Решение № 19994 от 06.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19994 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110106184 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. С. П., А. К.

К. и К. Е. С. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 3306/2023 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответниците - по отношение на ответника А. К. К. за: сумата от 227,03 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 42,31 лева, предствляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.12.2022 г., сумата от 5,13 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 22.12.2022 г.;

- по отношение на ответника П. С. П. за: сумата от 227,03 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 42,31 лева, предствляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.12.2022 г., сумата от 5,13 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 22.12.2022 г.;

1

- по отношение на ответницата К. Е. С., конституирана като длъжник в производството с определение от 12.09.2023 г. на мястото на починалия й наследодател С. С., за ½ част от: сумата от 227,03 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 42,31 лева, предствляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.12.2022 г., сумата от 5,13 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 22.12.2022 г.

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение – изцяло по отношение на твърдените вземания от длъжниците А. К. К. и К. Е. С., и частично по отношение на вземанията спрямо длъжника П. С. П.. По отношение на последния ищецът твърди, че след образуване на заповедното производство е налице частично погасяване на вземанията за мораторни лихви, главница за дялово разпределение, законна лихва до момента на плащането, както и частично главница за топлинна енергия. Твърди, че непогасеното задължение на ответника П. е в размер на 225,56 лева, представляваща главница за топлинна енергия.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. , ж.к.. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство, като по отношение на ответника П. П. бъде съобразено и направеното частично плащане след образуване на заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответницата К. С. заявява, че не оспорва представеното извлечение от сметки на ищеца за процесния абонатен номер, нито счетоводното отразяване. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за частично погасяване на задълженията по давност.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът П. П. оспорва факта на доставяне на топлинна енергия. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за частично погасяване на задълженията поради изтекъл давностен срок. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

2

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

С оглед изразеното от ответниците К. С. и П. П. в отговорите на исковата молба във връзка исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 26.05.2024 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между тях обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебнотехническата експертиза /по отношение на К. С./ и само по съдебно-техническата експертиза /по отношение на П. П./ в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание на 11.07.2024 г. без възражения от страните.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища, от който се установява, че на 30.07.1976 г. собствеността върху процесния имот е придобита от лицата П П. С. и Бв С.. В договора не е посочено някое от двете лица да е придобил по-голям дял от 3 имота, поради което следва да се приеме, че всеки от тях е придобил ½ ид. част от същия.

Приети в производството са и удостоверения за наследници на двете лица. От удостоверението за наследници на П П. С. се установява, че след смъртта му, настъпила на 30.04.1981 г., същият е оставил като наследници единствено негови братя и сестри, които на свои ред са заместени в наследяването от своите низходящи – ответниците П. С. П. и А. К. К.. Поради настъпила смърт на друг от племенниците на П П. С., а именно – Е С. С., на мястото на последния в хода на заповедното производство са конституирани неговите наследници – С Е. С. – Г.а, срещу която е издаден изпълнителен лист, и депозиралата възражение ответница К. Е. С..

От удостоверението за наследници на втория купувач на процесния имот - Б С., се установява, че същият е бил син на П П. С.. След смъртта му, настъпила на 07.02.2023 г., същият не е оставил низходящи или възходящи от втора и по-горна степен, като негови наследници са роднините му по съребрена линия, които са наследници и на неговия баща П П. С..

Установява се, че наследници на двамата купувачи са и петимата длъжници от заповедното производство при равни квоти – по 1/5 ид. част, а именно: Емил С. С., П.

С. П., А. К. К., А и В. А. След смъртта на Е С. С., на мястото на последния в хода на заповедното производство са конституирани неговите наследници – С Е. С. – Г.а и К.

Е. С., като всяка от тях на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН е наследила по ½ част от припадащата се на техния наследодател част от наследството.

По делото не се установи след придобиването на имота, същият да е отчужден впоследствие. Ето защо може да се направи извод, че ответниците са собственици на имота в процесния период в посочените по-горе части, респ. потребители на топлинна енергия.

Ответниците не оспорват, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че след образуване на ч. гр. дело № 3306/2023 г. по описа на СРС са извършвани плащания на суми от някои от длъжниците. По отношение на ответника А. К. не е отразено извършено плащане, а по отношение на ответника П. П. е отразено погасяване на сума в размер на 50 лева. Посочено е, че след извършените частични погасявания, общият размер на непогасеното задължение за главница в процесния период е в размер на сумата от 573,80 лева, от която 566,10 лв. за топлинна енергия и 7,70 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в суми за връщане и суми за доплащане в отделните процесни отоплителни сезони, като сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 205,78 лв. върху непогасената топлинна енергия и 5,44 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 23.01.2020 г., вещото лице е посочило, че относно вземането за топлинна енергия това е сума от 816,98 лв., а относно лихвата за забава върху вземането за топлинна енергия – сумата от 134,74 лв. По отношение на дължимия размер на главница за дялово разпределение с настъпила изискуемост след 23.01.2020 г., вещото лице е посочило, че се равнява на сумата от 25,70 лв., а относно лихвата за 4 забава върху нея – на сумата от 5,44 лева.