Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 423 от 06.03.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1465/2021
Вид
Решение № 423
Подписан
06.03.2023
В сила
19.10.2023
Състав
МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.100 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.108 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.108 ал.1 т.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.114 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.70 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.98 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.98 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.98 ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.98 ал.2 т.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.99 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.99 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.99 ал.1 т.6 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.21 ал.3 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
  • чл.26 ал.3 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Пловдив,06.03.2023 год.

Административен съд – Пловдив, XIІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от съдия Михайлова адм. дело № 1465 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на дял трети, глава десета, раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на Й.И.К., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-153/13.05.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № **********, Протокол № N01086/04.03.2021 г., издадено от ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр.

Пловдив, с което на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО е изменено Разпореждане № **********/12.10.2000 г. и всички последващи и е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на К.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се претендира неговата отмяна от съда. Поддържа се, че разпореждането и решението са постановени в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят твърди, че не е уведомен за започналото административно производство във връзка с представените от прокуратурата доказателства; не са посочени конкретни документи с невярно съдържание и не й е дадена възможност за изразяване на становище съобразно разпоредбата на чл.34 от АПК. Твърди също така, че не е изяснено авторството на заявлението от 05.04.2000 г. и не са установени ползваните за промяната на пенсията документи за стаж. Сочи също така, че за изменението на разпореждането от 05.04.2000 г. и всички последващи е посочено основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО, която норма не предвижда ангажиране отговорност на пенсионера, тъй като неправилно отпуснатата пенсия може да е дължи на неправилно издадени документи за стаж и доход, както и на грешка на конкретните длъжностни лица, постановили административния акт. Счита, че не е била недобросъвестна при подаване на заявлението за изменение на пенсията с дата от 05.04.2000 г. и при получаването й, поради което неправилно се иска възстановяването на суми по реда на чл.114 ал.1 от КСО.

Съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т.Б., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени оспореният административен акт. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата - директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. В., е на становище, че жалбата е неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена, като подробни доводи излага в представеното по делото становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 2153-15-153/13.05.2021 г. (л.356, т.2) на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Й.И.К. против Разпореждане № **********, Протокол № N01086/04.03.2021 г. (л.350, т.2) на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО е изменена отпуснатата с Разпореждане № **********/12.10.2000 г. ЛПОСВ пенсия и всички последващи и е определен нов размер на пенсията.

От данните по приложената по делото административна преписка се установява, че с Разпореждане № **********/12.10.2000 г. , на основание чл.21 ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, е преизчислена ЛПОСВ на Й.И.К., считано от 05.04.2000 г. Размерът на пенсията е определен при: - осигурителен стаж по категории ,както следва: - от II категория –

04 г. 00 м. 10 д. и от III категория –

33 г. 05 м. 28 д. или общ осигурителен стаж, превърнат в III категория – 38 г. 06 м. 11 д.; - при базисен период 01.011991 г. – 311.21993 г.и доход за същия – 203 141.00 лв., както и за времето от 01.011997 г. до 29.12.1999 г. и осигурителен доход за периода 6 639.56 лв. и индивидуален коефициент – 1.892.

Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване правомерността на получената от лицето пенсия. За целта от К. са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията, не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС (писмо изх. № К-20977/15.05.2013 г. – л.42, т.1). Писмото е получено лично от К. на 17.05.2013 г., видно от представеното по административната преписка известие за доставка (л.43-гръб, т.1).

В изпълнение на Заповед №

200/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив по повод проверка на изгубени пенсионни досиета, до началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ е изпратено писмо изх. № К-20977#1/30.08.2013 г. (л.44, т.1), с което е изискано да бъде извършена проверка по реда на чл.108 ал.1 т.1 от КСО.

К. не е представила исканите документи във връзка със стартирана процедура по сочения по-горе ред, за извършване на проверка от контролните органи при ТП на НОИ – Пловдив. В хода на проверката, със саморъчна декларация от 02.09.2013 г. (л.45, т.1) лицето удостоверява периодите на осигуряване, както и наименованието на осигурителите, при които е полагало труд: - училище - с. Столетово и училище – с. Брягово за времето от 1963 до 1964 г.; ГНС „Финансов отдел“ – гр. Пловдив за времето от 1965 до 1966 г.; отдел „Просвета“ ГНС реклама – Пловдив за времето от 1967 г. до 1972 г.; радио „Пловдив“ – гр. Пловдив за времето от 1973 г. до 1977 г.; БНТ – гр. София и БНТ – гр. Пловдив за времето от 1975 г. до 1998 г.

След проведена служебна кореспонденция и получени документи от горе цитираните осигурители е удостоверен действително придобит от К. стаж от трета категория с продължителност 29 г. 03 м. 28 д.

Формираният индивидуален коефициент, определен от дохода за периодите от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. и от 01.01.1997 г. до 211999 г. е 1.52 от 05.04.2000 г. и 1.107 от 01.07.2001 г.

Във връзка с прокурорска преписка №

2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив и иззето като веществено доказателство оригинално досие на Й.И.К., е установено, че при съпоставяне на данните от първоначалното пенсионно досие на последната, по нейно заявление от 2000 г. и съхраняваното в ТП на НОИ досие е налично пълно съответствие в наименованията на осигурителите и общата продължителност на осигурителния стаж при отпускане на пенсията – 29 г. от трета категория труд.

В оригиналното досие е и заявлението на лицето от 05.04.2000 г. за изменение на пенсията с нов базисен периоди допълнителен стаж преди пенсиониране, по което е постановено Разпореждане № **********/12.10.2000 г. (л.8, т.1).

