Решение № 2 от 17.01.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Търговище, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело № 20223500500260 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение № 75/25.03.2022 г., постановено по гр.д. № 484/2021 г. по описа на РСП..., съдът ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 от СК, постановените с решение № 2530/01.06.2018 г. по гр.д. № 7181/2017 г. по описа на РС - Варна, мерки относно местоживеенето на детето Д. П. А., ЕГН **********, с родители: майка П. Д. И., ЕГН **********, от гр. П..., обл. Търговище, ж.к. „Р...“ № ..., вх. В, ет. 2, ап. 6, и баща П. Л. А., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к. „В....“ № ....., вх. 13, ет. 6, ап. 234, както и относно режима на лични отношения между бащата и детето, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. да бъде при майка му П. Д. И., в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, гр. Лондон, задължил е майката, в случай на промяна на административния адрес, на който живее понастоящем: гр. Лондон, ул. „Л....“ № ..., К...., SE62HX, в едноседмичен срок от промяната да уведоми писмено бащата за новия си адрес.

С обжалваното решение е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични отношения между бащата П. Л. А., ЕГН ********** и детето Д. П. А., ЕГН **********, както следва:

-когато бащата и/или детето не се намират на територията на Република България: всяка сряда и събота чрез Скайп, Вайбър, Месинджър или друго средство за аудиовизуална комуникация, в рамките на 30 минути, като конкретното време да става по договорка между 1 родителите и да бъде съобразено с часовата разлика между държавите, в които живеят, режима на спане, хранене и посещение на детско заведение на детето, както и със служебните ангажименти на родителите;

-когато и бащата, и детето се намират на територията на Република България: 10 (десет) последователни дни през лятото (юли или август), с преспиване при бащата, от 9.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден; 5 (пет) последователни дни през пролетта (март или април, като в посочените дни може да се включва само един ден от Великденските празници), с преспиване при бащата, от 9.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден; 5 (пет) последователни дни през зимата (декември или януари, като в посочените дни може да се включва само един ден от Коледните и Новогодишните празници), с преспиване при бащата, от 9.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден, като задължава бащата писмено да уведомява майката 1 (един) месец предварително за конкретния период, в който желае да осъществи посочения режим на лични отношения, за да може тя или упълномощено от нея лице да доведат детето в страната, а след като детето започне на посещава училище посочените периоди да бъдат съобразени от родителите и да са по време на учебните ваканции.

С решението е дадено РАЗРЕШЕНИЕ компетентните органи на МВР да издадат паспорт за задгранично пътуване на детето Д. П. А., ЕГН **********, с майка П. Д. И., ЕГН ********** и баща П. Л. А., ЕГН **********, БЕЗ ЗА ЦЕЛТА ДА Е НЕОБХОДИМО съгласието на бащата П. Л. А., както и РАЗРЕШАВА на детето Д., без за това да е необходимо съгласието на бащата П. Л. А., да пътува извън пределите на Република България - до Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и до държави-членки на Европейския съюз, придружавано от своята майка П. Д. И. или от упълномощено от нея лице, с неограничен брой на пътуванията, с изключение на времето, определено за лични контакти на детето с баща му на територията на Република България, за което време детето следва да е на територията на РБ. ОСТАВЕНО е без уважение искането за допускане на предварително изпълнение на решението в частта му, касаеща въпросите за пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите документи за това. Ответникът е осъден да заплати на ищцата 90.00 лв. - разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 1252/19.04.2022 г. от ищцата, чрез адв. Г. Ю., в ЧАСТТА МУ, с която е определен режима на лични контакти на бащата с детето когато бащата и/или детето не се намират на териотарията на РБългария, както и когато бащата и детето се намират на територията на РБългария; в частта в която е оставено без уважение искането за допускане на предварително изпълнение на решението, касаеща въпросите относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите за това документи; както и в частта за разноските.

Считайки решението в обжалваните му части за неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални правила, при неправилно установена и изведена фактическа обстановка, което се е отразило на обосноваността и законосъобразността на постановения съдебен акт, по 2 изложени подробни съображения, въззивницата моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение, с което да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, който да се провежда по местоживеенето на детето в Обединеното кралство и Великобритания и Северна Ирландия и по изключение – в периодите от време, в които детето се намира на територията на РБългария, личните контакти да се провеждат в РБългария, както и да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му за пътуване на детето, претендира разноски.

В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор вх. № 2132/07.07.2022 г. ответникът счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения. Моли за потвърждаване на решението.

Въззивната жалба е допустима, разгледана по същество – частично основателна.

С жалбата е отправено искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, по което искане първоинстанционният съд е постановил определение № 374/29.07.2022 г., необжалвано.

Решението е валидно и допустимо.

В частта, с която съдът е предоставил упражняването на родителските права на бащата и определил местоживеенето на детето, както и в частта, в която е уважен иска по чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. с чл. 76, т. 9 във вр. с чл. 45 от ЗБЛД, решението, като необжалвано, е влязло в сила.

Предмет на въззивното производство е решението САМО В ЧАСТТА относно режима на лични контакти между бащата и детето. В останалата част решението е влязло в сила.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Спор по фактите няма.

