Решение № 377 от 22.12.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Враца, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Ангелова при участието на секретаря Ваня Люб. Василева като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20251420201093 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.72, ал.4 ЗМВР. Образувано е по жалба на И. И. А., ЕГН ********** срещу Заповед за задържане на лице № 1795зз-299/27.10.2025 г., издадена от **********- ст. полицай при РУ Враца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в противоречие с разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, доколкото не съдържала фактическите и правни обстоятелства, на които се основава. Поддържа се, че заповедта за задържане не е съобразена с целта на закона, а именно да се съдейства за разкриване на извършеното престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Твърди се, че със задържания не са извършвани никакви действия във връзка с разкриване на престъплението, поради което задържането на жалбоподателя не било необходимо нито за изясняване на обективната истина по случая, нито за неутрализиране на възможността да се укрие

В проведеното открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изложените с жалбата обстоятелства.

В съдебно заседание се явява Л. С.-ст.полицай при РУ- Враца, който по същество заявява, че на 26.10.2025 г. бил нощна смяна от 19:00 до 07:00 часа на 27.10.2025 г. с колегите си ********** и **********, като на 27.10.2025 г. около 00:10 часа в гр.Враца, на ул.“Кръстьо Българията“ №2, извършили проверка на две лица, които се движели с електрическа тротинетка, като при извършване на проверката, се оказало, че в десния си джоб на панталона, И. А. държи четири броя полиетиленови сгъвки, съдържащи суха зелена листна маса. Жалбоподателят им заявил, че това е марихуана при което служителите се обадили на дежурния по ОДЧ и дошла група ДОГ и при извършване на полеви тест, полиетиленовите сгъвки реагирали на канабис.

След това лицето било съпроводено до РУ-Враца за изясняване на случая.

След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна 1 проверка за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 вр. чл.146 АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.10.2025 г. е била издадена Заповед за задържане на лице с № 1795зз-299 от Л. С. Л. – ст. полицай при РУ-Враца, с която било наредено на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 от НК задържането на лицето И.

И. А. с ЕГН ********** за срок до 24 часа, за това че на 27.10.2025 г. в 00:10 в гр.Враца ул.“Кръстьо Българията“, до номер 2, държи в себе си наркотични вещества „Канабис“. Съгласно заповедта задържането е извършено в 00:10 часа на 27.10.2025 г., а задържаното лице е освободено в 11:40 часа на 27.10.2025 г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. Като релевантни писмени доказателства по делото са приети и приложени: Заповед за задържане на лице от 27.10.2025 г.; Протокол за обиск на лице от 27.10.2025 г.; докладна записка от Л. Л.-ст.полицай при РУ Враца; разписка за върнати вещи и пари на задържано лице И. А. и извадка от ежедневна ведомост от личния състав на I V отделение при РУ - Враца за 26.10.2025 г. от 19:00 часа до 07:00часа.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредба на чл.168, ал.1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед в съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК на основанията, посочени в чл.146 АПК, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.72, ал.1 ЗМВР. Компетентността на полицейския орган произтича пряко от същата разпоредба, съгласно която: "Полицейските органи могат да задържат лице", като в т.17 изчерпателно са посочени случаите, при които това е допустимо. Доколкото по делото не е спорно обстоятелството, че издателят на заповедта заема длъжността ст.полицай при РУ-Враца, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Спазено е и изискването за форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й.

Оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена при спазване изискването на чл.146, т.4 и т.5 АПК. Материалноправните предпоставки за издаване заповед за задържане за срок до 24 часа са изчерпателно изброени в чл.72, ал.1 ЗМВР.

Посоченото в обжалваната заповед правно основание - чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР гласи, че "могат да бъдат задържани лица, за които има данни, че са извършили престъпление".

