокоявано повече от 10 години и го е придобил по давност. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

2

Писмен отговор на въззивната жалба са депозирали и въззиваемите С. С. А. и Х. С.

А., чрез процесуалния си представител. Считат обжалваното решение за валидно и допустимо, а също и за правилно постановено при спазване на приложимите материалноправни и процесуални норми. Излагат, че ищцата недобросъвестно не се позовава на факта на сключения с ответника С. договор за доброволна делба и не изпълнява поетите с него задължения за завършване на административната фаза на подялбата по изработване на ПУП-ПР на процесния имот. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища по жалбата. Претендират за присъждане на сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски /въззивникът – за двете съдебни инстанции/ и правят възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останналите въпроси съобрази следното:

РС-Д. е бил сезиран с предявен от ищцата И. И. К. против С. Д. С., С. С. А. и Х. С. А. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за допускане в полза на ищцата на изкупуване на ¾ идеални части от следните имоти – ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Д., заедно с построените в имота сгради: сграда с предназначение постройка на допълващо застрояване с ид. ***.1 и с площ от 34 кв.м. и сграда с предназначение постройка на допълващо застрояване с ид. ***.2 с площ от 54 кв. м. при условията, договоР. между между продавача С. Д. С. купувачите - съпрузи С. С. А. и Х. С. А., обективирани в нот. акт № 104, том 5, рег.

№ 4665, дело № 791 от 20.09.2021г. на нотариус В. М., а именно цена от 9850 лева.

Ищцата излага, че с ответника С. Д. С. са наследници на А.И.Х., починал на 11.08.1986г., а С. е наследник и на Д. С. Д., починал на ***г. и следователно са съсобственици на останалите от наследството им имоти в гр.Д. - ПИ с ид. ***, заедно с построените в имота сгради с ид.***.1; с ид.***.2 и с ид.***.3 и ПИ с ид. ***, заедно с построените в имота сгради с ид. ***.1 и с ид.***.2.

Твърди, че съсобственикът С. Д. С. е продал на ответника С. А. А. имота с ид. ***, заедно с построените в него две сгради - с ид. № ***.1 и № ***.2, без да я покани в качеството и на съсобственик да ги купи за себе си и без да е получил съгласието й да ги продаде на трето лице. На това основание предявява иск за изкупуването им, при условията на сключената с нот.акт № 104/2021г. сделка.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците С. С. А. и Х.

С. А., чрез процесуалния им представител.

Не оспорват, че с нот.акт № 104/2021г. са закупили по време на брака си ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Д., заедно с построените в него две сгради - с ид. № ***.1 и № ***.2 от продавача С. Д. С., но твърдят, че ищцата не е легитимирана по предявения иск за 3 изкупуване, доколкото не е съсобственик на имотите. Излагат, че още през 2009г. между нея, ответника С. С. и други съсобственици е сключен договор за доброволна делба вписан в СВ-Д. под № 139, т.2, вх.рег.№1324/27.04.2009г., по силата на който имотите, чието изкупуване се иска са възложени в дял и изключителна собственост на С. Д. С.. На това основание молят исковата претенция по чл.33, ал.2 от ЗС да бъде отхвърлена като неоснователна.

Писмен отговор е депозирал и ответникът С. С., чрез процесуалния си представител.

Заявява, че с предявяването на исковата претенция, ищцата извършва злоупотреба с право, тъй като в качеството на страна по договора за доброволна делба от 27.04.2009г. и е било известно, че липсва съсобственост по отношение на имотите, с които е сключил разпоредителната сделка. Излага, че на това основание ищцата никога не е декларирала процесните имоти, нито е заплащала данъци за тях. Отделно от това твърди, че е владял процесните имоти повече от 10 години, считано от 24.04.2009г., когато се е легитимирал като техен единствен собственик и се легитимира като техен собственик и на основание изтекла в негова полза придобивна давност. На това основание в качеството на собственик се е разпоредил с тях, без да е имал задължение да уведомява ищцата за сделката.

В проведеното по делото първо съдебно заседание на 28.02.2023г. чрез процесуалния си представител ищцата И. К. е въвела възражение за нищожност на договора за доброволна делба поради „неспазена форма“, както и „поради нарушение на закона“, предвид на това, че имотът не е разделян.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеният нот.акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 137, том 9, дело № 3717/1974г. А.И.Х. е признат за собственик на дворно място с площ от 1530 кв.м. съставляващо имот № 609 в кв.93, при съседи В. Т., Л.А., А.Л. и улица, ведно със застроените в същото място жилищна сграда и стопанска постройка.

Видно от представеното удостоверение за наследници /л.284/, А.И.Х. е починал на 11.08.1986г. и негови наследници по закон са съпругата му С.Н.Х. /починала на ***г./, дъщеря му Н. А. Д. и синът му И.А.И. /починал на ***г./ и наследен от дъщеря си И. И. К..

С нот.акт за собственост, придобит по наследство № 192, том 1, дело № 435/1986г.

С.Н.Х. и И. И. А. са признати за собственици на дворното място с площ от 1530 кв.м. съставляващо имот № 609 в кв.93, заедно с построените в него жилищна сграда.

С нот.акт за покупко-продажба № 96, том 3, дело № 757/1993г. С.Н.Х. е продала на дъщеря си Н. А. Д. собствените си ¾ ид.части от дворното място съставляващо имот № 609 в кв.93 с площ от 1530 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда.

Видно от представеното удостоверение за наследници /л.285/, Н. Д. е наследник по закон на своя съпруг Д. С. Д., починал на 10.07.2001г., ведно с децата си С. Д. С. и Ж. Д. С..

Видно от представения договор за доброволна делба на имот сключен с нотариална заверка на подписите на съделителите И. И. А., Н. А. Д., С. Д. С. и Ж. Д. С. и вписан в СВ4 Д. с акт № 83, том 2, рег. №2307 от 24.04.2009г., в дял и собственост на И. И. А. е поставен ПИ с ид.*** по КК на гр.Д. с площ от 816 кв.м., заедно с построената в имота жилищна сграда с ид.***.3, а в дял и собственост на С. Д. С. е поставен ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Д. заедно с построените в него две сгради - с ид. № ***.1 и № ***.2, както и жилищна сграда еднофамилна с ид. ***.1 и сграда с предназначение друг вид сграда за обитаване с ид. ***.2 и двете построени в имот с ид. ***. В договора за доброволна делба е посочено, че съделителите Н. А. Д. и Ж. Д. С. не получават дял от съсобствените недвижими имоти, а за уравнение на дяловете получават парично уравнение от по 2000 лева за всеки.