Решение № 4393 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4393 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110205201 по описа за 2025 година

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 03.12.2025 година

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември през две хиляди двадесета и пета година, и в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретар Ани Ковачева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5201 по описа на СРС за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *******, ЕИК ******** срещу Наказателно постановление (НП) № 006690 от 17.01.2025 г., издадено от Председател на Комисия за защита на потребителите, с което, на основание чл. 210а от Закон за защита на потребителите (ЗЗП), на 1 дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

Жалбоподателят счита, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което иска неговата отмяна. Твърди се, че в обжалвания акт не е посочено точно и ясно нарушението, което вменено в отговорност на санкционираното дружеството. Поддържа се, че допуснатата неяснота по отношение на това в какво се изразява твърдяното нарушение е ограничила правото на защита на дружеството-жалбоподател. Изложени са доводи за това, че актосъставителят не разполагал с компетентност да установи нелоялна търговска практика. Навежда се, че не е възможно да се твърди, че е налице „практика“ по смисъла на ЗЗП, доколкото за нейното наличие се изисква санкционираното поведение да бъде трайно и повторяемо и да бъде насочено към широк кръг от потребители. Твърди се, че договорните клаузи изцяло кореспондират с нормите на чл. 57, т. 4 и т. 5 от ЗЗП. Прави се позоваване на чл. 16, б. „д“ от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Навежда се, че правото на отказ при покупка на стоки е ограничено по отношение на стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защита на здравето или по хигиенни причини. Претендират се разноски.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, дружествотожалбоподател чрез процесуалния си представител, моли съда обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител моли съда да постанови съдебен акт, с който жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 08.10.2024 г. свидетелката Е. Б. Ц. съставила акт за установяване на административно нарушение №006690/08.10.2024 г. (АУАН) против дружествотожалбоподател, в който посочила като нарушена разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68 от ЗЗП. В АУАН свидетелката Ц. посочила, че установеното от нея нарушение е било извършено на 19.07.2024 г. в гр. София, когато в 14 дневен срок от датата на отказа от договора – 04.07.2024 г. дружеството-жалбоподател ****** не е възстановило парите на ********. Съставният акт бил подписан от актосъставителя и двама свидетели. На 08.10.2024 г. препис от АУАН бил връчен на представител на дружеството–жалбоподател, който, след като се запознал със съдържанието му, го подписал без да излага възражения срещу него.

Впоследствие дружеството-жалбоподател се е възползвало от правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, при което в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани възражения, в които били наведени аналогични на изложените в жалбата аргументи.

След оценка на релевираните възражения и отхвърлянето им като неоснователни Председателят на Комисия за защита на потребителите е издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, като възраженията на дружеството-жалбоподател в тази насока са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.

233 ал. 1 от ЗЗП актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган или от кмета на общината. От 2 приложената по делото заповед № 319/22.04.2015 г., издадена на основание чл. 37 ал. 1 б. „б“ от ЗАНН от Председателя на КЗП, се установява компетентността на свидетелката Е. Б. Ц. да съставя актове за извършени нарушения по законите, контрола по приложението на които е възложен на КЗП, на територията на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград. На база така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление, което също се явява издадено от компетентен орган. Нормата на чл. 233 ал. 2 от ЗЗП предвижда, че наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица. В настоящия случай процесното наказателно постановление е издадено от М. А. Ф. – председател на Комисията за защита на потребителите.

На следващо място при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели, които са присъствали при съставянето на акта. Актът е подписан от съставителя, свидетелите и упълномощения представител на дружеството-жалбоподател, предявен е на последния за запознаване и му е връчен препис.

АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП, са описани всички елементи от състава на нарушението, в чието извършване е обвинено дружествотожалбоподател, посочени са и датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата по осъществяването му, като е посочена и нарушената материалноправна разпоредба.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че, противно на изложеното в жалбата, в предсъдебната фаза на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Дружеството-жалбоподател ******, ЕИК ********, е юридическо лице, със седалище и адрес на управление: *********************. Представлява се от А. К. К., заемаща длъжността „управител“.

