Определение № 1797 от 15.06.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1797 гр. София, 15.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П.Д.П. като разгледа докладваното от П.Д.П. Частно наказателно дело № 20221110206183 по описа за 2022 година като разгледа докладваното от съдията ЧД № 6183 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 от НПК.

Образувано е по жалба на Д. Д. Д.-в качеството на законен представител на детето К.

К. П., чрез адв. С. С. от САК срещу Постановление на СРП от 15.04.2022г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 75/2021г. по описа на СДВР-МВР, пр.пр. № 18540/14г. по описа на СРП.

В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на Постановлението, с посочване на конкретни нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на постановлението.

Сочи се несъобразяване на Наредба № 23/25.06.2010г. за утрърждаване на медицински стандарт „Кожни и венерически болести“-т.6.6“Полово предавани инфекции“ и т. 6.6.1.3.5 с отразяване на дигнозата „Молускум контагиозум перианалис“, която се предава само по полов път. Наведени са доводи за непълнота на изготвените по ДП СМЕ, доколкото диагнозата, поставена на детето К. К. П., е несъмнена, като следва да бъдат съобрази представената медицинска документация, както и утвърдените медицински старндрати.

Наведени са доводи за осъществен състав на престъпление по смисъла на чл. 149, ал. 1 и ал.

2 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Моли се за отмяна на Постановлението и връщане на делото за доразследване с указания за назначаване на съдебно-медицинска и кожно-венерическа експертиза.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК и от активно легитимирано да го обжалва лице, доколкото жалбоподателят Д. Д. има качеството на законен представител на пострадало от престъпление лице-детето К. П., поради което се явява процесуално 1 допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното производство по досъдебно производство № 75/2021г. по описа на СДВР-МВР, пр.пр. № 18540/14г. по описа на СРП е образувано за престъпление по чл.149, ал.1 от НК срещу Неизвестен извършител.

С постановление от 15.04.2022г. на СРП е прекратено наказателното производство на основание чл. 243,ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В същото СРП е приела, че по ДП са извършени всички възможни и необходими следствени действия за разкриване на обективната истина и резултатите от тези действия не позволяват да се направи обоснован и категоричен извод за извършено престъпление от общ характер, нито за виновността на конкретно лице.

За да прекрати наказателното производство наблюдаващият прокурор е приел фактическа обстановка, която може да бъде обобщена по следния начин: На 05.08.2007 г. свидетелите Д. Д. и К. П. сключили граждански брак, по време на който на 21.12.2008 г. се родил синът им К. П.. Бракът бил прекратен през 2010г. с постановеното Решение по гр. дело № 5671/2009г. по описа на СРС, ГО, 83 с-в. Родителските права били предоставени на майката Деница Д.. Определен бил режим за лични контакти между бащата К. П. и детето, с предоставено право на да вижда и взима сина си по определен с решението режим. През м.април.2011 г. на детето К. П. била поставена диагноза-„ Moluscullum contagiosum“ (заразни молуски). След м. декември 2011 г. Деница Д. започнала да подава сигнали срещу К. П. до прокуратурата за евентуално извършено сексуално насилие над детето.Св. Д. спряла да изпълнява постановения режим на срещи с бащата и променила местоживеенето си заедно с К. П. от гр. София в гр. Варна.

Съдът намира, че фактическите и правни изводи на прокурора за липса на осъществено престъпление са направени при неизяснена в необходимата пълнота фактическа обстановка и без да са били изчерпани доказателствените възможности по делото.

По делото няма спор относно поставената на лицето К. П. диагноза -„Молускум контагиозум перианалис“, както и времето на диагностицирането. С оглед безспорността на диагнозата обаче не са установени по несъмнен начин всички относими към предмета на делото обстоятелства. Съгласно анализираното Постановление на СРП не е установена пряка връзка м/у наличното заболяване на детето и обективни действия, осъществени от неговия баща К. П.. Събраните доказателствени материали не установят нито по пряк, нито по косвен път извършване на престъплението, по което е образувано ДП, тъй като оценени в съвкупност тези материали не отразяват такава система от факти, която да обосновава по категоричен начин възможен извод за извършване на посоченото престъпление и неговия автор.По воденото ДП са разпитани множество свидетели като СРП е анализирала показанията им в процесното Постановление, както и изготвените комплексни съдебнопсихологични и психиатрични, както и съдебномедицински експертизи. Наред с това обаче съдът констатира, че разследването не е проведено всестранно и в пълнота с цел установяване на действителната фактическата обстановка и извеждането на съответните 2 правни изводи.

С отмяна на Постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство, ревизирано по същия процесуален ред, съдът е дал конкретни указания-да се изготви допълнителна комплексна СППЕ , която да отговори на въпроса дали към момента на инцидента К. П. е бил способен да се ориентира правилно за факти и събития, да ги запаметява и да ги възпроизвежда, както и е установил, че не е проведен пълен и задълбочен разпит на К. П. (нито пред съдия, нито пред разследващ орган), който надеждно да закрепи показанията му за всички относими факти. Видно от разпита на св. К. П., проведен пред съдия на 05.11.2019г., е, че са изложени в фактически твърдения, за осъществени спрямо него действия по „възбуда или удовлетворение на полово желание….“ без да е установен периодът. Дадени са детайлни интерпретации на събития и отношения при престой на К. П. в дома на неговия баща К. П., както и на отношенията му с други лица-близки до последния роднини. Несъмнено в показанията на К. П., дадени пред съдия, са налице твърдения освен за осъществените спрямо него физически действия, които детайлно описва и отнася към времето, когато е бил на „две-три години“, и твърдения, че не желае да вижда баща си.