Задържането по този ред за срок не по-дълъг от 24 часа по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН, която има за цел, чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпления или да се укрие. Посочената в заповедта за задържане разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР предполага наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че конкретно лице е извършител на престъпно деяние. За да постанови ПАМ - задържане на дадено лице за срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да разполага с доказателства, установяващи по безспорен начин извършителя на престъплението. За целите на задържането по реда на чл.72 ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват задържаното лице със соченото нарушение, не са задължителни, като 2 задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Достатъчно е да са налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за вероятна съпричастност на лицето, спрямо което се налага ПАМ към извършено престъпление. Целта на закона е, задържането като превантивна мярка, да предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност.

От доказателствената съвкупност по делото, съдът намира за достатъчно обосноваването на материалната законосъобразност на оспорения акт като представените доказателства са достатъчно. От представените доказателства се установява наличието на данни за съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление. Издадената заповед за задържане е материално законосъобразна, тъй като в хода на процеса са събрани "данни" по смисъла на закона, за съпричастност на задържаното лице към извършеното престъпно деяние. В Заповед за задържане на лице № 1795зз-299/27.10.2025 г. ясно е описано, че лицето е задържано за извършено престъпление по чл.354а, ал.3 НК за това, че на 27.10.2025 г., в 00:10 в гр.Враца, ул.Кръстьо Българията, до номер 2, държи в себе си наркотични вещества „Канабис“.

Установено е безспорно, че на 27.10.2025 г., около 00:10 ч., в гр.Враца, ул. Кръстьо Българията №2 ст.полицай Л.С. и неговите колеги са извършили проверка на две лица, като в резултат на това установили, че в десния джоб на панталона на И. А. същият държи четири броя полиетиленови сгъвки, съдържащи зелена суха листна маса, за което самият А. казал, че е марихуана.След полеви наркотест се установило, че листната маса реагира на канабис.

На следващо място, доколкото по реда на чл.72 – чл.73 от ЗМВР се ограничава правото на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по изключение, а не безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24 часа следва да се упражняват само когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. Именно, за да бъде изяснен случаят за срок до едно денонощие, жалбоподателят е бил задържан, след което е бил освободен.

След задържането, на лицето И. А. е извършен обиск, видно от протокол за обиск на лице от 27.10.2025 г. В чл.6, ал.2 от АПК е провъзгласен принципът за съразмерност, т.е. административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. В случая издаването на заповедта не превишава целта на закона, както твърди защитата, тъй като задържането се обосновава от нуждата да се защити обществения интерес, като се преустанови противоправното държане на наркотични вещества и се изяснят обстоятелства около това притежание. Задържането на лицето не е обвързано от евентуалната наказателна отговорност.

Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно преследване или да им въздействат, с оглед укриване на доказателства или лъжесвидетелстване. Лицето е освободено в рамките на предвидения в ЗМВР максимален период - 24 часа /задържан е в 00.10 часа на 27.10.2025г. и е освободен на 27.10.2025г. в 11.40 часа, т.е. освободен е след 11 часа и 30 минути/. С оглед на това, съвсем законосъобразно, ответникът по оспорването е издал оспорената заповед. Не са налице предпоставки за отмяна на заповедта в 3 условията на чл.146, т.4 от АПК.

Заповедта е издадена и е в съответствие с целта на закона-да се предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото им свободно да се придвижват в пространството. Мярката е приложена в съответствие с предвиденото в ЗМВР основание на чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР и е спазена регламентираната процедура. Няма допуснато нарушение на нормите на чл.5 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл.5, т.1 от ЕКЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона. Чл.5, §1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Европейската конвенция препраща по същество към националното право. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от найнеобходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено, с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл.5, §1, б.с) от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай, сочат че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Доколкото държането и употребата на наркотични вещества е сериозен проблем на днешното общество, то издадената мярка се явява постановена и в защита на обществения интерес. В тази връзка е съдебната практика, обективирана в дела на ВАС, напр. Решение № 6138 от 20.05.2016 г., постановено по адм.д.№13194/2015г. на ВАС, Решение № 8909 от 07.07.2017 г. по адм.д.№5864/2016г. на ВАС, Решение №2317 от 23.02.2017 г. по адм.д.№14275/2015 г. на ВАС.