Решение № 343 от 21.08.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Габрово, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. Т. Х.в при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Х. Т. Х.в Гражданско дело № 20244210101368 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на обективно съединени искове, подаден от З. Ж. Ж., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **********, ет. 7, ап.

37 срещу „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че на 14.02.2022г. сключил договор за потребителски кредит № 634111 със „Сити Кеш" ООД. Страните се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1600 лева, видът на вноската - двуседмична, размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

В чл. 5 от Договорът било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия.

В чл. 11 ал.1 страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 500 лв.

Още със сключване на договора на ищеца била начислена неустойка в размер на 500лв., тъй като не представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

1

Ищецът погасил изцяло отпуснатия кредит.

Процесният договор бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.

Нарушено било изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за страните по договора.

Договорът за потребителски кредит бил нищожен но основание чл. 11, ал. 1, т.

1 0 вp . чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от съдържанието, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. В нарушение на императивните правила в потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но без описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Липсата на ясно разписана методика относно формиране на кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как е формиран посоченият в договора ГПР било в пряко противоречие с изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче тази стойност да се съотнася към ГПР по договора. Описаните в договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения.

В договора за потребителски кредит грешно бил посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок, което било над максимално установения праг на ГПР, предвиден в разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В договора не било посочено каква е договорната лихва.

Клаузата, с която в процесния договор за потребителски кредит било уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави обезпечение — двама поръчители /солидарни длъжници/, които отговарят на определени условия, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение. Въпреки това на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не сторел това дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала.

Отделно от горното, неустойка за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени вреди (нямало данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) било типичен пример за неустойка, която накърнявала добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване.

2

Налице било заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвиждала, че при забава на потребител кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането нямало да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо.

В случая кредиторът променял последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислявал неустойка, чието плащане разсрочвал заедно с периодичните вноски. Дори да се приемело, че страните допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се дължи, то това плащане не се явявало неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това било така, тъй като за последиците от неизпълнението на „задължението" да се предоставяло обезпечение, не били типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвиждал, а напротив договорът продължавал да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Тази клауза била изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същият задължавал потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

В пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Сити Кеш" ООД не включило в ГПР разходите за заплащане „неустойка", която по своята същност представлявал печалба за кредитора, надбавка върху главницата, която се плащала периодично, поради което трябвало да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Налице било нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът заблудил потребителя за действителният размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. На основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, 3 надвишаващи определените по ал. 4, били нищожни.

Грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща" търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.

Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.

9 B P. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ била нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Определеният от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включвала и начислената „неустойка") бил изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.

В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва водела до нищожност и на целия договор.

В договора, както и в погасителния план, липсвало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградигелна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от кредитодателя.

Визираната неяснота съществено ограничавала правата на потребителя и била основание за недействителност на договора за кредит.

Ищецът посочва, че сезира съда с възражение за нищожност на целия договор за потребителски кредит. В случай, че целият договор не бил нищожен, то се претендирала нищожност на клаузата за неустойка.

ИСКА СЕ:

- Съдът да признае за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка в сключеният между страните договор за потребителски кредит № 634111 от 14.02.2022г. е нищожна.

- Да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 20.00лева, като частичен иск от 500лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 634111 от 14.02.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба окончателното изплащане на вземането.

Претендира да му бъдат присъдени направените разноски по производството.

2. От страна на ответника:

4

Оспорва твърденията за неравноправност на клаузи от договора.

Клаузите на договора отговаряли на изискването за добросъвестност и не водели до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не била налице нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП, като едновременно с това клаузите били уговорени индивидуално с потребителя, същите били ясно и точно описани, като давали на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца била налице, както преди сключване на договора, така и при подписването му.

Предвид това било изключено ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП.

Всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане на предоставения кредит били неоснователни, предвид факта, че клаузите на договора били съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 от ЗЗП.

Изложеното изключвало възможността потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация, доказателстена тежест:

Правната квалификация на предявените обективно кумулативно съединени искове е по чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Относно иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на въведените основания за прогласяване на нищожността и недействителността.

Относно иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника да установи, че е налице основание за получаване на сумата, респективно за нейното задържане.

2. От фактическа и правна страна:

В съответствие с направеното от ищеца доказателствено искане, с протоколно определение от 12.06.2025 г. съдът е задължил ответника „Сити Кеш“ООД да представи до приключване на последното открито съдебно заседание по делото договор за потребителски кредит № 634111/14.02.2022 г., сключен между него и ищеца З. Ж. Ж., с ЕГН **********, както и справка относно извършените плащания по договора и по кои пера те са отнесени.

На основание чл. 190 ал. 2, във вр. с чл. 161 от ГПК е предупредил ответника, 5 че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. В конкретният случай, че са налице обстоятелствата, посочени в исковата молба относно съдържанието на договора и относно недействителността му.

Разпечатката съдържа 58 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98b38283-bdd9-46c7-9b4b-b5b2c7152977