Решение № 7192 от 23.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7192 гр. С........., 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110124939 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № ........... г. на Д. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С........., ж. к. № , вх., ет., ап., срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С........., ул. № , с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сума в общ размер от 7 405,42 лева за периода 01.11.2006 г. – 30.10.2020 г., от които 2 809,14 лева – цена на доставена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр. С........., ж. к. , бл., вх., ет., ап., 4 427,57 лева – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, 95,36 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ и 73,35 лева – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

В исковата молба и уточнителна молба от 10.07.2024 г. се твърди, че ищцата Д. С. Д. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С........., ж. к. , бл., вх., ет., ап., като считано от 12.09.2003 г. в описания имот е било прекъснато топлоснабдяването с отопление и топла вода. Независимо от това ответното дружество многократно претендирало от нея заплащане на задължения за топлинна енергия и за услуга за дялово разпределение, както и лихви за забава за процесния имот. Поддържа се, че във връчено й писмо от ответното дружество фигурирали задължения за процесния имот в общ размер на 7 722,89 лева, от които 7 405,42 лева за периода м.11.2006 г. – м.10.2020 г., разпределени както следва: 2 809,14 лева главница – представляваща цена на доставена от “Т. С.” ЕАД топлинна енергия, 4 427,57 лева – начислена лихва за забава върху главницата, 95,36 лева – главница за дялово разпределение, и 73,35 лева – начислена лихва за забава върху главница за дялово разпределение, които били погасени с изтичане на тригодишна погасителна давност. Моли се за постановяване на решение, с което искът да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който е наведено възражение за частична недопустимост на предявения иск за периода 01.05.2018 г.

– 30.10.2020 г. поради наличие на две предходно образувани съдебни производства между 1 същите страни и за същия имот – съответно ч. гр. д. № 41436/2022 г. на СРС, 85 състав, за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., и ч. гр. д. № 70949/2023 г. на СРС, 44 състав, за периода и 01.05.2020 г. – 30.10.2020 г. Релевират се доводи за принципна недопустимост на предявения отрицателен установителен иск. По същество не се оспорва, че към датата на подаване на исковата молба процесните вземания, начислени за периода 01.11.2006 г. – 30.04.2018 г., са погасени по давност, поради което и за начислените за този период вземания се прави признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК. Поддържа се, че с поведението си ответното дружество не е станало причина за завеждането на делото, поради което моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски. Претендира разноски.

С разпореждане от 08.11.2024 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда да обоснове правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за вземания за суми за периода 01.05.2018 г. – 30.10.2020 г., за който са налице предходно заведени съдебни производства между същите страни с предмет установяване дължимост на суми за доставена топлинна енергия, цена на услуга за дялово разпределение и мораторни лихви върху тях; да индивидуализира исковата си претенция, като посочи ясно и изрично начина на формиране на всяка една от оспорените суми от 2 809,14 лева, 4 427,57 лева, 95,36 лева и 73,35 лева, както и за какъв период са начислени те – с посочване на начален и краен момент; да посочи размера на начислените му суми за периода 01.05.2018 г. – 30.10.2020 г., за който се установява наличие на предходно заведени съдебни производства.

С молба вх. № 377307/22.11.2024 г. и молба вх. № 67011/25.02.2025 г. ищецът е уточнил, че предмет на исковата му претенция е установяване недължимост поради погасяване по давност на сумата в общ размер на 7 177,12 лева, от която 2 689,43 лева – цена на доставена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр. С........., ж.к. , бл., вх., ет., ап., за периода м.11.2006 г. – м.04.2018 г., 4 360,09 лева – начислена лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, 67,54 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода м.05.2008 г. – м.04.2018 г., и 60,06 лева – начислена лихва за забава върху главницата за дялово разпределение. За разликата над посочените суми до размера на първоначално заявените суми ищцата е заявила, че оттегля исковата си претенция.

