Определение № 6767 от 19.10.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6767 гр. София, 19.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20211110136592 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец

„СПЕЦИАЛИЗИРАНА

БОЛНИЦА

ЗА

АКТИВНО

ЛЕЧЕНИЕ

НА

ХЕМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 200105779, със седалище и адрес на управление гр.София, район Студентски, ***, чрез процесуален представител юр.консулт Мартин П.Арсов , срещу ответник „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ЙОАН ПАВЕЛ“ ЕООД , ЕИК 131487151, със седалище и адрес на управление гр.София, ***А, със съдебен адрес гр.

София, ***А, вх.Б, ет.3-5 , с предявен иск с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК, вр. с чл.79 и чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и отговора на ответника /подаден чрез процесуален представител адвокат/, и направените от страните искания намира, че следва да премине към разглеждане на делото в о.с.з. с насрочване.

Съдът следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от страните.

Ето защо, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /ОСЗ/, което ще се проведе на 26.11.2021г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, ведно с призовката, а на ищеца се изпрати с призовката за връчване препис от отговора на ответника.

1

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявеният с нея иск за допустим.

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото, съгласно който:

ИЩЕЦЪТ предявява кумулативно обективно съединени искове, като моли съда да произнесе решение, с което ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът ДЪЛЖИ НА ищеца, следните СУМИ – обща сума от 4916,40 лева представляваща сбор от дължими суми за неустойка за забавено плащане по чл.16 от Договори за предоставяне на медицински услуги № 7/8.1.2018г., № 15/5.2.2019г. и № 10/6.1.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда 5.1.2021г. до окончателното плащане на дължимото, като сумата е формирана по следния начин:

1/ по фактура № 23952/12.11.2018г./по Договор №7/-неустойка в размер на 3924,00 лева за период 31.12.2018г.-21.11.2019г.;

2/ по фактура № 24936/15.4.2019г./по Договор №15/-неустойка в размер на 263,25 лева за период 31.5.2019г.-25.6.2019г.;

3/ по фактура № 25106/14.5.2019г./по Договор №15/-неустойка в размер на 221,25 лева за период 1.7.2019г.-24.7.2019г.;

4/ по фактура № 25324/20.6.2019г./по Договор №15/-неустойка в размер на 282,00 лева за период 31.7.2019г.-22.8.2019г.;

5/ по фактура № 26804/19.2.2020г./по Договор №10/-неустойка в размер на 224,50 лева за период 31.3.2020г.-23.4.2020г.;

6/ по фактура № 27029/21.4.2020г./по Договор №10/-неустойка в размер на 1,40 лева за период 31.5.2020г.-2.6.2020г.; за които суми е издадена ЗИ по ЧГД№ 489/2021г. на СРС, 163 състав.

В исковата си молба ищецът сочи, че е сключил с ответника посочените три договора, като ответника е бил Възложител, от една страна по Договорите, а ищеца е бил Изпълнител. Страните са уговорили в чл.1 6 от трите Договора неустойка за забава при плащане в размер на 1% за всеки просрочен ден.

Неустойките са изчислени както следва:

1/ по фактура № 23952/12.11.2018г./по Договор №7/, с падеж 30.12.2018г., сума 2

1200,00 лева, платени на 22.11.2019г., 327 дни забава, сума на неустойката 3924,00 лева;

2/ по фактура № 24936/15.4.2019г./по Договор №15/, с падеж 30.5.2019г., сума 975,00 лева, платени на 26.6.2019г., 27 дни забава, сума на неустойката 263,25 лева;

3 / по фактура № 25106/14.5.2019г./по Договор №15/, с падеж 30.6.2019г., сума 885,00 лева, платени на 25.7.2019г., 25 дни забава, сума на неустойката 221,25 лева;

4 / по фактура № 25324/20.6.2019г./по Договор №15/, с падеж 30.7.2019г., сума 1175,00 лева, платени на 23.8.2019г., 24 дни забава, сума на неустойката 282,00 лева;

5/ по фактура № 26804/19.2.2020г./по Договор №10/, с падеж 30.3.2020г., сума 898,00 лева, платени на 24.4.2020г., 25 дни забава, сума на неустойката 224,50 лева;

6/ по фактура № 27029/21.4.2020г./по Договор №10/, с падеж 30.5.2020г., сума 35,00 лева, платени на 3.6.2020г., 4 дни забава, сума на неустойката 1,40 лева.

Ищецът в ИМ твърди, че ответникът не е платил в срок, претендираните вземания по издадените фактури, респективно е било допуснато забавено изпълнение, съответно и изпадане в забава, поради което ищеца има право да получи от ответника обезщетение за забава - неустойка, която е уговорена изрично във всеки договор, върху размера на главницата, считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до датата на окончателното плащане.