Основните въпроси, които подлежат на изясняване, предполагат действия по назначаване и изготвяне на допълнителни СМЕ, СППЕ и СПСПЕ поради изминалия период от време, възрастта на св. К. П. и пропуските от своевременност на действията на разследващите органи по воденото ДП предвид естеството на престъпното деяния по чл. 149, ал. 1 от НК.

Съдът намира, че в хода на изготвените съдебно-медицински експертизи, СППЕ и СПСПЕ не са изяснени с възможната категоричност всички значими по разследването въпроси. В становището на вещите лица, изготвили СМЕ по писмени данни, е изложено, че от данните по делото не може „еднозначно и категорично да се приеме сексуален път на предаване на заболяването“. С оглед данните към разследвания период режим на детето и поради необходимостта от установяване на източника на заразното заболяване, при съотнасяне на данните в тази насока и медицинската документация, както и на утвърдения регламент на действащите медицински стандарти за полово предавани инфекции, е необходимо назначаването на съдебно-медицинска експертиза и становище на вещи лицадерматолози, във връзка с начина на придобиване на забляването „Молускум контагиозум перианалис“.

По воденото ДП са налице данни за изказана озиция от психиатър и детски психолог за констатирано у К. П. разстройство с тревога за раздяла. В показанията, които свидетелят дава пред съдия, и при отчитане на отминалия период от време, той заявява, че не желае да вижда баща си. Заключението на експертите по изготвената комплексна СПСПЕ е, че не е установено спрямо детето да е упражнено сексуално насилие, както и че не са налице данни за клинично значими поведенческо или емоционално разстройство, които да бъдат свързани с преживяна травма. Наред с това от показанията на св. К. П., дадени към по-късен момент( пред съдия на 05.11.19г.) е видно, че е възприел описаните действия, за които твърди, че са извършвани от неговия баща К. П. и жената, с която живее, като игра, тъй като така му е заявено. Изложената от вещите лица позиция е, че разказите са структурирана, споделена 3 реалност, която свръх интерпретира събития, които в една част са действително преживени, а в друга-погрешно интерпретирани, но не носят смисъла на сексуално насилие, пряко упражнено в/у него. Посочено е, че детето е с много добре развита емпатичност, което разкрива сериозна възможност за поддаването на внушение и не позволява еднозначна оценка на възприятията на детето. Застъпена е позиция, че са свързани изцяло с възможностите на майката-Д. Д., за интерпретация на действителността.

Съдът констатира необходимост от допълнителни анализи от вещи лица-психиатър и психолог, доколкото в становището си вещите лица не дават данни за беседа с детето и отсъства конкретна обосновка, въз основа на която са приели упражнено въздействие в/у него с цел невярна или неправилна интерпретация на събития и отношения; не е изяснен въпросът за изказания от детето отказ ( и към по-късната възраст на даване на показания) от среща с неговия баща при отчитане на отминалото време; липсва конкретика и обосновка относно спепента на въздействие в/у детето, данните, послужили за извод в тази насока, поддатливостта му на влияние и внушение в откроявене на действителните преживявания от интерпретираните по неправилен начин. Вещите лица са категорични, че не е установена преживяна травма и не се наблюдава поведение, което да се свързва с травмиращо събитие, без да анализират контретните твърдения, че е приемал случващото се като игра, както и отминалия период от време, но не са анализирани и съотнесени твърденията му за преживяванията при посещаване на дома на неговия баща спрямо отказа да го вижда и към момента, поддатливостта му на внушение (и предвид заключението, че към 2011г. не е достигнал до степен на съзряване, при която може да се ориентира правилно за фактите и събитията, които го касаят пряко), както и реално поставената диагноза, независимо подозирания компрометиран имунитет, обуславящ склонност към инфекциозни заболявания, и данните за заболяването като протичащо с хронично-рецидиварщ ход при деца с чести системни инфекции.

С цел установяване на всички относими към предмета на делото обстоятелства следва да бъде изследван въпросът за възможно емоционално и психологическо въздействие спрямо К. П., възможната степен на внушение от страна на неговата майка и други близки, вкл. преценка за назначаване на съдебно-психиатрична и психолигчна експертиза за установяване отношенията м/у майката и детето от инкриминираните събития до настоящото му ранно юношество. Следва да бъде съобразено при този анализ психическото и физическото състояние на малолетния към инкриминирания период К. П., способността му правилно да възприема фактите от действителността и съществуващите отношения с майка му и хората, в семейната среда, в която е поставен (баба и др.) и отнесено към специфичната възраст абстрарактно мислене и способността предвид особеностите на възрастовото развитие обективно да прецени сексуално поведение на близък човек.

Предвид изложеното съдът приема, че за да се прецени дали е осъществен състав на престъпление по чл. 149 от НК, е необходимо провеждането на допълнително разследване и едва след изясняването на горепосочените обстоятелства би могло да се направи обоснован извод относно това има ли извършено престъпление или не и относно авторството.

4

По тези съображения атакуваното прекратително постановление следва да бъде отменено, а делото върнато на СРП за продължаване на процесуалноследствените действия, съобразно мотивната част на определението.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ: