Определение № 235 от 22.04.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Враца, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500126 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила от „ЕОС Матрикс “ ЕООД чрез пълномощника адв. Д.П. частна жалба против Определение № 1076/05.12.2024 г. по ч.гр.д. № 71/2023 г. по описа на Районен съд –Козлодуй, с което е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК на „ЕОС Матрикс “ ЕООД за изменение на Определение № 659/12.07.2025 г. по ч.гр.д. № 71/2023 г. по описа на Районен съд –Козлодуй в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на адв. М. С. сумата от 500 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатски хонорар.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Съдът погрешно в Определение № 659/12.07.2024 г. посочил, че с молба от 08.02.2024 г. заявителят възразил срещу искането за разноски, тъй като извършеното плащане било преди подаването на заявлението. Плащането било направено след подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Заялението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Д. било подадено на в 22.11.2022 г. в Софийски районен съд. С определение от 12.12.2022 г. Софийски районен съд прекратил производството пред него и изпратил по подсъдност делото в Районен съд – Козлодуй.

На 23.01.2023 г. била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С определение от 21.06.2023 г. районният съд спрял производството на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК след констатиране на смъртта на длъжника. С определение от 23.10.2023 г. съдът конституирал наследниците на Д. Сумите по издадената заповед за изпълнение били платени от наследника Х. на 15.11.2023 г., като другият наследник представил вписан отказ от наследство.

Х. подал възражение на 07.02.2024 г., а не както било посочено в Определение 1

№ 659/12.07.2024 г. на 07.07.2024 г. В самото възражение Х. Х. заявил, че сумите по издадената заповед за изпълнение били заплатени на 15.11.2023 г. – една година след издаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

На 08.02.2024 г. с изрична молба заявителят потвърдил извършеното плащане, направено било оттегляне на искането за издаване на изпълнителен лист и било поискано да не се присъждат разноски в полза на длъжника, тъй като плащанията по заповедта за изпълнение били направени след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но въпреки това съдът присъдил в полза на длъжника разноски.

В обжалваното определение съдът неправилно посочил, че заявителят намирал, че разноски не се дължат, тъй като плащанията били направени преди издаването на заповедта. Както в молбата от 08.02.2024 г., така и в молбата по чл. 248 ГПК било заявено, че разноски в полза на длъжника не следвало да се присъждат, тъй като плащането било направено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В конкретния случай наследникът Х. отговарял за задълженията на наследодателя си Д. Същата дала повод за образуване на заповедното производство поради непогасяване на дължимите суми по процесния договор за кредит.

Иска се отмяна на обжалваното определение и изменение на Определение № 659/12.07.2024 г. в частта, в която е осъден заявителят да заплати на адв. М. С. сумата от 500 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатски хонорар.

Претендират се разноски.

Препис от частната жалба е бил връчен на Х. Д. Х., от който в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор чрез адв. М. С.. Счита, че жалбата е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

Действително производството в Софийски районен съд било започнало въз основа на подадено от кредитора заявление от 22.11.2022 г., но същото било водено срещу наследодателя на длъжника М. Д., която била починала в хода на производството. От доказателствата било видно, че длъжникът бил заплатил задължението по делото на 15.11.2023 г., тоест преди да бъде издадена заповедта за незабавно изпълнение и преди да бъде уведомен за нея. Задълженията били платени въз основа на споразумение с кредитора и били признати от дружеството в хода на делото.

С поведението си длъжникът не бил дал повод за продължаване на делото и издаване на заповедта, тъй като бил изплатил задължението преди издаване и връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение срещу него и правилно съдът осъдил заявителя да заплати разноските в процеса.

Иска се да бъде потвърдено изцяло Определение № 1076/05.12.2024 г. по ч.гр.д. № 71/2023 г. по описа на Районен съд –Козлодуй. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и писмения отговор по нея, и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд-Козлодуй е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за 2 изпълнение на парично задължение п о чл. 410 ГПК от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК*** против М. Х.А Д.А, ЕГН: ********** от ***, обл. Враца като длъжник на горепосоченото дружество. На 23.01.2023г. РС гр.Козлодуй е издал Заповед № 27 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника.

Поради смъртта на длъжника съдът с определение е конституирал наследниците по закон-Н. И. Я. и Х. Д. Х.. На 07.02.2024г. е депозирано възражение от Х. Д. Х., чрез пълномощник адв.С., на 20.02.24г. е депозирано възражение и от Н. И.

Я., с приложено към нея удостоверение за отказ от наследство. На 08.02.2024г. е депозирана молба от заявителя, с която оттегля заявлението и желае делото да се прекрати.

Съдът е прекратил производството и е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил разноски на пълномощника на длъжника в размер на 500.00 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.

