Определение № 846 от 25.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 846 гр. Бургас, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20252100600485 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по повод частна жалба на П. М. П. чрез неговия пълномощник - адв. Кирил Красимиров от АК-Хасково, срещу определение №57 от 17.03.2025г. по НЧД№94 на Царевския районен съд, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура- Бургас от 11.02.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 140/ 2022 г. по описа на РУ на МВР- Приморско при ОД на МВР- Бургас, пор. № 9506/ 2022 г. по описа на Районна прокуратура- Бургас, водено за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.

С частната жалба се иска да бъде отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство като неправилно. Изложените в жалбата доводи се аргументират с твърдения за различни от приетите в потвърденото постановление маршрут на движение на управлявания от свид.П. лек автомобил „Рено“ с рег. № **** в гр.Царево до паркинга; твърди се също така различно от приетото при разследването място на паркиране в паркинга, несъвпадащо с това, на което е бил намерен паркиран лек автомобил „Волво С40“ рег. № ****, поради различното време на паркирането им; както и се изказва съмнение в данните от справката на АПИ за нерегистриране на процесния автомобили при придвижването му от гр.Хасково до гр.Приморско 1 на 15.07.2022г. Иска се отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, което предполага отмяна и на потвърждаващия го първоинстанционен съдебен акт и даване на задължителни указания за продължаване на оперативно издирвателните мероприятия до откриването на изчезналия лек автомобил.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в частната жалба, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

Досъдебното производство е било образувано на 17.07.2022г. и е водено за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, за това, че на неустановена дата в периода от 15.07.2022 год. до 17.07.2022 год. в гр.

Приморско, обл. Бургаска, е отнето от владението на П. М. П., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да се ползва МПС- лек автомобил „Рено“ с рег. № ****, собственост на П. М. П., ЕГН **********. На същата дата в 10:58ч. автомобилът бил обявен за издирване, но същият не бил открит.

В хода на проведеното разследване са разпитани свидетели, извършен е следствен експеримент, назначена и изготвена е техническа експертиза на видеозаписи, приобщени са многобройни писмени доказателства.

С постановление от 30.01.2023г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал.1,т.2 от НПК, тъй като извършителят на престъплението не е разкрит. Същото е възобновено с постановление на прокурора от 23.10.2023 г., поради възникнала необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването. С ново постановление от 11.02.2025г. прокурор от БРП е прекратил воденото наказателно производство на основание чл.24, ал.1,т.1 от НПК.

Срещу постановлението за прекратяване е постъпила жалба от П. П. чрез пълномощника му адв. Кирил Красимиров, по която първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение от 22.08.2022 г. С определението е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

2

За да потвърди постановлението на прокурора, ЦРС е счел, че прокурорският акт е законосъобразен и обоснован, постановен въз основа на цялостен, подробен и систематичен анализ на материалите по ДП. Съдът е изразил съгласие и с извода на прокурора, че в случая са събрани доказателства за евентуално извършени престъпления по чл. 209 от НК, чл.

316 във вр. чл. 308, ал. 1 от НК, чл. 316 във вр. чл. 309, ал. 1 от НК и чл. 313, ал. 1 от НК, както и че следва да се обсъди и се прецени, дали не са налице и доказателства за извършено престъпление и по чл. 290 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК, съдът е длъжен да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като в обхвата на тази проверка се включва и преценката дали разследването на досъдебната фаза е било проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина.

При извършване на преценката по чл.243, ал.1 от НПК и формиране на изводите си за фактите по 102 от НПК, прокурорът е длъжен да направи цялостен анализ на относимия доказателствен материал в съответствие с изискванията на чл.14, ал.1 вр.чл.107 от НПК. Това е налагало да се прецени дали събраните доказателства са достатъчни за всестранното и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, от една страна, а от друга, фактите съдържащи се в различните доказателствени източници да се съпоставят с останалия доказателствен материал и при констатирани на противоречия, какъвто е и настоящия случай, да се обоснове кои доказателствени средства се приемат и защо. В случая това не е направено.

Фактическата установеност в мотивите на постановлението представлява частичен преразказ на съдържанието на доказателствени източници – показания на свид. П. и на свид. Й., на писмени документи, касаещи покупката, регистрацията в Сектор „ПП“ приОДМВР-Хасково, застраховането на лек автомобил „Рено“ с рег. № ***, както и данни от справки, предоставени от ДМОС към МВР и от АПИ. По отношение на данните от АПИ за последните дати на регистрирано движение на лек автомобил „Рено“ с рег. № *** по републиканската пътна мрежа (обстоятелство, което е действително със сериозно значение за воденото разследване), позоваването в прокурорския акт е направено без информацията 3 от предоставения от агенцията с писмо изх.№24-00-2838/24.11..2023г.(л.168 от досъд.п.) оптичен носител, да е била разпечатана на хартиен носител или да е протоколиран оглед на вещественото доказателство.

