Решение № 244 от 21.11.2023, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 284/2023
- Вид
- Решение № 244
- Подписан
- 21.11.2023
- В сила
- 15.11.2023
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Борис Константинов Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 244 гр. Враца, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500284 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
В настоящото производство се атакува решение № 82/10.02.2023 г., постановено по гр. дело № 2658/2021 г. по описа на Районен съд гр. Враца, с което e осъдена ответницата М. А. П., ЕГН **********, с адрес: с. ***, община Благоевград, ***, да заплати на ищеца „Нетинс Иншурънс Брокерс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. П., следните суми: на основание чл. 92, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата 5 000 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението да не извършва конкурентна на работодателя дейност по време на действие на трудов договор ***/12.06.2020 г.; на основание чл. 92, ал. 1, предл. второ ЗЗД сумата 577,50 лева, представляваща стойността на вредите под формата на пропуснати ползи, надвишаваща размера на уговорената неустойка, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 5 000 лева, предявен като частичен от общо 187 000 лева; на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 1829,42 лева, представляваща разноски съразмерно с уважената част на исковете; отхвърлени са изцяло предявените от М. А. П. против „Нетинс Иншурънс Брокерс“ ООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за 1 неустойка по чл. 7.10 от трудовия договор поради противоречието й с добрите нрави и с правно основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД за намаляване размера на дължимата неустойка поради нейната прекомерност; осъден е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Нетинс Иншурънс Брокерс“ ООД да заплати на М. А. П. сумата 420,14 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска чл. 92, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
С въззивна жалба вх. № 3339/14.03.2023 г. на РС-Враца ищецът „Нетинс Иншурънс Брокерс“ ООД, чрез пълномощника си адв. Л. Т. - САК, обжалва процесното решение на РС-Враца к а т о неправилно в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 92, ал. 1, предложение второ от ЗЗД за разликата от присъдените 577,50 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева.
Жалбоподателят-ищец „Нетинс Иншурънс Брокерс“ ООД твърди, че формулираните от първоинстанционния съд изводи относно размера на вредата са необосновани, тъй като по делото безспорно е установено, че нереализираният му приход възлиза на 24 766,85 лева - комисионна, която със сигурност е щяла да постъпи при дружеството, ако ответницата не е извършвала конкурентна дейност.
Поддържа изложените пред първоинстанционния съд съображения, че целият размер на тази неполучена комисионна би представлявал печалба (след приспадане на данък печалба), че е направил всички разноски по организиране на своята дейност в гр.
Благоевград, включително е заплатил трудови възнаграждения на ответницата М. П. и на другите служители в ръководените от последната офиси, че са заплатени разходите за оборудване на офисите, осигуряване на условия за работа и т.н. и че всеки пропуснат приход е пряка и непосредствена вреда за него. Посочва, че единственият ясен критерий за пропуснатата полза, причинена от поведението на ответницата М. П., е размерът на комисионната, която не е получена от него, че този размер е установен категорично, на основата на получените от ответницата застрахователни премии, които не са отчетени пред работодателя, т.е., това са суми, които ответницата е получила и е следвало да му преведе, а той от своя страна да задържи 16% като комисионна, а остатъкът - да бъде предоставен на съответните застрахователи. Изтъква, че вредата за него не се ограничава до пропусната счетоводна печалба - която не може и да бъде установена по категоричен начин - а включва всички комисионни, които дружеството не е получило поради действията на ответницата. С оглед изложените аргументи твърди, че претърпените от него вреди под формата на пропуснати ползи възлизат на 24 766,85 лева и че по делото е доказан предявеният размер на иска по чл. 92, ал. 1, предложение второ от ЗЗД от 5 000 лева, тъй като вредите надхвърлят с повече от тази сума уговорената неустойка. Моли съда да отмени решението на Районен съд - Враца в частта, в която искът му с правно основание чл. 92, ал. 1, предложение второ от ЗЗД е отхвърлен за разликата от 577,50 лева до пълния размер от 5 000 лева и вместо него да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати разликата от 2
577,50 лева до сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 92, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, който размер надхвърля уговорената неустойка, и да му присъди съдебноделоводните разноски в настоящото производство, включително адвокатски хонорар.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна -ответник М. А. П., чрез адв. А. М. от БлАК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Твърди, че съдът действително е допуснал няколко съществени и генерални грешки при изчисленията си, поради което е възприел погрешни правни изводи за размера на реализираната от ищеца чиста печалба, респ. погрешно е възприел, че причинените на ищеца вреди, под формата на пропуснати ползи, са в размер 5 577,50 лв. Поддържа, че съдът погрешно е възприел, че следва да изчисли размера на неполучената от ищеца комисионна, като сумира (събере) всички плащания от всички трети лица, постъпили по личната банкова сметка на ответницата М. П. за изследваният период от една календарна година, като приема, че това е сумата 255 156,39 лв., а комисионната от нея е в размер средно на 16 %. Счита също, че съдът погрешно е изчислил и размера на чистата печалба, която дружеството е следвало да реализира, след като от комисионната бъдат приспаднати всички необходими разходи, които същото следва да направи годишно. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че е направил всички разноски по организиране на своята дейност в гр. Благоевград; че е заплатил трудови възнаграждения на всички свои служители (вкл. на М. П.); че е заплатил също и всички разходи за оборудването на тези офиси и за осигуряване на всички условия за труд, и счита тези твърдения за нови твърдения и/или обстоятелства, което е нарушение на забраната по чл.266 от ГПК, и че по делото не са събирани доказателства за тези твърдения.
