Решение № 5630 от 12.09.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5630 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Н.ия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20231100510564 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2075245/18.01.2023 г. на СРС, 120 с-в по гр. д. № 34373/2017 г., поправено с решение от 16.06.2023 г. по същото дело, на основание чл. 250 ГПК по молба на П.Д.В. и във връзка с указания дадени с решение от 21.06.2022 г. по в. гр. д.

№ 2341/2021 г. на СГС, ІІ Д с-в, е допълнено основното решение № 174189/11.08.2020 г. по същото дело, в следният смисъл : признато е за установено в отношенията между ищцата П.Д.В., ЕГН ********** и ответниците Д. И. Б., ЕГН **********, Р. Ж. Б., ЕГН ********** и „Натап 2015” ЕООД, ЕИК 203476711, по главен установителен иск с основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, че Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.07.2007 г. е нищожен като привиден.

Също така и признато в отношенията между ищцата П.Д.В., ЕГН ********** и ответниците Д. И. Б., ЕГН **********, Р. Ж. Б., ЕГН ********** и „Банка Пиреос България” АД, ЕИК 831633691, по главен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, че Договор за ипотека на недвижим имот oт 08.12.2006 г. е нищожен, поради противоречие на закона или заобикаляне на закона. Искът, предявен срещу „Н. 2015” ЕООД, ЕИК 203476711, е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение е допуснато и изменение в частта за разноските в решение № 174189/11.08.2020 г. по гр. д. № 34373/2017 г. на СРС, 120 с – в, н а основание чл.

248 от ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Р. Ж. Б., чрез представителя й. В жалбата са излагат съображения, че допълнителното решение е 1 неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че ищцата е завела и други дела, като ответницата няма отношение към атакуваната сделка. Неоснователно и недоказано е твърдението на ищцата, че не е участвала по сделката и не е подписала нотариалния акт. Сочи, че ищцата неоснователно твърди, че не формирала воля да продаде имота на Д.В. на 10.08.2006 г., тъй като, в противоречие с това твърдение, същата е сключила последващ договор, с който е закупила имота обратно. Счита, че съдът не е обсъдил възраженията й по делото. Счита, че договорът за ипотека е действителен и валиден и обвързва страните. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ищецът И. Г. Н. (конституиран като единствен наследник по закон на починалата в хода на производството ищца П. .Д.В., с определение 20.03.2023 г. на СРС 120 с-в, поради откази от наследство на останалите двама наследници), чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл.

263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано, а въззивната жалба е неоснователна. Излага доводи, че съображенията в жалбата касаят първото решение от 11.08.2020 г. на СРС, с което е признат за нищожен поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД договор за покупко - продажба на недвижим имот от 10.08.2006 г. по иска на П. В. срещу Д. Б., Р. Б., „Юробанк България“ Ад и „Н. 2015“ ЕООД. Решението е влязло в сила в тази част на 22.09.2022 г. и въпросът за нищожността на продажбата от 10.08.2006 г. е решен, като по него е формирана СПН.

Поддържа, че ако ответницата е извършвала плащания, те са били във връзка с договор за цесия, по който като цесионер Р. Б. и придобила от цедента „Банка Пиреос България“ АД (с правоприемник „Юробанк България“ АД) вземането по договор за кредит от 01.12.2006 г., обезпечен с ипотека от 08.12.2006 г. Сочи също, че не са налице плащания по договора за кредит. Правилно съдът е приел, че ипотека може да се учреди само върху имот, който е собствен на лицето, в чиято тежест се учредява.

Въпросът за собствеността на ипотекирания имот е приюдициален спрямо въпроса за действителността на ипотеката. Поддържа доводи, че ако се установи, че договорът за продажба на имота е нищожен, купувачът не би могъл да придобие собственост върху имота, нито да учреди валидно ипотека за обезпечаване на свое задължение, съгласно трайната практика на ВКС по въпроса. Счита, че в жалбата липсват аргументи за допуснати от СРС нарушения на материалния закон и не са изложени конкретни пороци на решението. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски по списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на въззивницата по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответниците Д. И. Б., „Н. 2015” ЕООД и „Юробанк България“ АД не са подали отговори на въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК.

Ищецът И. Г. Н. е подал частна жалба срещу определение № 20094314 от 16.06.2023 г. на СРС, 120 с - в по гр. д. № 34373/2017 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК. В жалбата сочи, че съдът не е разпределил разноските съобразно изхода от спора, нито е изложил мотиви относно начина на изчисляване на присъдените в полза на „Юробанк България“ АД разноски. Счита, че е недопустимо с решение по съществото на спора да се присъждат разноски относно искове, по отношение на които производството е прекратено. Моли да се отмени определението и делото да се върне на СРС за излагане на мотиви или да се отменят решенията от 11.08.2020 г. и 12.11.2020 г. в частта по присъдените разноски в полза на „Юробанк България“ АД в размер на 2 700 лв.

2

Ответникът „Юробанк България“ АД, чрез представителя си, оспорва частната жалба като неоснователна в писмен отговор. Счита, че определението е законосъобразно постановено. Излага доводи, че и по отношение на двете решения от 2020 г. са изчерпани възможностите да се иска изменение по реда на чл. 248 ГПК.

Дори да се приеме, че жалбоподателят е имал възможност да иска изменение на решението по разноските, той не е изложил конкретни съображения за незаконосъобразност на определението. Съдът е изложил мотиви относно присъдените разноски по първоначалните решения и определението му е законосъобразно. Моли да се потвърди определението по чл. 248 ГПК.

Останалите страни, ответниците Р. Ж. Б., Д. И. Б. и „Н. 2015” ЕООД, не са взели становище по частната жалба.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи и без довод за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е валидно и допустимо в оспорената от ответницата Р. Ж. Б., постановено при установена от съда фактическа обстановка, като не са допуснати нарушения на императивни материално - правни норми.

С решение № 174189 от 11.08.2020 г. на СРС, 120 с-в по гр. д. № 34373/2017 г., на основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, е прието за установено, по отношение на всички ответници по спора - Р. Ж. Б., Д. И. Б., „Н. 2015” ЕООД и „Юробанк България“ АД, че договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.08.2006 г. с Нотариален акт № 134, том ІІІ, peг. № 32792, дело № 520/2006 год., е нищожен поради липса на съгласие на продавача.

Със същото решение, на основание чл. 108 от ЗС, СРС е признал ищцата за собственик на процесния имот и е осъдил ответника „Н. 2015” ЕООД, ЕИК 203476711 да предаде владението на имота.

С допълнително решение № 20250808 от 12.11.2020 г. на СРС, 120 с-в по гр. д.

№ 34373/2017 г., постановено по реда на чл. 250 от ГПК, съдът е оставил без разглеждане исковете, предявени от първоначалната ищца П. В. срещу ответниците Д. Б., Р. Б. и „Н. 2015“ ЕООД с основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - за признаване нищожност на Договора за покупко-продажба на недвижим имот от 12.07.2007 г., както и исканията за отмяна на нотариален акт за ипотека от 08.12.2006 г. и постановление за възлагане от 23.09.2020 г.

С решение № 262049 от 21.06.2022 г. на СГС, ІІ Д състав по гр. д. № 2341/2021 г., влязло в сила на 20.09.2022 г., СГС е потвърдил основното решение № 174189 от 11.08.2020 г. на СРС, 120 с-в по гр. д. № 34373/2017 г., като е отменил допълнителното решение № 20250808 от 12.11.2020 г. на СРС, 120 с-в по гр. д. № 34373/2017 г., по реда на чл. 250 от ГПК, с което са оставени без разглеждане посочените искове и искания и е върнал делото за произнасяне по същество от СРС по всички заявени главни и евентуални искове и искания по молба вх. № 25132020/23.09.2020 г. на ищцата П. В..

3

В резултат от тази отмяна и връщане на делото, пред СРС предмет на разглеждане по същество са били следните искове и искания :

- иск на П. В. (починала в хода на производството и заместена от наследника си по закон И. Г. Н.) срещу ответниците Д. Б., Р. Б. и „Н. 2015“ ЕООД с основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД - за признаване нищожност на Договора за покупко-продажба на недвижим имот от 12.07.2007 г.;

- главен иск по с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД срещу всички ответници на нищожността на Договора за ипотека на недвижим имот от 08.12.2006 г., поради противоречие на закона или заобикаляне на закон;

- искания за отмяна на нотариален акт за ипотека от 08.12.2006 г. и на постановление за възлагане на недвижим имот от 23.09.2020 г. по реда на чл. 537 ГПК.

От фактическа страна се установява следното :

С договор за покупко - продажба на недвижим имот от 10.08.2006 г., по Нотариален акт № 134, том ІІІ, peг. № 32792, дело № 520/2006 г. П.Д.В. е продала на Д.

И. Б. следния недвижим имот : апартамент № ********, етаж първи, вход В, находящ се в гр. София, кв. Свобода, заедно с прилежащите помещение и описаните в акта идеални части от общите части от сградата и правото на строеж върху мястото.

Пред СРС е представен и договор за заем от 10.08.2006 г., сключен между Д. И.

Б., като заемодател, и П.Д.В., като заемател, за предоставяне на сумата от 13 000 лв., със срок за връщане една година и даване в залог на недвижим имот : апартамент № ********, етаж първи, вход В, находящ се в гр. София, кв. Свобода.

С нотариален акт № 79, том VІІ, рег. № 1226, дело № 1124 от 08.12.2006 г.Д. И.

Б. е учредил договорна ипотека върху посочения имот, като кредитополучател, в полза на „Банка Пиреос България“ АД за обезпечаване на договора за кредит № 2864/R/2006 от 01.12.2006 г.

С последващ нотариален акт за покупко - продажба № 65, т. І, рег. № 6674, дело № 65 от 12.07.2007 г. Д. И. Б. е продал обратно на П.Д.В. описания по - горе недвижим имот.

С договор за цесия от 09.05.2016 г. „Банка Пиреос България“ АД е прехвърлила в полза на Р. Ж. Б. вземането си по договора за кредит № 2864/R/2006 от 01.12.2006 г. отпуснат в полза на Д. И. Б..

С постановление за възлагане на недвижим имот от 26.10.2016 г., вписано с акт № 92, т. ХІІ, дело № 3998 от 10.07.2017 г. по изп. дело № 20167810400541 на ЧСИ Г.Д., № 781 на КЧСИ, влязло в сила на 31.01.2017 г. посоченият по – горе недвижим имот с идентификатор *** е възложен на ответника „Н. 2015“ ЕООД, въз основа на приключила публична продан по изпълнителното дело.

При първото разглеждане на делото пред СРС са приети заключения на единичната, допълнителната и тройна графологични експертизи, от които се установява, че подписът за продавач в договор за покупко - продажба на недвижим имот от 10.08.2006 г. в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №134, том ІІІ, рег. №32792, дело № 520/2006 г., не е положен от първоначалната ищца П.Д.В..

Съгласно заключенията на експертизите шестте сравнителни образци от подписа на П. В. под пълномощно от 2013 г., нотариален акт от 2004 г. и нот. акт от 2007 г., са 4 положени от едно и също лице (представляват варианти на подписа на едно и също лице), но не от лицето положило подписа си в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 134, том ІІІ, рег. № 32792, дело № 520/2006 г. за продавач, като не се установяват признаци на автоподлог (целенасочено маскиране на собствен подпис).