В постановлението за прекратяване отсъства съпоставителен анализ на данните, получени от изброените в същото доказателствени източници както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка и обусловеност. Единствено е направен коментар на резултатите от следствения експеримент, като е прието, че установените при провеждането му маршрут, паркинг и място на паркиране, съобщени от свид.П., напълно отговаряли на проверените от свид.Й.. Отразеното е вярно само по отношение на местонахождението на общинския паркинг в гр.Приморско, където се твърди, че е бил паркиран отнетия автомобил. Разпитът на последния свидетел е бил проведен повърхностно и в показанията му не се съдържат данни за маршрут на движение на същия лек автомобил „Рено“ с рег. № *** или за точното място на паркирането му в паркинга, но същото му е било показано свид.П.. По делото не е установено и точното място, на което на 17.07.2022г. е намерен от свид.Й. паркиран лек автомобил „Волво С40“ рег. № *** и за което се твърди, че съвпада с мястото на паркиране на лекия автомобил „Рено“, като двамата свидетели свид.Т. Д. и П.Й. в показанията си не са обособявали конкретно паркомясто от общата площ на общинския паркинг. За уточняване на данните от оскъдните им показания, каквито са и показанията на свид.К. К., не са провеждан следствен експеримент. Изобщо не е правен опит да се установят данни за пристигането и пребиваването на двата автомобила в периода от 15.07.2022г. до 17.07.2022г. на общинския паркинг чрез разпит на лицето, обслужвало същия паркинг или изискване на съответни документи (според показанията на свид. Д. –л.18 от досъд.п., паркинга е бил платен).

Що се отнася до доводите на жалбоподателя за различен от приетия маршрут на придвижване на свид.П. до и в гр.Приморско и за различно място на паркиране, следва да се посочи, че за установяване маршрута на придвижване и място на паркиране на лек автомобил „Рено“ с рег. № *** разследването се е водило от съобщеното от свид.К. и свид.П. в показанията и в следствения експеримент. Твърденията в подадената частна жалба са лишени от доказателствена стойност и не намират потвърждение в посочените гласни доказателствени източници.

4

В случая прокурорският акт е незаконосъобразен, тъй като е налице непълнота на доказателствата, защото не са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства. Тази напълнота не позволяват да бъде преценена достоверността на показанията на П. П., К. К. и Т. Д., а оттук и да бъдат направени верни фактически констатации, както и правилни правни изводи във връзка с тях. В този смисъл въззивният съд счита, че наказателното производство водено за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК е било преждевременно прекратено преди да е налице яснота по основни обстоятелства.

Преразказът на съдържанието на част от доказателствените източници и на събраните чрез тях доказателства не съставлява доказателствен анализ, нито изложение на фактически обстановка, които да могат да обосноват направения в постановление извод, че „няма и не могат да бъдат събрани каквито и да е доказателства, подкрепящи заявеното в показанията пострадалия П. и свидетеля К., както че лекият автомобил се е намирал в периода от 15 до 17.07.2022г. на територията на гр.Приморско, така и да е отнет от владението на П., без негово съгласие, с намерение да се ползва .“ Наказателното производство би могло да бъде прекратено от прокурора само при достатъчно доказателства, позволяващи категорични изводи по чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК. В настоящия случай не са налице достатъчно доказателства за окончателен извод, а тяхното събиране е възможно и наложително. Едва след това биха могли да се правят изводи относно извършено деяние, съставомерност на деянието по чл. 346, ал. 1 от НК или за извършено друго престъпление от общ характер, каквато преценка за събрани доказателства за евентуално извършени престъпления по чл. 209 от НК, чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 1 от НК, чл. 316 във вр. чл. 309, ал. 1 от НК и чл. 313, ал. 1 от НК, каквито е направил прокурора в процесното постановление, а ЦРС в атакуваното определение е допълнил и с възможността за обсъждане наличието на доказателства за извършено престъпление и по чл. 290 от НК.

Проверката за обоснованост предполага изследване дали установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.

Преценката за законосъобразност изисква анализ дали разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки 5 доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната съвкупност(чл. 13 и 14 от НПК), е достигнал до правилни фактически и правни изводи. В обжалваното пред настоящия състав съдебно определение липсва цялостна и задълбочена проверка по основните въпроси за обосноваността и за законосъобразност на обжалваното пред ЦРС. Липсва и отговор на оплакванията, съдържащи се в жалбата, с която съдът е бил сезиран.

По изложените по-горе съображения, определението на ЦРС, с което е потвърдено постановлението на БРП от 11.02.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 140/ 2022 г. по описа на РУ на МВРПриморско за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено и самото прокурорско постановление и делото да бъде върнато на прокурора за разследване, при което да се съобрази констатираните по-горе непълнота и необходимостта да се съберат и проверят допълнителни доказателства.

Съдебният контрол в производството по чл.243, ал.4 от НПК е ограничен от посочените в същия текст рамки и няма за цел да предопределя или обосновава бъдещи действия по разследването или по глава ХVІІІ от НПК, решението за които се взема от прокурора и съобразно нормите на НПК. В този смисъл и съобразявайки изложеното по-горе, преценката за вида на конкретните допълнителни действия по разследването и тяхната достатъчност за разкриване на обективната истина, следва да бъде направена в съответствие с чл.13 от НПК след връщане на делото. Също така изцяло в правомощията на БРП е да прецени дали да проведе отделно разследване за друго престъпление, както и дали и кога да отдели материали в друго досъдебно производство по начин, че да се запази процесуалната им годност, който въпрос е извън предмета на настоящата контролна проверка.