Решение № 3487 от 05.08.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8049/2023
- Вид
- Решение № 3487
- Подписан
- 05.08.2024
- В сила
- 07.04.2025
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.100 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3487 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330108049 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД срещу Е. Й. по реда на 422 ГПК. Твърди се, че между ответника и „Креди Йес“ ООД е сключен договор за заем от 20.07.2021 г.
Вземанията били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 22.01.2021 г. и Приложение 1 към него от 20.04.2022 г. Прилага се към исковата молба уведомление за извършена цесия, като се иска връчването му. Твърди, че е отпусната сума в размер на 1700 лв., като постъпили частични плащания в размер на 231,55 лв. и били прихванати за договорна лихва, главница и неустойка, в резултат на което останала дължима главница в размер на 1629,53 лв. , договорна лихва в размер на 530,25лв. за период 19.09.2021 – 20.01.2023 г., когато настъпил падежът на договора. Поради забавата се претендира обезщетение за забава върху главницата в размер на 172,39 лв. за период от 20.09.2021 г. до 21.02.2023 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане. Моли да се признае дължимостта на тези суми и да се присъдят разноски.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба в срок.
Съдът, като взе предвид становището на ищеца, въз основа на доказателствата по делото и закона,приема следното от фактическа и от правна страна.
Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за основателността на които следва да са реализирани следните юридически факти: сключване на валиден договор за заем, писмена уговорка за възнаградителната лихва, усвояване на заетата сума, настъпване падежа за 1 изплащане на вземанията, изпадане на ответника в забава, прехвърляне на вземанията на ищеца по силата на договора за цесия, за което длъжникът да е уведомен.
Установява се от представения договор за кредит, че страните уговорили в чл.8 неустойка в размер на 1870,59 лв., дължима в случай на непредставяне на обезпечението, уговорено в чл.6 от договора, в тридневен срок от сключване на договора или ако същото не отговаря на договорните изисквания. Като се имат предвид размерът на неустойката и предметът й, съдът намира, че същата няма присъщите функции на неустойката, а представлява конструкция, прикриваща допълнителна печалба за кредитора.
Непредставянето на обезпечение не води до преки вреди за кредитора, а само увеличава кредитния риск, при което съгласно чл.71 ЗЗД изпълнението може да се иска предсрочно. Уговарянето на парична сума за носене на по-голям кредитен риск има характер на възнаграждение. Ето защо тази сума следва да се включи в ГПР. При сравнение на другите параметри на договора: главница 1700 лв., възнаградителна лихва – 587,41 лв., ГПР – 47,991 % и срок на договора за 18 месеца, може да се направи извод, че в ГПР не е включена неустойката, която надвишава размера на главницата. С това се нарушава чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и на основание чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не е посочен реалният размер на ГПР.
За нарушение на закона,водещо до недействителност, съдът следи и служебно. С оглед недействителността на договора и на основание чл.23 от ЗПК не се дължи претендираната възнаградителна лихва. Обезщетението за забава също не се дължи, тъй като липсва покана, предхождаща заявлението, която да постави длъжника в забава. Падежът, уговорен в договора, не може да постави длъжника в забава, тъй като клаузата не поражда действие с оглед недействителността на договора. Обезщетението за забава не се дължи и на още едно основание – като вземане, основано на договора и съгласно решение на СЕС от 15.06.2023г. по дело C‑520/21 и решение № 129/30.07.2024г. на ВКС по т.д. № 630/2023г., за да се постигне възпиращият ефект на потребителското законодателство.
Настоящият състав счита, че не следва да се присъжда и чистата стойност на кредита, тъй като това е вземане на първоначалния кредитор, което не е прехвърлено по силата на договора за цесия. Нормата на чл.23 от ЗПК не може да се приложи за цесионера, тъй като това правило е специален случай на престационна кондикция, т.е. връщане на даденото. Цесионерът нищо не е дал на потребителя, а само е обеднял за сметка на обогатяването на последния. Ето защо цесионерът би могъл да се защитава срещу потребителя по чл.59 ЗЗД. Съгласно чл.100 от ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Следователно, заявителят може да търси правата си и от своя цедент. Вземането за чистата стойност на кредита, обаче, не му е прехвърлено, тъй като договорът за цесия не е прехвърлил права по недействителния договор, а още по-малко вземането по чл.23 от ЗПК.
Въпреки липсата на конкретни възражение от ответника, ищецът не 2 доказа фактическия състав на вземанията си - сключването на валиден договор и прехвърлянето на вземанията по силата на цесията.
Ето защо исковете следва да се отхвърлят в цялост, вкл. за чистата стойност на кредита. Акцесорните вземания за обезщетение за забава преди заявлението и законна лихва от заявлението не следва да се присъждат, и поради неоснователност на главното вземане.
При този изход от спора право на разноски има ответникът, но той не е поискал такива, поради което разноски няма да се присъждат.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК,вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Е. С. Й. с ЕГН: ********** и адрес:
***************, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД с ЕИК: 207172780 и адрес: гр. София, ул. „ПАНАЙОТ ВОЛОВ” № 29, ет.3, следните вземания, основани на Договор за паричен заем № 739906/20.07.2021г., сключен между „Креди Йес” ООД и ответника, и на Договор за цесия от 22.01.2021г. с Приложение №1/20.04.2022г., сключен между „Креди Йес” ООД и ищеца, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК с № 1438/02.03.2023г. по ч.гр.д. № 3188/2023г. по описа на РС Пловдив, както следва: сумата в размер на 1629,53 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 01.03.2023г., до окончателното плащане; сумата в размер на 530,25лв. - договорна възнаградителна лихва за период 19.09.2021 – 20.01.2023 г.; сумата в размер на 172,39 лв. - обезщетение за забава върху главницата за период от 20.09.2021 г. - 21.02.2023 г.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3