От съжителстването си на фактически съпружески начала, страните имат родено едно дете - Д. П. А., род. 20.05.2016 г. в гр. Варна. Родителите живеят разделено, като с решение № 2530/01.06.2018 г. по гр.д. № 7181/2017 г. на РС-Варна упражняването на родителските права е предоставено на майката П. Д. И., местоживеенето му е определено при нея - на адрес в гр. Варна, ул. „Б....“ бл. 1, ет. 8, ап. 29, за бащата П. А. е определен режим на лични отношения с детето, присъдена е издръжка. Решението на РС-Варна е изменено с решение № 1855/08.11.2018 г. по в.гр.д. № 1828/2018 г. на ОС-Варна в частта относно режима на лични отношения, когато бащата не се намира на територията на Република България, като в останалите му обжалвани части досежно режима на лични отношения, когато бащата се намира на територията на Република България, по издръжката по чл. 143 и по чл. 149 от СК, решението е потвърдено. С определение № 560/28.06.2019 г. по гр.д. № 602/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Определеният досегашен режим на лични отношения на бащата с детето е бил следният:

-когато бащата е на територията на РБългария: всяка първа и трета събота и неделя от 3 месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване; рождения ден на детето - за четири последователни часа личен контакт, определени с допълнителна уговорка между родителите; един ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници - от 10.00 ч. на деня до 18.00 ч. на следващия ден, с преспиване, като денят да бъде определен между родителите; десет последователни дни през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва правото си на платен годишен отпуск, с преспиване.

-когато бащата не е на територията на РБългария: всяка сряда и всяка събота чрез Скайп, Вайбър, Месинджър или друго средство за аудиовизуална комуникация, в рамките на 15 минути 12 месеца след влизане на решението в сила, 20 минути след изтичане на 12 месеца от влизане на решението в сила до навършването му на 5 годинии, 30 минути след навършване на петгодишна възраст на детето, като конкретното време да става по договорка между родителите и да бъде съобразено със значителната часова разлика между България и САЩ, режима на спане, хранене и посещение на детско заведение на детето, както и със служебните ангажименти на родителите. Решението е влязло в сила на 28.06.2019 г.

Безспорно е обстоятелството, че бащата живее и работи в САЩ, а майката и детето първоначално са живели за кратко в гр. Варна, впоследствие са се установили в гр. Бургас, след това в гр. П..., в дома на бащата на майката св. Д.В.. През м. август 2020 г. майката заминава за Англия, където се е установила да живее и работи, а детето е останало в гр. П..., в дома на дядото по майчина линия, полагащ непосредствените грижи за него. Въпреки твърденията на бащата в отговора, няма данни към настоящия момент същият да се е завърнал в страната.

Пред районния съд са събрани гласни доказателства, ангажирани от двете страни: св.

Д.И.В. и св. С.П.Ц - родители на ищцата, св. Л. В. А.- баща на ответника. От показанията и на тримата се установява, че личните срещи между бащата и детето са изключително редки за последните три години 2-3 срещи, като не се спори, че през 2020 г. ответникът не се е връщал в страната. През лятото на 2021 г. бащата имал две срещи с детето си, в две съботи и недели, като веднъж го взел от жилището им в гр. Варна и веднъж - от жилището в гр. П....

Последно бащата взел момченцето при себе си през м. август 2021 г., като според св.

Венков, в автомобила на бащата нямало задължителното обезопасително столче, провокирало него и дъщеря му да се обадят в полицията за извършеното нарушение. Бащата е взел детето само за събота и неделя, тъй като отпускът на майката също бил планиран за м. август. По отношение на осъществявания режим чрез аудиовизуална комуникация, двете групи свидетели си противоречат, доколкото според св. Венков, тези срещи редовно се провеждат, обикновено инициирани от него (с изключения на един ден, когато детето било в болница), като в голям процент от случаите при осъществяване на контактите между баща и дете, бащата спял, не говорел или задавал на сина си едни и същи въпроси, което дразнело детето; имало случаи, при които бащата не можел в конкретния момент да разговаря с детето, но се разбирали за следващия ден, в удобно за страните време. Много рядко бащата и детето осъществявали разговор помежду си, често си „махали с ръка“ за поздрав, детето не очаквало с особен интерес контакта с баща си в определените със съдебното решение дни, 4 но го очаквало основно, за да му пуснат филмче на част от екрана на компютъра, с което му привличали вниманието, за да може да се осъществи връзката с бащата. Д. нямал желание за контакт с баща си, нито се вълнувал кога ще разговарят помежду си, тъй като по принцип те не разговаряли, за разлика от контактите с майката. При вземането на детето от бащата през лятото на 2021 г. от жилището им в гр. Варна, първоначално Д. започнал да се крие, да бяга, да се дърпа. Накрая бабата по бащина линия отишла и го издърпала, прибрали го в колата и заминали. Същото се било случило и при вземането му от гр. П.... Като се върнало, детето прегърнало майка си и не искало да отговори как е прекарало времето с баща си. По принцип Д. не искал да споделя как изкарва деня си нито в детската градина, нито при баща.

И св. Венков, и св. Цанева излагат в показанията си, че Д. има проблем с очичките, поради което се опитват да го ограничават, доколкото могат, от гледане на телевизия и стоене пред монитора на компютъра, като го занимават с книжки, игри и др. Според св.Цанева детето иска и периодично играе на компютърни игри, като същата не посочва конкретно време, в което Д. е пред компютъра, тъй като не живее постоянно с него, а го вижда основно в събота и неделя до обяд. От показанията й се установява, че след срещата през лятото с баща си, Д. е поискал да има таблет.