Определение № 184 от 09.04.2020, Окръжен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 184 гр. Шумен, 09.04.2020год.

Шуменски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, през две хиляди и двадесета а година в състав:

Председател: М.Маринов

Членове:1. Р. Хаджииванов

2.мл.с.С.Стефанова като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова ч.гр.д.

№ 109 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „М. Т.“ООД-гр.Ш., представлявано от управителите М. Ж. М. и Р. Т. М., чрез адв.М.В. при ШАК, против определение №436/03.02.2020г. по гр.д.№1950/2019г. на ШРС, с което е прекратено производството по отношение на предявените от дружеството с насрещна искова молба искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС, като недопустими поради преждевременното им предявяване.

В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно и неправилно.

Първоинстанционният съд се бил позовал на практика, която предхожда постановяването на ТР№8/2016г. на ОСГК, поради което и приетото в атакуваното определение противоречало на соченото тълкувателно решение. Предвид изложеното моли, въззивният съд да отмени определението за прекратяване на производството досежно предявените от „М. Т.“ООД-гр.Ш, насрещни искове и върне делото на първоинстанционния съд, за продължаване на съдопроизводствените действия и по предявените насрещни искове.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната страна по жалбата не е депозирала отговор.

Съдът констатира, че частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Видно от данните по гр. д. № 1950/2019г. на ШРС, същото е образувано по искова молба на

„Е.“ЕООД-гр.Ш., представлявано от управителя А. Н. Н., против „М. Т.“ООД-гр.Ш., представлявано от управителите М. Ж. М. и Р. Т. М.а, с която е заявена претенция да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, че ищцовото дружество е собственик на 44кв.м. реална част от североизточната част на самостоятелен обект с идентификатор ******** , както и да се признае за установено, че към момента на подаването на исковата молба, както и към датата на одобряване на/със заповед №РД 18-52/25.112005г. на изп.директор на АГКК/ била допусната грешка в КК и КР на гр.Шумен, изразяваща се в това, че неправилно била заснета и нанесена имотната граница между сграда с идентификатор *************/на ответника/ и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************/на ищеца/, находящи се в гр.Ш., ул.“И.“.

В срока за отговор на исковата молба ответното дружество е депозирало такъв, като едновременно с това е предявило срещу ищеца насрещни искове: да бъде признато за установено по отношение на „Е.“ЕООД-гр.Ш., че „М. Т.“ ООД-гр.Ш., е собственик на 36кв.м., съставляващи реална част от втори етаж на сграда с идентификатор ************ с площ от 815кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор ********* , находящ се в гр.Шумен, П. з., като ответното дружество бъде осъдено да предаде владението върху тази реална част; както и ответникът да бъде осъден да премахне вътрешната стена изградена на втория етаж от собствената на ищеца сграда.

Ответникът по насрещните искове е депозирал в срок отговор на насрещната искова молба, с която взема становище, че исковете се явяват допустими, но по същество-неоснователни, по подробно изложени съображения.

С постановеното на основание чл.140 от ГПК определение №436/03.02.2020г. по гр.д. № 1950/2019г., ШРС е върнал първоначалната искова молба и прекратил производството по делото в частта, касателно предявения от ищеца иск с правно основание чл.124 от ГПК да бъде признато за установено, че се явява собственик на 44кв.м. от североизточната част на самостоятелен обект с идентификатор ************, поради недопустимост, като преждевременно предявен. Със същото определение е върнал и насрещната искова молба на „М. Т.“ ЕООД-гр.Ш. и е прекратил производството по иска с правно основание чл.108 от ЗС- да бъде признато за установено по отношение на „Е.“ЕООД-гр.Ш., че ищецът е собственик на 36кв.м., съставляващи реална част от втори етаж на сграда с идентификатор ************ с площ от 815кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор ************ , находящ се в гр.Ш., П. з., и да бъде осъден да предаде владението им , както и по иска с правно основание чл.109 от ЗС- ответникът да бъде осъден да премахне вътрешната стена изградена на втория етаж от собствената на ищеца сграда с идентификатор ************, поради недопустимост като преждевременно предявени.

В мотивите си е посочил, че при едновременно предявени иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР и вещен иск с предмет грешно нанесен или ненанесен в плана имот или част от него, първо следва да бъде проведена успешна искова защита по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР-да се реши спора за материално право, свързан с грешка или непълнота в кадастъра, като въз основа на влязлото в сила решение по чл.54, ал.2 от