Решение № 3058 от 26.06.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3058

Пазарджик, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ КОЛЕВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА и с участието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ ГЕРГОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20267150700284 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Л. М., понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 евро за периода от 03.02.2026 г. до 06.02.2026 г.

Ищецът посочва, че е бил наказан с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, което впоследствие било отменено, което му причинило главоболие, стрес, безсъние, унижение, неравнопоставеност.

По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител адвокат П. М., с които се поддържа исковата претенция. Посочва, че в продължение на три дни Н. М. е държан в състояние на мъчително безпокойство, неведение и постоянен стрес.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер.

Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик дава заключение, че исковата претенция е неоснователна и недоказана.

Административен съд-Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), и касае претърпени неимуществени вреди от действия и бездействия на органи по изпълнение на наказанията.

По делото е представена Заповед № 107-10-53#1/03.02.2026 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик, с която на основание чл. 101, т. 7 ЗИНЗС на Н. М. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“ за нарушение на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 4, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 7 ЗИНЗС. Посочено е, че на 21.01.2026 г. лишеният от свобода е нарушил установения ред като в района на втората решетка, в коридора на отделението, в което е настанен, е упражнил физическо насилие, изразяващо се в нанасяне на удари с ръце и крака по тялото и главата на лишения от свобода Д. Г. Д..

С молба от 05.02.2026 г. М. е поискал среща с началника на затвора. На 06.02.2026 г. е проведен разговор, като с резолюция е посочено, че лишеният от свобода не е съгласен с наложеното му дисциплинарно наказание, като му е разяснен редът и начинът за обжалване на заповедта. Разпоредено е извършване на допълнителна проверка за спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Констатирано е, че не е спазена процедурата при обработването на дисциплинарната преписка, като не е проведен разговор с Н. М. и не му е дадена възможност да напише обяснение по случилото се.

Във връзка с установеното е издадена Заповед № 104-10-64#1/06.02.2026 г., с която на основание чл. 111, ал. 2 ЗИНЗС началникът на Затвора-гр. Пазарджик е отменил предходната негова заповед, с която на Н. М. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“.

По искане на ищеца по делото е разпитан в качеството му на свидетел А. В. К.. Заявява, че знае, че в началото на годината М. е бил наказан и е имал протокол за превеждането му в наказателна килия. Бил е свален на първия етаж за около 10 минути, след което е върнат в спалното помещение. Посочва, че не е забелязал някаква промяна в настроението му след този случай.

Съдът кредитира показанията на св. К. като логични, последователни и изчерпателни в обяснението му относно наложеното на М. дисциплинарно наказание.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода от 03.02.2026 г. до 06.02.2026 г. е претърпял неимуществени вреди в резултат на отменен административен акт, с който му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество – неоснователен по следните съображения:

Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно цитираната разпоредба, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

За да възникне право на обезщетение по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: нарушение на чл. 3 ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила вреда в правната сфера на ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и вредата.

Съобразно доказателствата по делото съдът приема, че първата необходима за ангажиране отговорността на ответника материалноправна предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен е налице. Безспорно, по делото са налични доказателства за несъответствие дейността на затворническата администрация с действащото законодателство. С издадената Заповед № 107-10-53#1/03.02.2026 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, като същата е отменена с негова Заповед № 104-10-64#1/06.02.2026 г.

От писмените и гласни доказателства по делото се установява, че въпреки наличието на издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание, то същата не е преведена в изпълнение. От показанията на свидетеля и обясненията на ищеца става ясно, че М. е бил преведен на етажа с наказателните килии и след около 5-10 минути е върнат обратно в спалното му помещение. Иначе казано, ищецът не е бил настанен в наказателна килия и не е търпял неудобства и лишения в посочения период. Именно по негова молба е изслушан от началника на затвора, който е разпоредил проверка относно законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство, вследствие от която са установени нарушения и е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. От страна на ищеца не се сочат настъпили за него реални вредни последици, извън неизбежния дискомфорт, който се поражда от ефекта на самото търпене на наказанието и съответния режим на изтърпяването му. Казано с други думи при липса на изложени отрицателни факти за периода 03.02.2026 г. - 06.02.2026 г., съдът не може да приеме, че преместването на М. за около 5-10 мин от спалното му помещение до етажа с наказателните килии му е причинил каквото и да било страдание, отколкото би му причинил съответния престой в неговото спално помещение. Липсват доказателства и за това, че при самото преместване на ищеца да са причинени неудобства по-големи от обичайните, което се потвърждава и от показанията на свидетеля, който заяви, че не е забелязал промяна в настроението на М. след случая и нарушения на съня му.

От изложеното съдът приема, че въпреки наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт от със събраните в хода на съдебното дирене доказателства не се доказва ищецът да е претърпял вреди. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извода, че неимуществените вреди не са конкретно установени. Необходимо е да се установи интензитета на негативните преживявания, тяхната продължителност и конкретното им въздействие и възприятие от ищеца. По делото липсват данни от които да е видно, че в резултат за ищеца са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от отмененият акт на директора на Затвора-гр. Пазарджик по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му, не може да се реализира отговорността на ГДИН.

Съдът намира за недоказан и фактът на причинени на ищеца вреди по заявения вид, продължителност и размер, описани в исковата молба, подлежащи на компенсация. Не са налице и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, а именно такива, които са рефлектирали върху човешкото му достойнство. Няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал дискомфорт, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода. Отмененият административен акт следва да бъде свързан в причинна връзка с реално причинени вреди на ищеца, а такава връзка липсва. В този смисъл, свидетелските показания също не обосновават реално претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между отменения акт и тези вреди. Твърденията в исковата молба се свеждат до това, че с отменената заповед ищецът е претърпял неимуществени вреди, като доказателства за това не са представени по делото.

Независимо от наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт, останаха недоказани другите материалноправни предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл. 284 ЗИНЗС, то последица от това е неговото отхвърляне. След като фактическият състав на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане на обезщетение. По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Л. М., понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 евро за периода от 03.02.2026 г. до 06.02.2026 г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

СЪДИЯ:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