Посочва, че за да уважи иска по чл.92, ал.1, предл.2 от ЗЗД, съдът е длъжен да установи точният размер на пропуснатите ползи, който може и следва да съвпада с точният размер на чистата печалба, която дружеството би реализирало, а тя винаги е част от комисионната му и никога - цялата комисионна.
С вх. № 4427/05.04.2023 г. на РС-Враца е постъпила въззивна жалба (уточнена с молба вх. № 4841/01.08.2023г. в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 215/28.06.2023г.) и от ответницата М. А. П., чрез адв. А. М. от БлАК, срещу цитираното решение на Районен съд Враца, в частта, в която е осъдена да заплати на ищеца сумата 577,50 лв. и в останалите му части, с които са уважени от първоинстанционният съд гражданските искове, предявени от ищеца по делото и са отхвърлени предявените от нея такива.
Жалбоподателката-ответница счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди, че по отношение на обстоятелството дали е осъществявала конкурентна на работодателя й 3 дейност, правните изводи на съда са противоречиви – от една страна съдът е стигнал до правният извод, че ищеца не е установил, че по време на действието на трудовият договор между него и нея, тя е осъществявала конкурентна дейност, а от друга е приел, че тя доказано е извършила конкурентна дейност, тъй като има голямо разминаване между паричните потоци - постъпващия от сметката й от сключени застрахователни полици и изходящия паричен поток от тази сметка към сметката на „Нетинс" ООД.
Поддържа, че районния съд е приел за доказано, че е осъществявала конкурентна дейност въз основа на извлечението от банковата й сметка, както и въз основа на заключенията на първоначалната и допълнителната ССчЕ, като е игнорирал собствените си правни изводи и останалият доказателствен материал и в частност събраните по делото гласни доказателства (показанията на св. Р. Х. и св. В. К.); че въпреки, че са вътрешно противоречиви, както и противоречат на останалия доказателствен материал, съдът е възприел показанията на свидетелките С. Й. и Р. П. като достоверни и незаинтересовани и ги е ценил, за разлика от показанията на свидетелите, разпитани по нейно искане. Счита, че наличието на данни за чужда полица в системата на ищеца, само по себе си не е основание съдът да приеме за доказано, че е осъществявала конкурентна дейност, тъй като от една страна то се признава от нея и има своето логично обяснение, а от друга страна, защото вещото лице не е извършило обстойно и пълно изследване на системата, което да установи има ли данни и за други полици и въвеждани ли са те и от други служители, или само от нея. Изтъква, че вещото лице по изпълнената ССчЕ е излязла извън рамките на поставената й задача като е дала отговор за общата парична сума, постъпила от всички трети лица по сметката й, без оглед на основанието за плащане, като дори е излязла извън рамките на изследваният период, и по този начин е отговорила невярно на поставения й въпрос; че съдът е основал решението си на констатациите и изводите на вещото лице, възприемайки ги като свои, игнорирайки останалите доказателства, събрани в хода на делото. Счита, че дори да се приеме за доказано извършването на конкурентна дейност от нея в полза на „Дженерал брокер" ООД (което не е така), то съдът е следвало да приеме, че пропуснатата полза за дружеството-ищец би била в размер само на чистата печалба, която дружеството би реализирало върху сумата 18 257.21 лева, които са платени по сметка на този брокер, като отчете обстоятелството, че чистата печалба не е равнозначна на комисионна, а се сформира след плащането на всички необходими разходи (вкл. корпоративен данък), които ищецът би реализирал от получената комисионна. На същите доводи и основания, изложени до настоящия момент, счита решението за неправилно и необосновано и в частта, с която предявените от нея насрещни граждански искове са отхвърлени, тъй като е приел предявените от ищеца граждански искове за основателни, макар и не в пълен размер, което същевременно е мотивирало съда да отхвърли предявените насрещни искове, считайки, че дори да приеме за основателни предявените от ищеца