Решение № 429 от 21.05.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. гр. Хасково, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640102811 по описа за 2025 година

Предявен е от М. М. И. с ЕГН:********** от гр.Хасково, ул.********** против Община Хасково, пл.“Общински“ №1, представлявана от кмета С.Т, иск с правно основание чл.49, вр. чл.52 и чл.84, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът твърди, че на 06.10.2025г. около 14,15ч. в гр.Хасково, докато се движел пеша го захапало куче за десния крак/дясна подбедрица в долната трепа/. Усетил силна и остра болка в десния крак и виждайки как кучето го е захапало, дръпнал десния си крак напред в опит да се освободи от захапката, като едновременно с това замахнал с ръка срещу животното. Едва тогава кучето отпуснало челюстите си от крака му и се отдалечило. От мястото на ухапването потекла кръв. Твърди, че кучето, което го ухапало, било средно на ръст, със светло-кафява козина, без нашийник, без марка на ухото и без други отличителни знаци и маркери. Твърди, че случилото се е видяно от свидетел.

Веднага след инцидента свидетелят Димо С. го закарал до спешен център на МБАЛ-Хасково, където му било издадено медицинско направление и му оказали медицинска помощ, извършена била хирургична обработка на раната и назначена терапия – ТАТ. На гърба на издаденото медицинско направление лекуващият лекар написал и схема за провеждане на лечение против бяс.

Дежурния лекар посочил в медицинското направление диагноза „Ухапване от куче“. На 15.10.2025г. ищецът посетил съдебен лекар, който след извършен преглед установил наличието на една рана с форма на дъга, отворена надолу, с размери 3х05см, с елипсовидна форма от ухапване от куче на дясната подбедрица, причинено било разстройство на здравето извън случаите на 1 чл.128 и чл.129 от НК.

С оглед изложеното ищецът твърди, че е ухапан от безстопанствено куче, като получената рана му причинила силни болки и страдания. Ищецът изпитал и силна уплаха, като страхът от това да не бъде ухапан отново съществувал и до подаване на исковата молба. Претърпял физически и емоционален дискомфорт, водещи до негативни преживявания, нарушаващи естествения му ритъм на живот, тъй като се налагало да посещава лекарски кабинети за провеждане на лечение – поставяне на инжекции, които допълнително усилили търпените болки и страдание, дискомфорт и неприятното усещане от поставянето на инжекцията.

Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от ЗЗЖ, безстопанствените кучета били под грижата и надзора на общината, на територията на която се намират.

Общинските власти били длъжни да кастрират, обезпаразитяват, ваксинират и настаняват безстопанствените кучета в изградени и стопанисвани от тях приюти. Нараняването от безстопанствено куче представлявало ненадлежно изпълнение от страна на съответната община чрез нейните органи на законовото задължение за надзор по ЗЗЖ, което обуславяло ангажирането на отговорността й по реда на чл.49 от ЗЗД. Със ЗЗЖ на общините било възложено чрез техните органи със закон дейността по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, да ги изолират в определени за целта места. Бездействието по тези дейности ангажирало отговорността на общината по общия исков ред по чл.49 от ЗЗД. Според чл.50, т.2 от ЗЗЖ, организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физически и юридически лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Когато организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, които имат грижата и надзора, не изпълнят задължението си за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата и от това са настъпили вреди, между тези лица и организации от една страна и пострадалите от друга възниквали правоотношения по чл.49 от ЗЗД

Към 06.10.2025г. задължение на общината било да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.

Бездействието на нейните органи във връзка с изпълнение на това задължение ангажирало нейната обективна отговорност спрямо ответника за причинените му вреди. Съгласно чл.51 от ЗЗД, виновният за непозволено увреждане дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия.

Последните съставлявали промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови права, телесна цялост и здраве. От представената медицинска документация се установявало, че на ищеца са причинени телесни увреждания, както и че те са свързани с изпитването на силни болки и физически дискомфорт. Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, размерът на неимуществените се определя от съда по справедливост.

Съобразявайки критериите за определяне размера на обезщетението – характер и тежест на увреждането, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания и затрудненията, до които последните водели, нарушавайки нормалния начин на живот на ищеца, както и 2 допълнителните неприятни усещания и болки от поставяне на противобясни инжекции през целия месец октомври 2025г., ищецът счита, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000лв. съответства на общовъзприетото понятие за справедливост по чл.52 от ЗЗД и в най-голяма степен би компенсирало претърпените болки и страдания от увреденото лице в резултат на деликта.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което бъде осъдена Община Хасково да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 3000лв., изразяващи се в претърпени болки, ведно със законната лихва от деня на деликта – 06.10.2025г. до окончателното изплащане, вследствие на ухапване от безстопанствено куче на 06.10.2025г. в гр.Хасково на пътното платно, намиращо се под моста след ЖП-гара Хасково, в посока гр.Хасково.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Според ответника, за да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на Община Хасково по реда на чл.49 от ЗЗД, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следния фактически състав : 1. Настъпило вредоносно събитие; 2. Причинено от безстопанствено животно; 3. Противоправно бездействие на служители на Община Хасково /неизпълнение на задължения по ЗЗЖ/; 4. Причинноследствена връзка между бездействието и вредата; 5. Вина /която се презумирала, но подлежала на оборване/.

