Определение № 137 от 03.04.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Смолян, 03.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500007 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 928/11.03.2024 г. от Н. П., чрез пълномощник И. Д., с искане да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените от него разноски за двете инстанции за адвокатско възнаграждение в размер на 760 лева за районен съд и 700 лева за вззивната инстанция.

В отговор на молбата е „ТФС“ АД, чрез гл. юрисконсулт П. оспорва молбата. Твърди, че пред въззивната инстанция преди постановяване на решението не е представен ДПЗС, поради което искането в тази част е недопустимо. В отговора се прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения, като се прави позоваване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., и практика на ВКС.

Смолянски окръжен съд счита молбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество за основателна по следните съображения:

С Решение № 23/31.01.2024 г. по В. гр. д. № 7/2024 г. Смолянски окръжен съд е обезсилел Решение № 344/18.08.2023 г. по гр. д. № 611/2021 г. на Смолянски районен съд, постановил е връщане на исковата молба на „ТФС“ АД срещу Н. С. П. и е прекратил прроизводството по гр. д. № 611/2021 г. на РС – Смолян, на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК.

Предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът им право на разноски и при прекратяване на делото. Поради това на ответника по иска Н. С. П. се дължат разноски и за двете съдебни инстанции.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 760 лева за районен съд и в размер на 700 лева за въззивната инстанция.

1

За разноските за адвокатско възнаграждение пред районния съд е представен ДПЗС от 01.11.2021 г., удостоверяващ плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 770 лева /л. 118/.

За разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 700 лева се представя ДПЗС от 02.01.2024 г. с молбата по чл. 248 от ГПК. Неоснователно е възражението за несвоевременно представяне на този ДПЗС, тъй като пред настоящата инстанция не е насрочвано открито съдебно заседание, въззивният съд в закрито заседание се е произнесъл с решение за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството. Поради това не е преклудирана възможността за представяне на доказателства за разноски.

Настоящата инстанция счита за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е съобразено с минималните размери по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. и практиката на ВКС, следва да се посочи, че в настоящия случай с оглед размера на цената на иска и като се съобрази фактическата и правна сложност на конкретното дело, не са налице основания да се определи по-малък размер на адвокатското възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК и по реда на чл. 248 от ГПК Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА „Т. Ф. С.“ АД, ЕИК *******, гр. С., район Л., бул. „Ч. в.“ № **, да заплати на Н. С. П., ЕГН **********, гр. С., ул. „К. Ф.“ № *, вх. *, деловодни разноски за двете инстанции общо в размер на 1 460 лева за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3