Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 7007 от 18.08.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 3673/2026
Вид
Разпореждане № 7007
Подписан
18.08.2026
Състав
Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7007 гр. Кюстендил, 18.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520103673 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

„Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 3000 евро – главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-*** от *** г., сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, вземанията по който са прехвърлени на агенцията с договор за цесия от 29.10.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 11.08.2026 г. до окончателното изплащане.

Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен, тъй като в него не е посочено какви са компонентите, от които е формиран ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е 1 недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК се дължи само чистата му стойност. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.

Във връзка с твърденията на заявителя в уточняващата му молба следва да се отбележи, че изискванията на закона са ГПР да е посочен в договора, а не в друг документ (в случая стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на потребителя), за който дори не е ясно дали е предоставено на длъжника.

Следователно длъжникът дължи чистата стойност на кредита, в случая 8691,96 евро (7000 лв.). По данни на заявителя са извършвани плащания по кредита в размер на 2616,77 евро. Предвид диспозитивното начало, те следва да се приспаднат от претендираната главница – 3000 евро. Остава дължима сумата от 383,23 евро. Останалите претендирани вземания следва да се отхвърлят.

На заявителя следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от заявлението в размер на 15,33 евро за адвокатско възнаграждение и 6,51 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 12365/11.08.2026 г. подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на сумата над 383,23 евро до пълния претендиран размер от 3000 евро – главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-*** от *** г., сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, вземанията по който са прехвърлени на агенцията с договор за цесия от 29.10.2025 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „ ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, срещу П. В. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 383,23 евро – главница по Договор за потребителски кредит № PLUS*** от *** г., сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, вземанията по който са прехвърлени на агенцията с договор за цесия от 29.10.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 11.08.2026 г. до окончателното изплащане; 15,33 2 евро – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение; 6,51 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3