В доклада за стаж по заявлението от

05.04.2000 г., наличен в оригиналното досие, не са посочени осигурителите, при които е работила К. за периодите, представени като допълнителен стаж преди пенсиониране, а са посочени само началните и крайните дати.

С писмо изх. № Ц2175-15-140#2/17.09.2020 г.(л.296, т.2) от лицето е изискано уточняване имената на осигурителите, при които е положен стажът преди пенсиониране, с оглед служебното изясняване на този допълнителен стаж. Писмото е надлежно получено от К., която със заявление от 15.10.2020 г. отговаря на ТП на НОИ, че не съхранява никакви документи ш няма конкретни спомени, поради отдалеченост във времето, вкл. и, няма спомен да е подавала заявление от 05.04.2000 г.

Част от оригиналното досие е и удостоверение обр. УП 2 № 256/16.11.( година неясна) от осигурител БНТ – София (л.426, т.2) с доход за периода от 01.01.1988 г. до 30.01.1990 г., по който е определен индивидуален коефициент и размер на пенсията на К., при отпускането. Документът не е в цялостен ви, поради което, от осигурителя, с писмо изх. № Ц2175-15-140#1/17.02.2021 г. е изискано заверено копие на същия. С вх. № Ц2175-15-140#12/26.02.2021 г. в ТП на НОИ – Пловдив е получено заверено копие на документа.

След извършена проверка от длъжностно лице при ТП на НОИ – Пловдив и ТП на НОИ – София – град на първичните документи на осигурителите, чийто доходи участват при определяне на индивидуалния коефициент за времето от 01.01991 г. до 31.12.1993 г. (с доход, за който период е изменена пенсията на К., считано от 05.04.2000 г. въз основа на заявлението от 05.04.2000 г. (л.433, т.2), са изготвени констативни протоколи:

- № КП – 5-21-00783586/14.07.2020 г. и № КП-5-15-00824192/12.10.2020 г., към които са приложени нови документи за осигурителен доход УП 2 № 103/14.07.2020 г. за времето от 01.01.1991 г. до 31.03.1992 г. и от 01.08.1992 г. до 31.12.1993 г., издадено от БНТ – София и УП 2 № 10-04-88#3/09.02.2021 г., издадено от БНТ, РТЦ – Пловдив, за времето от 01.01.1999 г. до 29.12.19999 г. За времето от 01.06.1992 г. до 31.07.1992 г. не са намерени данни за осигурителен доход на лицето, поради което при определяне на индивидуалния коефициент са използвани данни на база МРЗ за страната.

По набавените първични документи индивидуален коефициент за новопредставения със заявлението от 05.04.2000 г. базисен период от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. е по-неблагоприятен за лицето спрямо този, по който е отпусканата пенсията, поради което пенсията на К. е определена при осигурителен доход за времето от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г.

Във връзка с така установените обстоятелства, с обжалваното Разпореждане № **********, Протокол № N01086/04.03.2021 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е изменено Разпореждане № **********/12.10.2000 г. и всички последващи и е определена ЛПОВ на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО, като е определен размер на пенсията съобразно установените данни за стаж и доход при условията на трета категория труд 29 г. 03 м. 28 дни и индивидуален коефициент 1.045, а от 01.07.2001 г. преизчислен индивидуален коефициент 1.100, определен за периодите от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г. от от 01.01.1997 г. до 29.12.1999 г.

Жалбоподателят е обжалвал така издаденото разпореждане с жалба вх. № 1012 -15-211/04.03.2021 г. пред компетентния административен орган - директор на ТП на ИОИ - Пловдив, който с Решение № 2153-15-153/13.05.2021 г. я е оставил без уважение.

Горе стоящият в йерархията административен орган е приел, че осигурителният доход в представените копия на документи по прок. пр. № 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив, въз основа на който е определен индивидуалният коефициент и отпусната пенсия за ОСВ на Й.К., считано от 05.04.2000 г. по условията на чл.21 ал.3 от НПОС е недоказан, поради което и, правилно ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е изменил пенсията, отпусната с Разпореждане № **********/05.04.2000 г., като е издал Разпореждане № **********, Протокол № N01086/04.03.2021 г. на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО.

В съдебно заседание на 18.11.2021 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/ (л.475, т.2), със задача – да се установи дали подписите в молбите- обекти на експертизата дали ас положени от й.И.К..

Заключението на експерта е, че подписът в молбите на л.424 и 425 – обекти на експертизата, са положени от Й.И.К., а подписът в молбата на л.433 – обект на експертизата, не е положен от последната.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - писма от РС – Пловдив и РП – Пловдив; обяснения от Й.К.; и ЕР на ТЕЛК; писмо от отдел

„Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, ведно с пенсионното досие на К..

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

В случая релевантните за разрешаването на административноправния спор факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на ТП на НОИ - гр.Пловдив, като оспореният административен акт - решението на директора на ТП на НОИ, е постановен в хода на административно производство, осъществено по реда на чл.117 и следв. от КСО от компетентен орган, който черпи правомощията си за това от разпоредбата на чл.118 от КСО, в изискуемата от закона форма. Потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив разпореждане, от своя страна, е издадено в хода на административно производство, регламентирано в разпоредбите на чл.99 ал.1 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на "Пенсионното осигуряване" в ТП на НОИ - Пловдив, в изискуемата от закона форма. В случая процесните административни актове са не само валидни, но и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на ТП на НОИ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните.