Решение № 92 от 17.07.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. гр. Червен бряг, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Административно наказателно дело № 20234440200127 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

Подадена е жалба от „*** ***“ ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** бул. *** № *** чрез пълномощник юрк. К. М. срещу Наказателно постановление № *** от 30.09.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. ***, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. На основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ.

В жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява представител и не се представлява.

Административно-наказващият орган Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.

***, редовно призован, се представлява от ст. юрк. ***. По същество излага съображения, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, тъй като от представените по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин извършеното нарушение от страна на жалбоподателя.

След преценка на доводите на жалбоподателя изложени в жалбата и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 21.06.2022 г. на място в 14:10 часа в обект на контрол: Офис за бързи кредити – ***, намиращ се в гр. ***, стопанисван от *** *** ЕООД с ЕИК *** със 1 седалище и адрес на управление: гр. *** бул. *** № *** е установено, че работодателят *** *** ЕООД с ЕИК *** не държи в обекта на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов реди и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в обекта.

Предвид горното актосъставителят Д. И. Й., на длъжност гл. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - ***, приела, че е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.

403а, ал. 1 от КТ и съставила АУАН, а впоследствие въз основа на него било издадено и процесното наказателно постановление.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели *** Й. и Б. Н., тъй като същите са последователни, непротиворечиви , взаимно се допълват и кореспондират с изнесената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, и пред надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение, с оглед на което жалбата се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

Съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ - В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

От приложените към административно наказателната преписка доказателства, безспорно се установява, че в момента на извършване на проверката, работодателят не държи в обекта правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа

Разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ, дава възможност на контролните органи да осъществят ефективен контрол във всеки един момент от време и препятства нежеланието на работодателите да оказват съдействие на същите. Нарушението е формално и то не може да бъде отстранено впоследствие, както и без значение за извършването му е факта, дали са настъпили и вредни последици за работници и служители, тъй като законодателят е въвел същата, с оглед дейността на контролните органи.

Анализът на нормата на чл. 403а от КТ налага извода, че работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи посочените документи на места, на които се полага 2 наемен труд. От показанията са св. Б. Н. се установява, че по време на проверката е изискано от завареното в обекта работещо лице да предостави Правилник за вътрешен трудов ред и документи, свързани с организацията и разпределението на работното време на работещите в обекта, като такива не са били предоставени.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя Д.

И. Й. на длъжност гл. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - град *** в присъствието на свидетеля Б. А. Н., който е свидетел, както на констатираното нарушение, така и на съставения АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН законът предоставя възможност съставянето на акта са се извърши в присъствието на свидетелите при извършване на нарушението или констатирането му. Житейски логично е един и същ свидетел да е станал очевидец на нарушението и да го е констатирал. 3атова и съвместяването на тези две обстоятелства е напълно допустимо. Освен това то не би довело до нарушаване на правата на жалбоподателя, тъй като съставянето в тяхно присъствие е обезпечаване на доказателствената съвкупност, т.е. да бъдат разпитани относно съществени елементи от фактическа страна (очевидец), така и относно спазването на процесуалните правила (свидетел при констатирането на нарушение). Последната възможност е предоставена на административните органи, тъй като не всяко нарушение може да бъде възприето при извършването му, но може да се констатира на по-късен етап.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя, наименованието на дружеството, седалище и адрес на управление, ЕИК по БУЛСТАТ, представляващ.При съставяне на акта не е нарушен на чл. 42,, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като е налице описание на нарушението по начин, който позволява на жалбоподателя да разбере точно какво деяние е извършил и надлежно да защити правата си. Нещо повече - между описанието на деянието в АУАН и в наказателното постановление не е налице разминаване. Съществените признаци на деянието са описани в акта, като в наказателното постановление са развити по-подробно, като с това безспорно не е нарушено правото на защита на санкционираното лице;

При правилно посочена правна норма приложима в случая като норма очертаваща състава на извършеното нарушение, съдът счита, че няма допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и привлеченото към тази отговорност лице е било в състояние да разбере при какви обстоятелства е извършил вмененото му нарушение и да разбере параметрите на това обвинение.. Ето защо съдът намира, че законосъобразно и обосновано наказващия орган е разпрострял административно наказателната отговорност спрямо жалбоподателя и правилно обжалваното НП е издадено спрямо него.

Според съда обаче, от страна на административно-наказващия орган не са изложени мотиви, защо е наложен на жалбоподателя най-високият размер на наказанието, регламентирано в чл. 415в от КТ, поради което и съдът счита, че същото е завишено и следва обжалваното наказателно постановление да бъде изменено в тази му част, като имуществената санкция бъде намалена. От фактическа страна не са налице основания, които да разкриват по 3 висока степен на обществена опасност на деянието от обичайните нарушения от същия вид.

Наказанието на жалбоподателя е индивидуализирано в рамките на предвидения от законодателя размер, но по мнение на съда е завишено, тъй като не е съобразено с тежестта на нарушението, поради което съдът намира, че в случая глоба от 100 лева би кореспондирала в оптимална степен с целите на административните наказания. В този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено, като имуществената санкция бъде намалена от 300 лв. на 100 лв. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказание, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

На основание чл. 63, ал. 3 и, ал. 5 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по делото. Искане в подобна насока е отправено от страните за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Досежно юрисконсултското възнаграждение при определяне на размера му ЗАНН постановява, че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.

Препращането е единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената горна граница. Съдът намира, че с оглед конкретно извършените правни действия и предвид фактическата и правна сложност на делото, то справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне. Следователно по съразмерност жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 26.67 лева, равняваща се на една трета от общия размер на сторените разноски. Отново по съразмерност въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 53.34 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в съответната припадаща се част от две трети от пълния размер на сторените разноски.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 30.09.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. ***, , с което на „*** ***“ ЕООД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** бул. *** № *** е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. На основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ за допуснато нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА същата на от 300 /триста/, на 100 /сто лева/.

4

ОСЪЖДА „*** ***“ ЕООД ЕИК: *** да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.

*** сумата от 26.67 лв./двадесет и шест лева и 67 стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" - гр. *** да заплати на *** ***“ ЕООД ЕИК: *** сумата от 53.34 лв. /петдесет и три лева и 34 стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд - *** в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

5