Решение № 3435 от 08.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3435 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330104894 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Х.

А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т., бл. **, ет. *, ап. * против „Ай ти еф груп” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Сребърна № 16, ет. 8, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗЗП, за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит № ****/**** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка е недействителна, за признаване за установено в отношенията между страните, че Приложение № 3 към на Договор за потребителски кредит № ****/**** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за ВИП услуга е недействителна, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 лева, представляваща недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание такса за вип обслужване по Договор за потребителски кредит № ****/**** г., сключен между страните.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****/**** г., по силата който на ищеца била предоставена сумата в размер на 3000 лева, със срок за погасяване от 24 месеца. При сключване на договора, обаче, не били представени изискуемите документи по чл. 10 ЗПК. Посочва се, че в чл. 1 от Приложение № 5 към договора, било посочено, че най - късно на следващия ден, кредитополучателят е длъжен да предяви обезпечение по кредита, а именно: двама поръчители, които да отговарят на множество изисквания. При неизпълнение на посоченото задължение, в чл. 4 от приложението била уговорена неустойка в размер на 6,49 средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата. Погасителната вноска била предвидена без одобрено обезпечение в размер на 385 лева. В договора било предвидено и клауза за заплащане на такса за преференциално обслужване в размер на 60 лева. От правна страна се излагат съображения, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен, 1 доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР.

Посочената неустойка противоречала на императивни норми на закона, поради което била нищожна на основание чл. 26 ЗЗД. Чрез предвиждане на неустойката се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузата, в която същата била предвидена била недействителна на основание чл. 21 ЗПК. Със същата се целяло единствено осигуряване на допълнително възнаграждение за кредитора. Неустойката излизала извън присъщите й функции, поради което била нищожна. Чрез уговаряне на същата се заобикаляла и нормата на чл. 33 ЗПК. Неустоечната клауза била и неравноправна по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК. Досежно уговорената в Приложение № 3 към договора такса за ВИП обслужване, се възразява, че същата била недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции, като се моли за тяхното уважаване. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ай Ти Еф Груп“ АД, с който се изразява становище за недопустимост, а при условията на евентуалност - за неоснователност на предявените искови претенции.

Възразява се, че приложение № 5 към договора не съществува. Признава се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от 3000 лв. Договорът за кредит бил сключен при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в същия коректно бил посочен размер на ГПР. Сочи, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. В договора нямало неяснота относно това каква сума ще следва да връща длъжника, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Твърди, че клаузата за неустойка не е нищожна или неравноправна. Възразява срещу твърдението, че предвидената такса в Приложение № 3 към договора за кредит е недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Кредитополучателят се съгласил да ползва услугите по пакет „Преференциално /ВИП/ обслужване“, което не е свързано с усвояване или управление на кредита. Допълнителният пакет услуги не е задължително условие за сключване на договора, като същият може да се сключи и без към него да е добавен допълнителен пакет услуги. Кредитополучателят сам е активирал опцията за получаване на допълнителния пакет от услуги при кандидатстването си за кредит. Счита, че Приложение № 3 не е свързано с усвояването на кредита. Предоставените услуги по посоченото Приложение № 3 са такива, подобряващи позицията на кредитополучателя по отношение на останалите кредитополучатели на дружеството, като по никакъв начин не се засяга управлението на кредита от кредитора. Таксата за предоставяне на допълнителните услуги се начислява и е дължима с всяка погасителна вноска по договора за кредит.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 20.06.2022г. са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца са предоставени в собственост заемни средства в размер на 3000 лева, със срок за погасяване от 24 месеца, при ГПР в размер на 49% и годишен лихвен процент в размер на 40,55%.

Няма спор също относно факта, че съгласно чл. 5 от договора, същият следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следвало да отговарят на условията на чл. 5.3 от договора.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в 2 чл. 5 от договора, същият съгласно чл. 5.6 дължи неустойка, индивидуално определена за всеки кредитополучател изрично посочена в Приложение № 1 от договора и погасителния план към кредита. Посочена е в Приложение № 1 към договора размера на погасителната вноска с одобрено обезпечение в размер на 186,95 лева и размер на вноската без одобрено обезпечение- 385 лева.

Не е спорен също между страните факта, че ищецът е усвоил изцяло заемните средства.

Като писмени доказателства по делото са приети договор за потребителски кредит 20.06.2022г., погасителен план към него, приложение № 1 към договора, приложение № 3 към договора, Общи условия и стандартен европейски формуляр.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Д. С. се установява, че по процесния договор за потребителски кредит от ищцата Х.

Н. е заплатена сума в общ размер на 1540 лева.

Кредитът е рефинансиран на 21.11.2022г. със сумата от 2027,19 лева. По договора е заплатена сума в общ размер на 3567,19 лева /1540 лева постъпили плащания и 2027,19 лева от рефинансиране. Със същата е погасена главницата в размер на 3000 лева, 480,69 лева договорна лихва, 60 лева такса по Приложение № 3 за ВИП обслужване и 26,50 лева такса за предсрочно погасяване.

Според в. л., при кредит в размер на 3000лева, отпуснат за 24 месеца при годишен лихвен процент от 40,55% е изчислен ГПР в размер на 49%, който съответства на посочения в договора. Ако се вземе предвид платената такса в размер на 60 лева и такса за предсрочна изискуемост в размер на 26,50 лева, то ГПР ще бъде в размер на 52,07%. В случай, че като общ разход се включи и дължимата неустойка в размер на 4 753,20 лева, то ГПР ще бъде в размер на 279,28%. Съгласно представената от ответното дружество справка неустойка не е удържана от извършваните плащания.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и 3 когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че таксата за преференциално обслужване на кредита в размер на 60 лева е включена в общо дължимата сума по договора. Включена по този начин към общо дължимите от ищеца суми по договора, таксата на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Тази клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144,т 9 от ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и същата представлява скрит разход по договора за кредит, който не е включен в ГПР и с прибавянето на сумата процента на разходите значително надхвърля посочените в договора стойности и въвежда потребителя в заблуждение.

Предвидено е също в договора задължение за заемополучателя да обезпечи заема, като при неизпълнение на това същия дължи неустойка в размер на 4753,20 лева, разсрочена към всяка погасителна вноска..

С предвидената в договора неустойка се създават задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин се надвишава изискването на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. Налице е и противоречие с материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, както и на чл. 33 от ЗПК. Съгласно цитираните разпоредби, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. В процесния случай обаче същата има санкционен характер – натоварва кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е нищожна.