След като ответника не е платил неустойките, ищецът подал в съда заявление по чл.410 ГПК, като е било образувано срещу ответника-длъжник ЧГД№ 489/ 2021г. по описа на СРС. След издаването на заповедта, ответника-длъжник е възразил в законовия срок от получаване на заповедта/ЗИ/, поради което за кредитора-ищец е възникнал интерес за завеждане на иска по чл.415 ГПК, поради което моли исковете да бъдат уважени като се постанови решение на съда с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед по реда на чл.410 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ, в предоставената възможност, в рамките на предоставения срок по чл.131 ГПК е подал отговор на ИМ, в който твърди, че ИМ е нередовна, защото не са посочени конкретно извършените от ищеца услуги по трите договора, както и конкретните им цени. Доколкото договорите са рамкови по характера си, видно от обстоятелството, че е следвало да бъдат подавани конкретни заявки /чл.5 от договорите/, представяни конкретни документи /чл.2, ал.2 от договорите/, съответно предаван отчет за извършеното /чл.11/, то в ИМ би следвало да е посочено кога и при какви параметри е постигано съгласие за сключване на конкретни договори въз основа на рамковите такива, както кога и как са предавани, съответно получавани извършените изследвания въз основа на тях.

3

Оспорва се нищожност на самите Договори, защото към тях липсват приложения, в това число и приложение № 1, определящо цените на услугите предмет на договорите. Това обуславя липса на съгласие по част от съществените елементи на договорите - уговорено възнаграждение за всяка една от услугите, съответно невъзможност на договорите да породят правни последици - чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД, в това число и клаузата на чл.16 от Договорите.

Оспорва се, че чл.16 от Договорите е нищожна клауза и нарушава добрите нрави.

Съобразно ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, клаузата за неустойка е нищожна, когато отсъстват присъщите и три функции и тя се явява единствено средство за неоснователно обогатяване на кредитора. Единият от критериите за нищожност според цитираното решение е съотношението между размера на неустойката и размера на очакваните вреди от неизпълнението към момента на сключване на договора. Уговорената неустойка е 1 % дневно, което означава, че на годишна база е 365 %. Лихвеният процент по депозити, които ищецът би получил, ако ответникът би изпълнил своевременно задълженията си, влагайки полученото в банка, би бил под 1 % годишно. С други думи очакваната вреда за ищеца към момента на сключване на всеки от договорите би била не 1 % дневно, а под 1 % годишно върху съответната дължима сума. От друга страна размерът на законната лихва е основният лихвен процент /който е 0/, увеличен с 10 пункта годишно, т.е. 10 % годишно. В настоящия случай уговорената неустойка е 365 % годишно, т.е. тя надхвърля с 36 пъти размера на законната лихва. Вън от това не е предвиден и краен срок за начисляването и. Уговореният твърде висок размер на неустойката за забава и липсата на краен предел за нейното начисляване, я лишава от обезпечителната, обезщетителната и санкционната и функции и я превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца.

Оспорва се, че ответника не е изпадал в забава за плащане, предвид обстоятелството, че резултатите от извършената работа, не са му предавани от ищеца, съответно той не ги е получил и приел /възнаграждение се дължи за приетата работа/. Не са му изпращани своевременно и фактурите за дължимото възнаграждение, а изпратените не са били придружени с опис на извършените изследвания, данни за лицата, за които се отнасят, съответно с направлението по чл.2 от Договорите /чл.11 от Договорите/. Така ответника не е имал възможност да провери, дали издадените фактури отговарят на подадените заявки за изследвания на конкретни пациенти, съответно да приеме извършената работа. В този смисъл, ищецът не е оказал дължимото съдействие по чл.63 ЗЗД на ответника да изпълни задълженията си, изпадайки в забава на кредитора.

Поради изложеното се иска отхвърляне на предявените искове.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, във вр. чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД.

БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства – ответникът не оспорва, че са подписани трите договора, но твърди, че не се дължи неустойка за забавено плащане.

4

СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са – всичко, което е изложено в ИМ и е оспорено от ответника.

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин - всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите, на които основава своите твърдения или възражения, респективно - от които черпи положителни за себе си права.

ИЩЕЦЪТ следва да докаже – оспореното от ответника, т.е. факти изложени в ИМ, като докаже вземането си по основание, размер и изискуемост, като не следва да доказва неоспорените факти.

ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже - своите твърдения и възражения, наведени с отговора.

На основание чл.146, ал.2 ГПК намира, че са налице факти по отношение, на които страните не са ангажирали доказателства, както следва:

ИЩЕЦА – дали ответника е изпаднал в забава..

ДОПУСКА до приемане и прилагане към делото на представените доказателства с исковата молба и отговора в първото по делото открито съдебно заседание.

ПРИЛАГА като доказателство ЧГД№ 489/2021г. на СРС.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, формулирани от ищеца в исковата молба/л.4 от делото/ и от ответника поставени в ОИМ.

НАЗНАЧАВА за вещо лице РОСИЦА ИВАНОВА МЛАДЕНОВА, София – 1618, ***, 872 38 04, ***.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400,00 лева, вносими от двете страни, за всяка по 200,00 лева, в 5-дневен срок от получаване на призовката, ведно с настоящото определение, и в същия срок представяне на писмени доказателства по делото за плащането. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ след изтичане на определения срок съдът ще наложи глоба на управителя на забавилата се страна в размер на 300 лева съгласно чл.89, т.2 ГПК и чл.91 ГПК и ще отмени експертизата по поставените от тази страна задачи.