Решение № 50 от 09.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20231100902422 по описа за 2023 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 Образувано е по жалба на В. В. Е. срещу отказ № 2023121810501211/21.12.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър заличаването на жалбоподателя като прокурист на „ВВ ЕГС“ ЕООД. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че съгласно чл. 15, ал. 6 ЗТТРРЮЛНЦ промяната в представителството следвало да се заяви от новоизбрания орган или представител, следователно прокуристът с прекратени правомощия не бил легитимиран сам да поиска заличаването си по аналогия на чл. 141, ал. 5 ТЗ и това следвало да бъде извършено от управителя на дружеството. Освен това, ако прокуристът можел сам да прекрати упълномощаването си, то след прекратяването му той не би бил овластен да представлява дружеството, за да заяви това обстоятелство за вписване.

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен, тъй като предизвестието му за прекратяване на прокурата било редовно връчено на дружеството и след прекратяването й било недопустимо той да бъде задължен да осъществява представителни функции въпреки волята си, както и да търпи негативни последици от съществуващото вписване, несъответно на действителното фактическо положение. Поради това по аналогия била приложима разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ. Допълнително жалбоподателят сочи, че до заличаването си в регистъра могъл валидно да представлява дружеството, включително и пред Агенция по вписванията. Въз основа на изложеното моли за отмяна на отказа.

От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с посочените в обжалвания акт.

Съдът установи следното:

С процесното заявление вх. № 20231218105012/18.12.2023 г. е заявено 1 за вписване заличаването на В. Е. като прокурист поради отправено от него предизвестие за прекратяване на договора за прокура, съдържащо и искане за „отписването“ му като прокурист на дружеството в търговския регистър.

Предизвестието е изпратено до регистрирания адрес на управление на търговеца, като в известието за доставяне е отразено, че същото е връчено на адресата на 12.05.2023 г. чрез упълномощено лице – адвокат Д.. Към настоящия момент е изтекъл предвиденият в чл. 7, ал. 1, пр. 5 от договора за прокура тримесечен срок от връчване на предизвестието.

При тези факти спорни са следните правни въпроси: 1). как се прекратява овластяването на прокуриста и в частност – може ли това да бъде сторено по негово едностранно искане; 2). налице ли е изявление за прекратяване на упълномощаването (а не само на договора за прокура) и надлежно ли е връчено то; 3). легитимиран ли е прокуристът да заяви за заличаване собствената си прокура.

Прокуристът е договорен представител на търговеца и представителната му власт възниква от упълномощителна сделка, извършена въз основа на договор за прокура. В чл. 25, ал. 1 ТЗ е уредена хипотезата на прекратяване на упълномощаването чрез оттеглянето му от търговеца и вписване на това обстоятелство в търговския регистър. Тази разпоредба обаче няма изчерпателен характер относно възможните хипотези на прекратяване на упълномощителната сделка (а има по-скоро за цел да посочи, че за прекратяването е необходимо извършване на вписване в регистъра). Извод за неизчерпателния й характер може да бъде направен както от обстоятелството, че при смърт на прокуриста упълномощителната сделка, която е с оглед личността, несъмнено се прекратява, а също и от ал. 2 на същата разпоредба, която изрично изключва като възможни способи за прекратяване само две от общите хипотези на прекратяване на упълномощаването, посочени в общата норма на чл. 41, ал. 2 ЗЗД. Ето защо според настоящия състав упълномощаването на прокуриста може на само да бъде оттеглено от търговеца, но и да бъде отказано от довереника с едностранно изявление.

В настоящия случай прокуристът е отправил предизвестие за прекратяване на договора за прокура съгласно предвидената в чл. 7, ал. 1, пр.

5 от него възможност, като същевременно изявлението му съдържа искане за „отписване“ от търговския регистър. Разумното тълкуване на това изявление налага да се приеме, че волята е за пълно прекратяване на отношенията, изграждащи прокурата – както на договорното (за което има изрично изявление), така и на упълномощителното (тъй като има искане за преустановяване на последицата от упълномощаването, а именно – прекратяване на вписването относно създадената от пълномощното представителна власт). Според настоящия състав изявлението е и надлежно връчено, тъй като негов адресат трябва да е самият търговец (който е страна по прокурата), а връчването е извършено именно на регистрирания му адрес на управление чрез лице с посочено име и длъжност. Поставеното от длъжностното лице изискване за представяне на доказателства за входиране на изявлението в „кореспонденцията“ на търговеца, е несъобразено с чл. 50, ал. 3 ГПК и поради това неизпълнението му не може да бъде основание за отказ.

Всичко изложено сочи, че упълномощаването на прокуриста е прекратено по силата на едностранното изявление на довереника и дадените 2 от длъжностното лице указания за представяне на изявление за оттегляне на упълномощаването също са незаконосъобразни. Като такива следва да се определят и указанията за представяне на доказателства за упълномощаване на адвоката, подал заявлението, от управителя на търговеца. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ заявител може да е и прокуристът и в този смисъл не е налице разширяване по аналогия на приложното поле на тази разпоредба, отречено като възможно в мотивите на т. 5 от ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Действително, с получаване на предизвестието упълномощителната сделка се прекратява, но преживяването на представителната власт на прокуриста да заяви за вписване това прекратяване може да се извлече по аналогия от разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ, доколкото тя касае института на законното представителство на търговеца, т.е. институт, близък по последици до този на договорното му представителство.

Въз основа на всичко изложено, обжалваният отказ следва да бъде отменен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ 20231218105012-11/21.12.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър заличаването на В. В. Е., ЕГН **********, като прокурист на „ВВ ЕГС“ ЕООД, ЕИК ****, като УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише заявеното със заявление вх. № 20231218105012/18.12.2023 г. обстоятелство.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3