Решение № 350 от 12.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Варна, 12.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20223100900428 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от Д. Б. Ш. – изп.директор и П. Д.а –изп.директор, чрез пълномощник адв. Д. М. САК, ****, за приемане за установено между страните, че ответниците 1.

К. И. Т. с ЕГН ********** с адрес ****

И. В. И. с ЕГН ********** с адрес *** и 3.Д. Д. К. с ЕГН ********** с адрес ***, дължат на ищеца, в условията на солидарност в качеството си на съдлъжници с кредитополучателя „К. Ивемо- Я. и Т. съдружие“ СД с ЕИК 040024781 със седалище и адрес на управление гр.Варна, жк Вл.Варненчик бл.308 вх.12 ет.5 ап.26 по Договор за Б. кредит Продукт

„БИЗНЕС

РЕВОЛВИРАЩА

ЛИНИЯ-ПЛЮС"

№

BL16778/03.06.2008г., ведно Приложение от 06.06.2008г., Анекс № 1 от 08.06.2012г., Анекс № 2 от 02.10.2012г., Анекс № 3 от 22.10.2013г., Договор за встъпване в дълг от 29.10.2018г., Анекс № 4 от 07.11.2018г., Анекс № 5 от 28.04.2020г. и Анекс № 6 от 19.03.2021г. сумите, както следва 182 819,74 евро (сто осемдесет и две хиляди осемстотин и деветнадесет евро и седемдесет и четири евроцента) - главница за периода от 21.05.2021г. до 20.02.2022г.;

54 489,16 евро (петдесет и четири хиляди четиристотин осемдесет и девет евро и шестнадесет евроцента) - възнаградителна лихва за периода от 21.06.2021г. до 20.02.2022г.;

908,00 евро (деветстотин и осем евро) - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 21.06.2021г. до 20.02.2022г.;

145,31 лева (сто четиридесет и пет лева и тридесет и една стотинки) 1 такси за периода от 10.02.2020г. до 20.02.2022г.;

206,61 евро (двеста и шест евро и шестдесет и едни евроцента) застраховки за периода от 26.05.2021г. до 20.02.2022г.;

492,00 лева (четиристотин деветдесет и два лева) - разноски по кредита за периода от 18.02.2022г. до 20.02.2022г. както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 23.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1154 от 24.02.2022г. и Изпълнителен лист № 801/24.02.2022г. по ч.гр.д.

№2285/2022г. по описа на ВРС.

Твърди се в исковата молба, че 03.06.2008г. между „Юробанк и ЕФ Джи България" АД, ЕИК 000694749 (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) кредитодател и „К.-ИВЕМО-Ч. И СИЕ" СД ЕИК 040024781 КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, е сключен Договор за Б. кредит Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ-ПЛЮС" № BL16778, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на 200 000 евро (двеста хиляди евро) за посрещане на краткосрочни оборотни нужди със задължение за погасяване на кредита 240 месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита. С Анекс № 1 от 08.06.2012г. са предоговорени условия по договора. С Анекс №2 от 02.10.2012г. ответниците К. Т., И. И. и Е. Ч. встъпват при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжници в задължения на „К.-ИВЕМО-ЧАНКОВ И СИЕ" СД ЕИК 040024781. С Анекс №3 от 22.10.2013г. са предоговорени условия по договора. С Договор за встъпване в дълг от 29.10.2018г. Д. Д. К. ЕГН ********** встъпва по смисъла на чл. 101 от ЗЗД във всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит. Твърди се, че с Анекс № 4 от 07.11.2018г., Анекс № 5 от 28.04.2020г. и Анекс № 6 от 19.03.2021г., подписани между страните по договора и съдлъжниците, са предоговорени условия по договора. Твърди се, че тъй като кредитополучателите не са изпълнили задължението си да погасяват кредита съгласно договореното като са допуснали 10 непогасени вноски за главница, считано от 21.05.2021г и 9 непогасени вноски за лихва, считано от 21.06.2021г., банката е изпратила покани на длъжниците, редовно получени от тях, с които ги е уведомила, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Сочи се, че тъй като след получаване на поканите, длъжниците не са предприели действия, кредиторът се снабдил със ЗНИ и ИЛ по реда на чл.417 от ГПК и е образувал изпълнително производство. Обосновава правния си интерес от водене на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК предвид подадените от длъжниците възражения по чл.414 от ГПК. Сочи се, че до настоящия момент изплащане на задължението не е последвало.

Моли се за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски по делото.

Ответниците депозират писмен отговор, в който оспорват изцяло иска като недопустим и неоснователен. Твърди се недопустимост на исковата молба, като се изтъква, че всеки един от ответниците има качеството на поръчител по договора и се ползва от защитата на 6-месечния преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД, който в конкретния случай е изтекъл. С тази насока се цитира практика на касационната инстанция. Твърди се, че по отношение на физическите лица, съдлъжници по договора, по който кредитополучател е търговец, имат качеството на потребител по смисъла на ЗЗП с право да се позовават на неравноправност на клаузи от договора, тъй като са действали за цели извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Сочи се 2 практика на ВКС - решение № 38/23.06.2017г. по т. д. № 2754/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 84/20.07.2017г. по т. д. № 1934/2015г. на ВКС, ТК, I т.