Според ответника, липсват доказателства за статута на кучето като „безстопанствено“. Общината не носела отговорност за вреди, причинени от всяко животно, намиращо се на обществено място, а единствено за тези, причинени от безстопанствени кучета, които са под нейния надзор, съгласно ЗЗЖ. За вреди от домашни животни отговаряли техните собственици или лицето, под чийто надзор се намират, съгласно чл.50 от ЗЗД. Ищецът не ангажирал доказателства, че процесното куче е безстопанствено по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЖ, напротив, изложената в исковата молба фактическа обстановка навеждала на извод за противното. Липсата на ушна марка не доказвала безстопанственост, а по-скоро подкрепяла тезата за домашно животно, което не е било обект на общинската програма. В тежест на ищеца било да проведе пълно и главно доказване на отрицателния факт, че кучето няма собственик, което не било сторено.

Липсвало противоправно бездействие от страна на Община Хасково.

Дори в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че кучето е безстопанствено, категорично се възразява срещу твърдението за бездействие на общинската администрация. Общината изпълнявала стриктно своите задължения, вменени от ЗЗЖ и Наредба №4/01.02.2021г. Приета била и действала „Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Хасково за периода 2021г. – 2025г. На територията на общината функционирал приют за безстопанствени животни, който извършвал дейности по метода „залавяне-кастрация-ваксинация-връщане“.

Общината извършвала редовни обходи и обработка на сигнали.

3

Отговорността на общината не била обективна. Тя не отговаряла за самия факт на съществуването на куче на улицата, а за полагане на дължима грижа. Ако процесното куче е без марка, т.е. новопоявило се или мигрирало и за него не е имало подаден сигнал до общинските служби преди инцидента, общината нямала обективна възможност да предприеме мерки спрямо конкретното животно. Липсата на знание за конкретна опасност изключвала вината за бездействие.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Следвало да се установи дали действието „замахване с ръка срещу животното“ не е било провокативно и дали не е ескалирало агресията на животното. Също така, преминаването в непосредствена близост до ограда с лаещи кучета изисквало повишено внимание, което ищецът следвало да докаже, че е проявил.

Оспорва се размера на претендираното обезщетение от 3000лв. като прекомерно завишен, необоснован и несъответстващ на действително претърпените вреди и принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Видно от приложеното СМУ, касаело се за една повърхностна рана с размери 3х0,5см.; нямало разкъсване на мускули или сухожилия; не били налагани хирургични шевове; не било проведено болнично лечение; жизнените показатели непосредствено след инцидента били нормални, което изключвало шоково състояние. За леки телесни повреди от този тип съдебната практика в страната и в РС-Хасково определяла обезщетения в диапазона 800-1500лв.

Претендираната сума надвишавала двойно обичайните размери за подобни травми. Твърденията за силен стрес, кошмари и страх били бланкетни и не били подкрепени с медицинска документация от специалист. Твърденията за преживян шок, ужас и силен стрес се опровергавали от приложения лист за преглед, в който било отразено, че броени минути след инцидента ищецът имал пулс 78уд./мин. и кръвно налягане 120/80. Това били показатели на човек в пълно физиологично спокойствие. Липсата на тахикардия и хипертония била медицинско доказателство за липсата на остра стресова реакция от значителен интензитет.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен и неоказан. В условията на евентуалност, ако се приеме за основателен иска, ответникът моли за намаляване на размери на обезщетението до справедливия такъв, съобразно действителната тежест на увреждането и съдебната практика за сходни казуси. Претендира присъждане на направените разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

Видно от приложения лист за преглед на пациент в спешно отделение от 06.10.2025г., издаден на ищеца, е установено ухапване от куче. Като терапия в листа за преглед е отразено ТАТ. На гърба на листа за преглед са отразени датите, на които са поставени дозите на предписаната терапия ТАТ.

В издаденото на ищеца съдебномедицинско удостоверение е отразено, че е прегледан от съдебния лекар на 15.10.2025г., като е констатирана по 4 задната част на дясната подбедрица в долната трепа повърхностна рана покрита от надигната червена коричка, със зачервени и неравни ръбове, форма на дъга отворена надолу и размери 3х05см. След прегледа на ищеца съдебният лекар установява рана от ухапване от куче на дясната подбедрица, като е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

С решение №515 от 17.12.2021г. на ОбС-Хасково, на основание чл.21, ал.1, т.12, т.23, т.24 и ал.2 от ЗМСМА, чл.28 от ЗНА, чл.76, ал.3, вр. чл.77 от АПК и чл.40, ал.3 от ЗЗЖ, е приета програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Хасково за периода 2021г. – 2025г. С отговора на исковата молба е приложена и и самата общинска програма.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи съдебномедицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че ищецът е получил рана от ухапване от куче на дясната подбедрица. В заключението вещото описва, че раната е причинена от действието на тъп ръбест предмет и се дължи на ухапване от куче. Според експерта, ухапването е причинило болка, която е продължила с намалена интензивност до пълното зарастване на раната в рамките на около 20 – 25 дни. Вещото лице сочи в своето заключение, че лечението се прилага с т.н. интрадермални инжекции, които причиняват минимална болка при апликацията. От експертизата става ясно, че няма данни за усложнено протичане на оздравителния процес.