искове, въззивният съд 4 може и следва да уважи един от предявените в условията на алтернативност, насрещни искове. Като извършени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционният съд сочи неоснователното неприемане като доказателства по делото представени от нея документи - удостоверение от 31.08.2022г. на „Дженерал брокер" ООД, трудов договор, сключен между „Дженерал брокер" ООД и сестра й Д. В. и 2 бр. удостоверения за раждане, поради преклудиране на искането, на основание чл.146, ал.3 от ГПК, и поради липса на основанията на чл.147 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови решение, с което отхвърли предявените от ищеца граждански искове, като неоснователни и недоказани; алтернативно, в случай, че съдът приеме, че не са налице доводи за отхвърляне на исковете, предявени от ищеца, да уважи насрещният иск по чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД или насрещният иск по чл.92, ал.2 от ЗЗД, предявени от нея, както и да й присъди съдебни и деловодни разноски в първа и във въззивна съдебна инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна -и щ е ц „Нетинс Иншурънс Брокерс“ ООД, чрез пълномощника й адв. Л. Т. - САК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба на ответницата и твърди, че първоинстанционното решение е законосъобразно и съобразено със събраните по делото доказателства. Поддържа, че изводи те на съда, че ответницата е извършвала конкурентна дейност , изцяло кореспондират на събрания по делото доказателствен материал - приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, свидетелските показания на С. Й. и Р. П., както и на процесуалното поведение на ответницата. Посочва, че с оглед показанията на свидетелите Р. Х. и В. К., съдът внимателно е преценил личните отношения на ответницата с тези свидетели и е стигнал до основателни изводи, че не може да им даде вяра за сметка на ясните доказателства за сключвани застраховки и извършвани плащания от М. П. към „Дженерал Брокер“ ООД. Твърди, че по делото е доказано извършване на дейност от М. П. в полза на „Дженерал Брокер“ ООД, каквато е извършването от ответницата на 4 отделни превода в полза на това дружество на стойност 18 267,21 лева, т.е. не се касае за отделна застрахователна премия, а за много на брой такива. Изтъква, че в съдебно-счетоводната експертиза е аргументирано достатъчно подробно кои от разгледаните суми са с основание, свързано със застраховане, и кои суми са получени от негови служители, че същата ясно идентифицира паричните потоци и няма спор, че преведените към „Дженерал Брокер“ ООД суми са свързани именно със застраховки (включително и с оглед посочените основания), събрани от негови служители. Твърди, че са неоснователни и твърденията на жалбоподателката за допуснати процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства относно движенията по банковата й сметка, тъй като по делото категорично е установено, че М. П. е приемала суми по своята лична сметка във връзка с трудовите си задължения и дължи отчитане пред 5 работодателя си какво е станало с тези суми. Счита, че твърденията на ответницата, че плащанията към „Дженерал брокер“ ООД са извършени във връзка с работата на сестра й Д. В. за това дружество, представляват навеждане на нови фактически обстоятелства след преклузията по чл. 133 от ГПК; че е знаела, че сестра й работи за пряк негов конкурент и че е превела парични средства на този конкурент, но не е посочила тези обстоятелства в отговора на исковата си молба, поради което съдът законосъобразно е приел, че и доказателствените искания за приемане на исканите документи са преклудирани. Твърди, че изложените във въззивната жалба оплаквания срещу отхвърлянето на насрещните искове за прогласяване на нищожност на неустоечната клауза, съответно за намаляване на неустойката, не аргументират неправилност на съдебното решене. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна, като претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски в настоящото производство.
Разпечатката съдържа 23 от 148 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98b2fff0-548f-441d-a214-10324a24586f