На 08.08.2024г. е депозирана молба с правно основание чл.248 ГПК от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК***, чрез пълномощник адв.Д.П., АК – Стара Загора. В нея се излагат доводи, че присъдените разноски са неправилно определени, тъй като първоинстанционния съд не е взел предвид, че плащането било направено от длъжника Х. Х. след издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Поддържа се искането за изменение на Определение №659/12.07.2024г., постановено по настоящето дело.

Х. Д. Х. чрез адв. М. С. е изложил становище, че депозираната молба е неоснователна. Излага, че длъжникът е заплатил задължението по делото на 15.11.2023 г., тоест преди да бъде издадена заповедта за незабавно изпълнение и преди да бъде уведомен за нея, поради което правилно съдът осъдил заявителят да заплати разноски в процеса.

С Определение № 1076/05.12.2024 г. по ч.гр.д. № 71/2023 г. по описа на Районен съд –Козлодуй съдът е отхвърлил молбата като неоснователна, тъй като заявителят намирал, че разноски не се дължат, поради това, че плащанията по делото били направени преди издаване на заповедта. Районният съд посочил, че не споделя тези доводи, тъй като с определение от 10.10.2023 г. конституирал като страни в процеса правоприемниците на починалия длъжник М. И. Я. – Н. И. Я. и Х. Д. Х.. Х.

Х. получил заповедта на 05.02.2024 г. и на 07.07.2024 г. депозирал .възражение При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място следва да се отбележи за вярно изложеното в частната жалба, че в обжалваното определение съдът неправилно посочил, че заявителят намирал, че разноски не се дължат, тъй като плащанията били направени преди издаването на 3 заповедта. Изявление, че не се дължат разноски, тъй като плащанията били направени преди издаване на заповедта от жалбоподателя действително не е правено.

Неточно в обжалваното определение също е посочено, че Х. Х. е подал възражение на 07.07.2024 г., тъй като видно от книжата по делото същият е подал същото на 07.02.2024 г.

Настоящият състав намира за правилен изводът на районния съд за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК на заявителя със следните мотиви:

Действително производството е започнало пред Софийски районен съд с подаване на заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу М. Д., като впоследствие делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Козлодуй. След установяване на смъртта на Д.са конституирани нейните наследници Н. И. Я. и Х. Д.

Х..

За издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК длъжникът Х. е уведомен на 05.02.2024 г., а с подаденото възражение на 07.02.2024 г. е заявил, че сумите по издадената заповед е заплатена на 15.11.2023 г., поради постигнато споразумение с кредитора, като това се е случило преди получаване на заповедта за незабавно изпълнение. С възражението са претендирани и разноски в заповедното производство. Сключеното споразумение е представено с отговора на частната жалба, както и разписките като доказателство за заплащане на сумите.

В случая плащането на претендираните суми е извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но в частност наследникът Х. не е дал повод за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като същият е уведомен за същата на 07.02.2024 г. Х. е извършил плащане много преди да бъде уведомен за нея – на 15.11.2023 г., като добросъвестно е изпълнил задълженията си по сключеното с кредитора споразумение със заявителя – кредитор. Плащането на задълженията по издадената заповед са признати от кредитора в хода на производството и който едва на 08.02.2024 г. е подал молба с оттегляне на искането за издаване на изпълнителен лист. Заявителят е бил запознат като страна по сключеното споразумение за погасяване на сумите, за които е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но едва след направеното възражение от длъжника Х. е поискал оттегляне на искането си за издаване на изпълнителен лист.

Също така длъжникът Х. с поведението си не е дал повод и за продължаване на делото.

С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че правилно заявителят „ЕОС Матрикс “ ЕООД е осъден да заплати разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

По отношение производство: на претендираните разноските в настоящото

Процедурата за изменяне в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК е 4 способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебният акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските, поради което за него, както и за производството по неговото обжалване разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. / Опрeделение № 205 от 19.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4518/2018 г., I ГО на ВКС, Определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г., IV ГО на ВКС, Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г., IV ГО на ВКС, Опрeделение № 552 от 25.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4894/2016 г., IV ГО на ВКС, Опрeделение № 52 от 19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 740/2019 г., I ГО на ВКС. Противното ще противоречи на целта на закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и следващите от ГПК. Становището за недължимост на разноските в частното производство с предмет частна жалба срещу определение по чл. 248 ГПК се поддържа и в трайната съдебна практика на ВКС, обективирана например в Определение № 60189 от 28.06.2021 г. на ВКС по ч.гр.дело № 2779/2020 г., IV г.о., ГК, Определение № 218 от 03.08.2020 г. на ВКС по ч.гр.дело № 872/2020 г., IV г.о., ГК, Определение № 60295 от 17.11.2021 г. на ВКС по ч.гр.дело № 2625/ 2021 г., IV г.о., ГК, Определение № 60379 от 22.12.2021 г. на ВКС по ч.гр.дело № 1495/ 2021 г., III г.о., ГК и други.