Решение № 901 от 16.06.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1391/2026
- Вид
- Решение № 901
- Подписан
- 16.06.2026
- Състав
- Дарин Николаев Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 901 гр. Русе, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20264520101391 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по предявени от Ю. И. И. главен иск против Сити Кеш ООД ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление гр. София, , гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул.Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, общ. Столична, обл. София (столица) - да бъде прогласена нищожността на сключен между тях Договор за потребителски кредит №*** от *** г. на основание чл. 26, ал. 1 от 33Д, поради това, че противоречаи на императивни законови разпоредби – чл.11 и чл.19, ал.4 във вр. чл.22 от ЗПК и акцесорен иск за връщане на платена по договор сума в размер на 183,96 евро при изначална липса на основание. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, вкл. и за адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В указания срок ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
От фактическа страна:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на на *** г. между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски кредит №*** от *** г. По силата на договора, кредиторът „Сити Кеш“ООД е предоставил на кредитополучателя И. кредит в размер на 1000,00 лв./511,29 евро/, със срок на кредита от *** г. до *** г./23 вноски с падежи по погасителен план за посочения период/. Страните са се договорили, че общо дължимата сума за връщане е 1 137,25 лв. – т.10 от чл.3 от договора Посочено е, че фиксираният лихвен процент по заема е 45 %, а ГПР е 57,5% Същевременно в договора е посочено, че кредитополучателя се съгласява кредита да бъде обезпечен/при условията на чл.6 и чл.7 от договора/. В чл.7, ал.5 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение съобразно изискванията на кредитодателя, то ще се дължи неустойка в размер на 587,75 лв./300,51 евро/.
Уговорено е, че така начислената неустойка се дължи поради неизпълнение на 1 задължение за осигуряване на обезпечението чрез поръчителство от едно или две деца, които да отговарят на определени условия. От плана за погасяване към договора е видно, че посочените в договора ГПР и ГЛП са изчислени при условия на кредита без включена неустойка по чл.7, ал.5 от договора. С включването на такава за периода на договора от около 6 месеца ГПР е над 120% (за 6 месеца се връща сума с около 70% над предоставената). По делото е представено извлечение за извършени от ищеца плащания по договора/в препис на л.21 от делото/, от което е видно, че той е заплатил общо 695,25 евро по кредита.
От правна страна:
Съгласно чл.21 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ „(2) Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
(2) Всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна“.
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“.
Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
Запознавайки се внимателно със съдържанието на представения по делото Договор за потребителски паричен кредит №*** от *** г. съдът констатира, че уговореният размер на задълженията на ответника в действителност е над лимита по чл.19, ал.4 от ЗПК – „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“ Посоченият в договора размер на ГПР не е верен, тъй като със сигурност не включва задължението по чл.7, 2 ал.5 от договора. Чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК обаче изисква договорът да посочва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая допусканията не са посочени коректно и нито размерът на годишния процент на разходите, нито размерът на годишния лихвен процент са верни. В действителност дължимите от ответника суми по договора са в различен и повисок процент от посочените в него. Ако размерът на дължимите на основание т.6.5 от договора суми беше включен при изчисляване на годишния процент на разходите, последният значително би надхвърлил законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чл. 22 от ЗПК постановява, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. и предявеният главен иск следва да се уважи. При това положение следва да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК – „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. Следователно ответникът е дължал и дължи на ищеца само 1000,00 лв./511,29 евро/. главница.
Заплащайки 695,25 евро той е заплатил 183,96 евро над този размер. Така той е платил тази сума без основание и сумата подлежи на връщане на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД, поради което акцесорният иск също се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 60,84 евро заплатена д.т., а на адв. Д. Г. от АК Ловеч адв. възнаграждение в минимален размер, т.к. същият е предоставила на ищцата безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА - 138,94 евро по първия иск и 127,82 евро – по втория иск.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит №*** от *** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление гр. София, , гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул.Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, общ. Столична, обл. София (столица) като кредитодател и Ю. И. И., ЕГН:*** като кредитополучател, на основание на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление гр. София, , гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул.Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на Ю. И.
И., ЕГН:*** сумата от 183,96 евро – получена без основание като плащане по Договор за потребителски кредит №*** от *** г., както и 60,84 евро – разноски за държ. такса по делото.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление гр. София, , гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул.Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на адв.
3
Д. Г. от АК Ловеч адв. възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА - 138,94 евро по първия иск и 127,82 евро – по втория иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4