С определение № 11237/08.03.2025 г., влязло в сила като необжалвано на 01.04.2025 г., съдът е прекратил частично производството по гражданско дело № 24939/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, на основание чл. 232 ГПК, в частта за горницата над сумата от 2 689,43 лева до сумата от 2 809,14 лева и за периода м.05.2018 г. – м.10.2020 г. – цена на доставена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр. С........., ж. к. , бл., вх., ет., ап. 5; в частта за горницата над сумата от 4 360,09 лева до сумата 4 427,57 лева – начислена лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, в частта за горницата над сумата от 67,54 до сумата от 95,36 лева и за периода м.05.2018 г. – м.10.2020 г. – цена на услугата „дялово разпределение; и в частта за горницата над сумата от 60,06 лева до сумата от 73,35 лева – начислена лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

С оглед на горното, в предмета на делото е включен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сума в общ размер от 7 177,12 лева, от която 2 689,43 лева – цена на доставена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр. С........., ж.к. , бл., вх., ет., ап., за периода м.11.2006 г. – м.04.2018 г., 4 360,09 лева – начислена лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, 67,54 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода м.05.2008 г. – м.04.2018 г., и 60,06 лева – начислена лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, 2 съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните недължимост на процесните суми, като погасени по давност.

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърденията на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността то да бъде принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесния отрицателен установителен иск съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла давност, което като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. За ищеца е налице правен интерес да установи недължимост на вземането, претендирано от ответника спрямо него, доколкото по делото не е спорно, че процесните суми не са отписани и съществуват като дължими в счетоводството на ответника. Оттук и предявеният иск е допустим, а възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

При предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва единствено да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на иска, а в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; респ. настъпването на факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок за вземанията.

С оглед на процесуалното поведение на ответното дружество, с проекта на доклад, обективиран в Определение № 11237/08.03.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 16.04.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, като безспорни между тях следните обстоятелства: ответникът е начислил за процесния имот сумата от 2 689,43 лева – цена на доставена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр. С........., ж.к. , бл., вх., ет., ап., за периода м.11.2006 г. – м.04.2018 г., сумата от 4 360,09 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, сумата от 67,54 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода м.05.2008 г. – м.04.2018 г., и сумата от 60,06 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

По делото не е спорно, а и от представения и приет като писмено доказателство Нотариален акт № , том , дело № 773/1987 г. на нотариус Ч. Б., се установява, че Д. С. Д. е собственик на процесния топлоснабден имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не твърди и до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал доказателства, водещи до прекъсване или спиране на давността досежно процесните вземания. Напротив, по съществото на претенцията в писмения отговор се съдържа признание на предявения иск, доколкото ответникът изрично признава, че вземанията за периода 01.11.2006 г. – 30.04.2018 г. са погасени по давност. Обстоятелството, че между страните не се спори, че процесните суми, са погасени по давност, представлява признание на факт, което е доказателствено средство /арг. от чл. 175 ГПК/, и следва да се вземе предвид от съда. При така проявеното от ответника процесуално поведение и като взе предвид, че процесните суми за задължения за топлинна енергия и услуга за дялово разпределение са начислени за периода м.11.2006 г. – м.04.2018 г., съдът приема, че тригодишната погасителна давност за последно по време възникналото задължение – това за м.04.2018 г., е изтекла още през 2021 г. След като най3 новото процесно задължение за главница е погасено по давност, то давността е изтекла по отношение на всички процесни задължения за главница, а съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяване на главницата се погасяват и вземанията за мораторни лихви върху нея, независимо дали давността за лихвите е изтекла. Ето защо, съдът намира, че процесните вземания са изцяло погасени по давност, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Ищецът претендира заплащане на разноски за платена държавна такса в размер на 296,22 лева, както и разноски за платен адвокатски хонорар в размер на сумата от 1 000,00 лева. Ответникът възразява срещу присъждането на така поисканите разноски, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Разпоредбите на чл. 78 ГПК регламентират общия принцип за отговорността за разноски в съдебното производство – че те се понасят от страната, която е загубила правния спор, респ. – неправомерното й поведение е станало причина за воденето на делото, поради което тя следва да заплати на насрещната страна всички направени от последната разноски по производството Цялостната концепция на законодателя, заложена в разпоредбите на чл.

Разпечатката съдържа 24 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98b46ebf-6b71-40c0-be40-139aacd37720