Решение № 2157 от 08.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13896/2023
- Вид
- Решение № 2157
- Подписан
- 08.05.2024
- В сила
- 01.11.2024
- Състав
- АЛБЕНА БОРИСОВА ДОЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- член 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал.1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2157 гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110213896 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на „ХХХХХ“ ЕООД, представлявано от управителя П. М. Д., в качеството му на законен представител, против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено с АТТС с който на основание чл. 638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. На първо място излага доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че при издаване на ЕФ е допуснато нарушение на условията и реда за използване на АТТС. Оспорва техническата пригодност на АТТС. Намира, че неправилно е издаден ЕФ, като посочва, че същият не е бил връчен по надлежния ред. На самостоятелно основание намира, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т. 2 от ЗАНН, тъй като никъде в ЕФ не е посочена датата на издаването му. Моли за съдебен акт в тази насока. Претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. М.а, която поддържа жалбата и пледира да отмяна на атакувания санкционен акт. Посочва, че ЕФ не е връчен по надлежния ред, нито на водача на МПС, нито на представляващия дружеството. Намира, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призова, не се явява, не се представлява. Представени са писмени бележки с изложени доводи по същество и искане атакувания ЕФ да бъде 1 потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Прави се искане са присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 03.02.2023 г. в 20:31 часа лек автомобил марка „Фиат“, модел „500“ с рег. № ХХХХХ, собственост на „ХХХХХ “ ЕООД се движел в гр. София, по бул. "Ал.Малинов“, с посока на движение от ул. „Д-р Атанас Москов“ към Околовръстен път, като срещу № 85 автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство Cordon M2 № MD 1192. След извършена проверка в информационните масиви било установено управление на процесното МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Във връзка с това обстоятелство срещу „ХХХХХ“ ЕООД, ЕИК 200458697 бил издаден от СДВР Електронен фиш, Серия Г, № 0051522/06.02.2023г., с който на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Съгласно отбелязване в деловодната система н СДВР електронният фиш бил връчен на 22.02.2023г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложеното съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват в пълнота фактическата обстановка по казуса.
От изисканата от съда и приобщена към материалите на делото справка от "Гаранционен фонд" относно наличието на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за горния автомобил, се установява, че към посочената дата-03.02.2023г. процесният автомобил няма валиден и действащ договор за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по подробното му обсъждане е ненужно – това следва по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
2
Жалбата е депозирана в срока по чл. 647, ал. 3 от КЗ, от процесуално легитимирано лице и срещу санкционен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Въззиваемата страна не е подкрепила с никакви писмени доказателства, твърдението, че ЕФ е надлежно връчен на 22.02.2023г. и не е оборила доводите на жалбоподателя, че същият не им е бил надлежно връчен. По тези съображения настоящия съдебен състав приема, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на административно– наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на санкционираното лице и водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на това основание.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по КЗ във връзка със задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ предвижда, че "когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4, като член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не отсъствието на такъв от мястото, на което е било монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП – "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или 3 отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Това от своя страна означава, че контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол с идентификационен номер MD 1192, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Не се доказа и АТТС да е било монтирано в служебен автомобил и нарушението да е било заснето в движение, в каквато насока са доводите на жалбоподателя.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна камера и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка 4
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, като в чл. 647, ал. 3 от КЗ изрично е посочено, че член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага, тоест не е предвидена възможност собственикът на заснетото МПС да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, което е управлявало автомобила, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство и на това лице да бъде издаден електронен фиш. В случая наказанието винаги е за собственика на превозното средство, тъй като съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, "договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение", тоест задължението за сключване на застраховката е на собственика и той понася отговорност, ако не го е изпълнил, независимо кой е управлявал процесното МПС към момента на заснемането му. За разлика от ЗДвП, в който не е предвидено налагане на имуществени санкции на юридически лица, то по КЗ такава възможност е предвидена в чл.
638, ал. 1, т. 2 от КЗ и субект на нарушението може да бъде собственик юридическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на нарушението и самоличност на нарушителя. Ясно и недвусмислено е описано, че е било установено управление на МПС, регистрирано в Република България, което не е спряно от движение и за което собственикът не е сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност", като ясно са посочени марката, модела и регистрационния номер на превозното средство. Ето защо, съдът приема възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.
Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98adebf1-757d-41b2-9f9f-cf30594b9f22