Съответно се въвеждат твърдения, че Договор за Б. кредит Продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ- ПЛЮС" № BL16778/03.06.2008 г., ведно с всички анекси и споразумения за встъпване в дълг са нищожни, поради противоречие с императивните правила на ЗПК, тяхното заобикаляне и поради противоречие с добрите нрави. Сочи се в договора липсва посоченото в т. 12 на чл.11 от ЗПК съдържание, а именно информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. В текста на договора не се съдържа и предвиденото в т. 16 предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските. Не е налице и изискуемата по т. 21 информация за правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и чл. 28, както и условията за упражняване на тези права. Твърди се нищожност на договора и анексите, поради противоречие с императивните правила на ЗПК, тяхното заобикаляне и поради противоречие с добрите нрави, като конкретно се позовават на противоречие с чл.22 вр.чл.10, ал.1 от ЗПК, нищожност на възнаградителната лихва и на наказателната лихва, поради накърняване на добрите нрави. Оспорва се, че сумата по кредита е предоставена на кредитополучателя, доколкото липсват представени писмени доказателства към исковата молба. Твърди се, че кредиторът е изцяло удовлетворен, съотв. задължението е погасено чрез изпълнение върху имуществото му по ИД № 574/2015г. на ЧСИ Д. П.-Я.. Настоява се за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално за отхвърлянето на исковата претенция като неоснователна.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа исковата молба.

Възразява срещу оспорванията на ответника. Оспорва се твърдението, че ответниците са поели задължение като поръчители, а не по реда на чл. 101 от ЗЗД, като се сочат съответните разпоредби от договора и анексите, с които ответниците са се задължили съм кредитора. Сочи се, че дори и по отношение на същите да се приеме, че имат фигурата на поръчители, то срокът по чл.147 от ЗЗД не е изтекъл към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. На следващо място се сочи, че Законът за потребителския кредит намира приложение, когато договора за кредит е сключен с физическо лице, което може да бъде определено като потребител. В процесния случай, договорът е сключен с юридическо лице по смисъла на ТЗ и ЗПК не намира приложение. Позовава се на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗПК , съгласно който разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит с общ размер поголям от 147 000 лева, или равностойността им в друга валута по курса на Българската народна банка към датата на сключване на договора. Сочи се и хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК, в която е предвидено, че разпоредбите на закона не се прилагат, когато договорът за кредит е обезпечен с ипотека, като твърди, че съгласно чл. 6 от договора за кредит, такова обезпечение ипотека, е предоставено от кредитополучателя на банката. Отделно се твърди, че договорът отговаря на всички изискванията съгласно ЗПК, в случай, че се приеме за основателно възражението на ответниците за приложението му.

Като се позовава на приетото от ВКС в Решение N2 60080/16.09.2021г. по т. д. № 466/2020г., счита клаузите относно възнаградителната и наказателната лихва за действителни. Счита се, че съгласно Решение № 38/23.06.2017г. по т.д. № 2754/15г. на ВКС и Решение № 84/20.07.2017г. по т.д. 1934/15г. на ВКС, по отношение на ответници може да се приложи защитата по ЗЗП, само 3 и единствено ако същите нямат тесни професионални (функционални) връзки с посоченото дружество (като участват в неговото управление, имат мажоритарно участие в него и други). В конкретния случай К. Т. и И. И. не само, че са били неограничено отговорни съдружници в събирателното дружество, но и самата К. Т. е представлявала дружество към момента на сключване на договора за кредит. С оглед на това, безспорно са налице тесни професионални и функционални връзки между ответниците и събирателното дружество и правилата за потребителските кредити са неприложими.

Неоснователно се намира и възражението относно липсата на реално предоставяне на кредита, като се сочи, че ответниците са били неограничено отговорни съдружници в събирателното дружество, което е сключило договора за кредит и дори К. Т. е била управител на същото. Като се позовава на Тълкувателно решение № 4/2013г., на ОСГТК на ВКС, че ако в хода на производството до приключване на съдебното дирене се установи, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са настъпили факти, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, същите следва да се вземат предвид при постановяване на решението. Ищецът сочи, че постъпилите суми по изпълнително дело № 574/2015г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я., са в резултат на осъществено принудително изпълнение.

Ответниците подават отговор на допълнителната искова молба, в който поддържат вече изложеното.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на ищеца “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК 000694749 по реда на чл.417 ГПК с представено извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК - е образувано ч.гр.д.№ 2285/2022г. по описа на Районен съд гр.Варна, по което съдът е издал Заповед № 1154/24.02.2022г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.

Длъжниците „К.-Ивемо-Янев и Т. Съдружие“ СД ЕИК 040024781 гр.Варна като кредитополучател и съдлъжниците К. И. Т. ЕГН **********, И.

В. И. ЕГН ********** и Д. Д. К. с ЕГН **********, са осъдени да заплатят при условията на солидарност, следните суми, произтичащи от Договор за Б. кредит Продукт „Бизнес револвираща линия-плюс" № BL16778/03.06.2008г., ведно Приложение от 06.06.2008г., Анекс № 1 от 08.06.2012г., Анекс № 2 от 02.10.2012г., Анекс № 3 от 22.10.2013г., Договор за встъпване в дълг от 29.10.2018г., Анекс № 4 от 07.11.2018г., Анекс № 5 от 28.04.2020г. и Анекс № 6 от 19.03.2021г., както следва 182 819,74 евро - главница за периода от 21.05.2021г. до 20.02.2022г.; 66 510.63 евро - възнаградителна лихва за периода от 21.06.2021г. до 20.02.2022г.; 908,00 евро - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 21.06.2021г. до 20.02.2022г.; 145,31 лева - такси за периода от 10.02.2020г. до 20.02.2022г.; 206,61 евро - застраховки за периода от 26.05.2021г. до 20.02.2022г.; 492,00 лева - разноски по кредита за периода от 18.02.2022г. до 20.02.2022г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на 4 заявлението - 23.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението.