Решение № 1281 от 02.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1281 гр. Варна, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20263110100109 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 429, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ.

В исковата молба ищецът И. Л. Л., чрез процесуалния си представител, твърди, че на 20.01.2024г., около 18:30ч., в гр. Варна, Е.М. управлявал собствения му лек автомобил „Рено Меган“, рег. № *****, по ул. „*****“, посока комплекс „Ла Мер“.

След кръстовището с ул. „*****“, преминал в лявата лента, тъй като в дясната такава имало спрял автобус. Продължил движението си в лявата лента, като преди хотел „Флирт“ подал ляв мигач и предприел завиване наляво. В този момент водачът на лек автомобил „Мерцедес Б 200“, рег. № *****, движещ се зад лек автомобил „Рено Меган“, предприел маневра изпреварване на последния, без да се съобрази с местоположението му и с подадения ляв мигач. Преди предприемане на маневрата от Е.М. същият бил заел лявата лента, а водачът на лек автомобил „Мерцедес Б 200“ излязъл извън платното за движение, преминавайки по участъка, обособен за паркиране, за да го изпревари, като в този момент блъснал ищцовия автомобил. В резултат на пътнотранспортното произшествие били увредени следните детайли по автомобила на ищеца: предна лява врата, предпазна лайсна предна лява врата, ляво външно огледало, преден ляв калник, ляв праг врата и гумен тампон предна кутия. На 22.01.2024г. ответното дружество, в качеството му на застраховател на управлявания от виновния водач лек автомобил „Мерцедес Б 200“, било уведомено за настъпилото застрахователно събитие. Застрахователят отказал да изплати обезщетение, поради което Л. предявил иск пред Районен съд – Варна, като с влязло в законна сила решение № 3923/05.11.2025г., постановено по гр.д. № 11025/2025г., „Застрахователна компания „Лев Инс” АД било осъдено да заплати на ищеца сумата от 4722.00 лева, 1 представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди при горното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2024г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че ответното дружество дължи обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на уведомяването – 22.01.2024г. до датата на депозиране на исковата молба – 28.08.2024г.

Поради това и сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 202.82 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение от 4722 лева, начислено за периода от 22.01.2024г. до 28.08.2024г. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Застрахователна компания „Лев Инс” АД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва, че претенцията на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение е предявена с уведомление за настъпило застрахователно събитие от дата 22.01.2024г., като в рамките на производството пред него дружеството е изисквало документи, които са били необходими за установяване както на основанието, така и на размера на претенцията, произтичаща от процесното пътнотранспортно произшествие. Сочи, че ищецът е представил констативен протокол за ПТП на 03.04.2024г., поради което и с аргумент от разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ счита, че най-ранната дата от която може де се претендира лихва за забава е денят, в който изтича срока от 15 работни дни от датата на представяне на всички необходими документи, в случая от 24.04.2024г.

Поддържа на следващо място, че дружеството не е станало повод за образуване на настоящото производство, тъй като липсва презумпция за дължимост на лихва за забава. Такава не е търсена извънсъдебно, нито същата е претендирана в рамките на производството по гр.д. № 11025/2024г., по описа на ВРС, поради което счита и че дружеството не е било поставено в забава относно плащането на лихви, а оттук счита, че не може да се ангажира отговорността му за такава. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. В евентуалност, при уважаване на претенция, прави възражения за недължимост на разноски на ищеца, поддържайки, че се касае за злоупотреба с права от една страна, а от друга – че дружеството не е станало повод за иницииране на настоящото производство. В случай че съдът прецени, че дължат разноски на ищеца, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху съдебно установена главница за застрахователно обезщетение по застраховка 2

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Според нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Нормата на чл. 429, ал.

2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Посочената разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ предвижда, че лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Безспорно между страните е, а се установява и от материалите по приобщеното гр.д. № 11025/2024г. по описа на РС-Варна, 9-ти състав, че с влязло в сила решение № 3923 от 05.11.2025г., постановено по посоченото дело, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 4722.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, предпазна лайсна предна лява врата, ляво външно огледало, преден ляв калник, ляв праг врата и гумен тампон предна кутия на собствения му л.а. марка “Рено", модел "Меган”, с рег.

№ *****, настъпили вследствие на претърпяно на 20.01.2024 г. ПТП в гр. Варна, к. к.

"Чайка", ул. "Боян Бачваров", по вина на водача на л. а. марка „Мерцедес“, модел „Б 200“ с рег. № В 8091 МА, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно с обезщетението за забавеното плащане на главницата, съизмеримо със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.08.2024 г. до окончателното погасяване на главното вземане.

Установи се от представеното от ответника писмени доказателства, че застрахователно дружество е уведомено за това застрахователно събитие на 22.01.2024г.

При така установените факти съдът намира, че обезщетението за забава върху съдебно установената главница за застрахователно обезщетение от 4722 лева е дължимо от застрахователя, считано от 22.01.2024г., на която дата е предявена застрахователна претенция от увреденото лице (при липса на данни застрахователят да е уведомен за събитието от застрахования или увредения преди това), при условията на 3 чл. 429, ал. 3 КЗ. Този извод следва от обстоятелството, че делинквентът е задължен за цялата стойност на причинените от него вреди и изпада в забава от момента на увреждането (арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал.

2, т. 2 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице тази отговорност на застрахования делинквент за дължимата лихва за забава, но от посочения по-късен момент на предявяване на претенцията пред него.

Затова и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че самият той не е изпаднал в забава, понеже ищецът не е представил всички необходими документи, при предявяване на претенцията. Тези възражения обаче касаят доброволно плащане на главница, тъй като имат значение за изпадане на застрахователя в забава и освобождаване на последиците от нея при забава на кредитора, респ. за момента, от който застрахователят дължи лихва за собственото си просрочие – агр. от чл. 497 КЗ и чл. 380, ал. 3 КЗ. Подобно разграничение на двете хипотези относно приложимостта на чл. 429 от КЗ, съответно чл. 497 от КЗ, е направено и в актуалната съдебна практика, напр. решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т.д. № 2273/2018 г., II т.о. и решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 2466/2018 г., I т.о.

С оглед на гореизложеното и присъждането с посоченото съдебно решение по гр.д. № 11025/2024г. по описа на РС-Варна, 9-ти състав, на законната лихва върху установеното застрахователно обезщетение в размер на 4722 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2024г., то предявеният иск по чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 1 КЗ следва да бъде уважен за периода от 22.01.2024г. до 28.08.2024г., включително, съвпадащ с претендирания такъв. Съобразявайки разпоредбата на чл.

162 ГПК, съдът изчислява служебно, посредством електронен калкулатор, достъпен на електронен адрес calculator.bg, законната лихва за забава върху главницата от 4722 лева за периода по-горе в размер на търсената сума от 396.69 лева, равняващи се на 202.82 евро. С оглед изложеното предявената претенция следва да бъде уважена в рамките на предявения размер.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в рамките на дължимия размер от 25.56 евро и адвокатско възнаграждение. В случая страната е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 245 евро с ДДС, което с оглед направеното възражение за прекомерност следва да бъде редуцирано до сумата от 150 евро с ДДС.

Този размер на възнаграждението съдът намира за съответен на обема положен труд от процесуалния представител на страната по повод защита на правата й, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, в което са събрани представените с исковата молба доказателства. С оглед горното в полза на ищцата следва да се присъди общо сумата от 175.56 евро.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. *************, да заплати на И. Л. Л., ЕГН **********, от гр. *************, сумата от 202.82 евро (двеста и две евро и осемдесет и два евроцента), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за периода 22.01.2024г. до 28.08.2024г. върху главницата от 4722 лева, представляваща присъдено с влязло в законна сила решение № 3923 от 05.11.2025г., постановено по гр.д. № 11025/2024г. по описа на РС-Варна, 9-ти състав, застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ, на основание чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. *************, да заплати на И. Л. Л., ЕГН **********, от гр. *************, 175.56 евро (сто седемдесет и пет евро и петдесет и шест евроцента), представляваща направени в хода на производството пред Районен съд – Варна разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените суми в полза на ищеца И. Л. Л. могат да бъдат заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: *************, с титуляр адв. Й.