На 03.07.2024 г. А. Б. О. сключила Договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект с търговското дружество ****** за закупване на уред за алкализация и йонизация на вода AI-808A, безкабелна прахосмукачка „4 в 1“, уред за пречистване на хранителни продукти и „пречиствател на въздух“. За да финансира покупката, на 03.07.2024 г., А. Б. О. сключила Договор за потребителски кредит с ********. с размер на кредита 5 190 лева. Във връзка със сключения договор била издадена фактура № 00000123/03.07.2024 г. на стойност 5 190 (пет хиляди сто и деветдесет) лева. На 03.07.2024 г. свидетелят Й. Ч., служител на ******, извършил монтаж на закупения от А. О. уред към посочената от нея водопреносна система, находяща се в ************. Във връзка с доставянето на уреда за алкализация и йонизация на вода бил съставен Приемо-предавателен протокол от 03.07.2024 г., в който е отразено извършването на монтажа и предоставената на купувача предварителна информация, че след монтажа на уреда губи правото си на отказ от договора.

Потребителката не останала доволна от закупения от нея уред за алкализация и йонизация на вода, поради което, с цел да получи обратно заплатената от нея парична сума, тя взела решение да се откаже от договора, сключен между нея и ******, и да върне обратно получената въз основа на договора вещ. В изпълнение на това свое решение на 04.07.2024 г.

А. О. изпратила на електронната поща на ****** писмено заявление за отказ от договора за покупко-продажба. Въпреки полученото заявление, дружеството ****** отказало да прекрати действието на сключения договор.

На 04.07.2024 г. в ********.постъпила заявка за отказ от договор за потребителски кредит, подадена от А. О.. Поради получената заявка от страна на ********.било изпратено запитване до ****** за потвърждение за анулиране на договор. ********.не получили потвърждение от страна на ******, поради което договорът за потребителски кредит не бил 3 прекратен.

На 25.07.2024 г. в КЗП постъпила жалба с вх. № С-03-3552/25.07.2024 г. от А. О. срещу ******, в която било посочено, че получената стока била с по-ниско качество или различно от уговореното. С жалбата потребителката заявила желание да получи обратно заплатената от нея парична сума срещу връщане на закупения от нея уред.

По случая било образувано производство, в хода на което, с изпратени от страна на КЗП писма, било изискано от дружеството ******* да бъде представено становище по жалбата, ведно с информация и документи.

На 02.09.2024 г. по електронен път от ******* до КЗП било изпратено становище, в което било посочено, че твърденията на А. О. не са подкрепени с доказателства и не отговарят на обективната истина. В становището било посочено също, че договорът, сключен с А. Б. О., е действащ, като същият не е бил прекратяван, развалян или допълван от страните по договора. Заедно със становището били изпратени и договор за покупкопродажба на стоки извън търговски обект, ведно с приложенията към него, приемопредавателен протокол, приемо-предавателен протокол за монтаж на уред за алкализация и йонизация на вода и фактура №000000123.

На 03.09.2024 г. КЗП изискало от дружеството-жалбоподател да предостави информация по отношение на това дали потребителката е изпратила до търговското дружество уведомление за отказ от договора в 14 дневен срок, дали е върнала получената стока и на коя дата тя е сторила това.

На 11.09.2024 г. ******* изпратило до КЗП становище, в което било посочено, че след като бил извършен монтаж на уреда и след като уредът е бил свързан към водопреносната среда на жилището на А. О., същата е загубила правото на отказ от сключения договор, поради причини, изложени подробно в чл. 12, т. 3 от Договора за покупко-продажба на стоки извън търговски обект. В писменото становище било изложено, че А. О. по своя инициатива е демонтирала уреда за алкализация и йонизация на вода и впоследствие го е изпратила до адреса на *******, но дружеството е отказало да приеме пратката. Заедно със становището бил изпратен образец на гаранционна карта.

Въз основа на установеното в хода на проверката на 08.10.2024 г. свидетелката Е. Б.

Ц. съставила процесния АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Й. А. Ч. (частично) и свидетелката Е. Б. Ц. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.

При изграждането на изводите си за релевантната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав изцяло се довери на показанията на свидетелката Е. Б. Ц.. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви. От тях съдът извлича информация за обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на процесния АУАН.