Решение № 155 от 23.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. С, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20232230201513 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на „А“ ООД, представлявано от управителя С. Н. против НП № 20-2300211/09.10.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- С, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се представлява от упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Възз.страна, редовно призована се представлява от упълномощен процесуален представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 14.09.2023 г. за времето от 13,30 до 15,55 часа била извършена проверка от инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“- С по спазване изискванията на трудовото законодателство на търговско дружество „А“ 1

ООД. Проверката била извършена на място с обект на контрол: База на „А“ ООД - Пазар за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. С, ул. „Б.Ш“ №1. При проверката било установено, че лицето И.Н.Г предоставя работна сила в посочения обект. Тъй като в момента на проверката лицето не носело лична карта, не попълнило съответната декларация.

На проверяваното дружество „А“ ООД била изпратена от Дирекция „Инспекция по труда“- С призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която му било указано да се яви на 18.09.2023 г. в 14,00 часа в Дирекцията и да представи документи, свързани с осъществявания контрол. На 18.09.2023 г. представляващ търговското дружество жалбоподател се явил в Дирекция „Инспекция по труда“- С, но не представил сключен трудов договор с проверяваното лице.

На 19.09.2023 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ С във времето от 14,25 до 15,40 часа отново извършили проверка на място в обект:

База на „А“ ООД- Пазар за плодове и зеленчуци, находящ се гр. С, ул. „Б.Ш“ №1. При тази проверка инспекторите установили, че лицето И.Г отново предоставя работна сила в посочения обект. Тъй като лицето не можело да пише, декларацията предоставена от проверяващите била попълнена от Л.И.Х, в която е посочена самоличност, длъжност, предприятието за което работи лицето И.Г, вида на извършваната работа, работно време и почивен ден. Отбелязано е, че това лице има сключен граждански договор и възнаграждението, което получава на ден.

За констатираното актосъставителят С. Ж. съставила на 20.09.2023 г. на търговското дружество „А“ ООД акт за установяване на административно нарушение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Свидетели по съставянето на акта станали колегите й, свидетелите В. З. и К. Д.. Актът бил подписан без възражения.

На 27.09.2023 г. от страна на дружеството било подадено писмено възражение до директора на Дирекция „Инспекция по труда“- С, в което било изразено несъгласие с описаната фактическа обстановка по време на проверката. Оспорвала се констатацията на административнонаказващия орган, че е налице трудово правоотношение, тъй като в случая между дружеството жалбоподател и лицето бил сключен граждански договор, който представлявал договор за постигане на определен резултат - извършване на 2 почистване, сортиране и пакетиране на 5000 килограма грозде без семки. Във възражението се сочело още, че констатираното при проверката не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.414, ал.3 от КТ, което не може да му бъде вменено във вина, поради което поискало да бъде прекратено образуваното административнонаказателно производство.

Във връзка с така изложеното във възражението била извършена проверка, като били депозирани писмени становища до директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - С от служители в Дирекция „Инспекция по труда“- С, според които възражението било изцяло неоснователно, поради което следвало да бъде оставено без уважение, тъй като нарушението било доказано по категоричен начин от приложените към акта за установяване на административно нарушение писмени доказателства.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, впоследствие директорът на Дирекция „Инспекция по труда“- С издал обжалваното наказателно постановление като наложил на търговското дружество жалбоподател на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна.

От събраните по делото писмени гласни доказателства безспорно се установи, че дружеството жалбоподател „А“ ООД е допуснало описаното в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление административно нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Безспорно се установи от приложените по делото доказателства, че при извършена проверка на 14.09.2023г. от Дирекция „Инспекция по труда“- С по спазване изискванията на трудовото законодателство с обект на контрол База на „А“ ООД - Пазар за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. С, ул. „Б.Ш“ №1 е констатирано, че лицето И.Н.Г престира работна сила като „сортировач“ с работно време от 08,00 часа до 17,00 часа като получава трудово възнаграждение в размер на 50 лева на ден.

3

С императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. Трудовото правоотношение се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение и за това правоотношение следва да има сключен трудов договор в писмена форма. Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че в настоящия случай не е налице трудово правоотношение, тъй като същото е уредило отношенията си с лицето И.Г посредством граждански договор за изработка. Безспорно е установено, че към момента на проверката между дружеството и въпросното лице, работещо при него, е бил сключен от 07.09.2023г. граждански договор.

Спорът по делото е дали отношенията, възникнали относно процесния договор са по същество трудови и респективно страните е следвало да ги уредят с трудов договор. При преценка на договорите не се взема предвид наименованието, а същността им. Същността на този договор не е като граждански. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързани с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаване на крайния резултат, предмет на облигационния договор. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и зависим от него. В конкретния случай е безспорно, че лицето И.Г е заварен и при двете проверки в обекта на дружеството да работи на машина за пакетиране на грозде и че при изпълнение на тази работа той не е действал самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана и от останалите работници. Видно от приложената по делото декларация от 19.09.2023 г., попълнена от Л.Х работното време на лицето И.Н. е от 08,00 часа до 17,00 часа. Същият е бил с работно облекло и с лични предпазни средства. По време на проверката всички работещи в обекта са имали физиологична почивка, което потвърждава, както спазването от всички работници на определеното работно време, така и това че същите не действат 4 самостоятелно и без контрол, които обстоятелства са едни от елементите на трудовия договор. Уговореното работно място и договореното трудово възнаграждение като следващите елементи на едно трудово правоотношение също се потвърждават от попълнената декларации от И.Г. Безспорно и доказано е обстоятелството, че лицето И.Г е престирало своята работна сила.

Този извод не се оборва от представения граждански договор. Напротив, анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че по своя характер и белези тези договорни отношения съставляват трудови като с тях е уговорена престация на работна сила, (а не на обществен продукт) срещу възнаграждение, налице е определено работно време и място, поради което са налице онези белези, които характеризират правоотношението като трудово, а не като облигационно. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Съдът счита, че е следвало да бъде сключен трудов договор с лицето И.Г, тъй като дейността му представлява дейност, която изисква сключване на трудово правоотношение, поради което правилно административнонаказващият орган е санкционирал търговското дружество жалбоподател „А“ ООД за извършеното от него нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Съдът счита, че неизпълнението на трудовото законодателство по отношение на сключването на трудов договор в предвидената форма и ред не може да се квалифицира по чл.28 от ЗАНН като маловажен случай. В настоящия случай не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид - работник е установен без наличието на сключен трудов договор, с което се нарушават, не само неговите трудови права, но и осигурителните такива като лицето през този период следва за своя сметка да заплати вноските за обществено осигуряване, но и здравни такива. Освен това видно от материалите по делото при извършените проверки на дружеството са били установени и други служители, които са били без сключени трудови договори.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление.

5

Наложената „Имуществена санкция“ е правилно определена от наказващия орган и с нея ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.

Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото се отличава с фактическа и правна сложност.

Ето защо жалбоподателят „А“ ООД следва да се осъди да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“- С сума в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №20- 2300211/09.10.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- С, с което на „А“ ООД с ЕИК 201833470, представлявано от управителя С. Н. Н. с ЕГН ********** на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от същия кодекс като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „А“ ООД с ЕИК 201833470, представлявано от управителя С.