Решение № 3178 от 10.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3178 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100508038 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №8038/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И. Б. Б. ЕГН ********** и З. В. К. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20011368 от 08.02.2022 г постановено по гр.д.№7832/2021 г на СРС , 53 състав ; поправено с решение №20039201 от 31.05.2022 г по същото дело , в частта , с която въззивниците са осъдени да заплатят на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София суми от по 250,97 лева цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.12.2017 г – 04.2018 г за ап.

№23 в гр.******* , ведно със законната лихва от 09.02.2021 г до окончателното заплащане на сумите ; суми от по 73,70 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 18.03.2018 г – 08.02.2021 г ; и суми от по 50 лева разноски пред СРС .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ .

Представените съобщения към данъчни фактури не представляват „първични документи“ , а самите данъчни фактури не са представени . Данъчните фактури и кредитните известия не са връчени на ответниците . Съобщенията са „некоректен опит за новация на месечните вземания“ и не могат да се противопоставят на ответниците , като липсва изрично изявление на последните . Ищецът прави опит за заобикаляне на закона и измества напред погасяването по давност . Не е допустимо в ОУ да се предвидят различни дати на изискуемост и изпадане в забава , а и да е допустимо , изискуемостта не може да настъпи след забавата . Ирелевантно е записването в ОУ на повече от един падеж , защото срокът 1 трябва да е в полза на длъжника . Вземанията за периода м.12.2017 г – м.02.2018 г са погасени по давност , както и същите не са доказани с първични счетоводни документи .

Вещото лице незаконосъобразно е работило само по вторични записвания .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 01.03.2022 г и е обжалвано в срок на 15.03.2022 г /по пощата/.

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете .

Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно в обжалваната част .

Доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ , като СТЕ доказва и че процесния имот е топлоснабден за процесния период. Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. СТЕ е взела предвид вида на сградната инсталация и отопляемия обем на жилището и общите части . От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ доказва законно измерване и отчитане на топлинната енергия . Топломерите в ЕС отговарят на законовите изисквания и имат издадени свидетелства за проверка .

Вещото лице е работило „по документи на ищеца“ /всъщност документите се съставят найвече от третото лице-помагач / , защото такава е нормативната уредба . От въззивната жалба не става ясно по какви „първични документи“ според въззивниците е следвало да работи вещото лице .

СТЕ установява , че третото лице помагач е извършвало дялово разпределение за етажната собственост на ответника като не са били налице възражения от управителните органи на етажната собственост .

2

Не е необходимо ищецът да издава данъчни фактури на ответниците , тъй като същите са битови потребители и данъчно незадължени по ЗДДС физически лица по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС ; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителите .

Не се твърди от ищеца „новация“ на процесните вземания за главница . В ОУ са уговорени /посочени/ датите , на които потребителите дължат месечните суми респ.по-късна дата от която се дължи лихва за забава . Както правилно е посочил СРС , няма пречка страните да уговорят различни дати на изискуемост на вземанията и на изпадането в забава . Нещо повече , уговорката е в полза на потребителите , за разлика от по-стари ОУ , според които се дължаха лихви за забава още върху прогнозните сметки /съответно в случай на забавени плащания лихвите се оказваха в много по-голям размер / .

При разглеждане на възражението за погасителна давност първоинстанционният съд е взел предвид , че издаването на обобщена фактура не променя момента , от който тече погасителната давност . За спорната част от процесния период / м.12.2017 г – м.02.2018 г / са в сила ОУ /2016 г / представени към исковата молба . Съгласно чл.33 от ОУ /2016 г / не е необходимо публикуване на съответните сметки на интернет сайта на ищеца , съответно изпадането в забава не е обвързано от подобно обстоятелство /както това беше по ОУ-2014 г /. Месечните суми се дължат в 45 –дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят . Законосъобразно СРС е приел , че след като исковата молба е подадена на 09.02.2021 г , то не са погасени в 3-годишна погасителна давност задълженията за главница за периода м.12.2017 г – 04.2018 г . Лихва тече само върху окончателните сметки след изтичане на 45-дневен срок от периода , за който се отнасят - чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г. / Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са 50 лева – юрисконсултско възнаграждение .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20011368 от 08.02.2022 г постановено по гр.д.№7832/2021 г на СРС , 53 състав ; поправено с решение №20039201 от 31.05.2022 г по същото дело , в частта , с която И. Б. Б. ЕГН ********** и З. В. К. ЕГН ********** от гр.София са осъдени да заплатят на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София суми от по 250,97 лева цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.12.2017 г – 04.2018 г за ап.

№23 в гр.******* , ведно със законната лихва от 09.02.2021 г до окончателното заплащане на сумите ; суми от по 73,70 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 18.03.2018 г – 08.02.2021 г ; и суми от по 50 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА И. Б. Б. ЕГН ********** и З. В. К. ЕГН ********** от гр.София да заплатят на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София суми от по 50 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето 3 лице помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4