Решение № 1037 от 02.12.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. Сливен, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230103769 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени срещу всеки от ответниците искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл.

146 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № 2523827/20.02.2022 година, сключен с „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 394,29 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит, ищцата следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит. На 20.02.2022 година, ищцата сключва с „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 1000 лева. Ищцата е заплатила по Договор за потребителски кредит № 2523827/20.02.2022 година сумата за лихва в размер на 100 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 400 лева.

В исковата молба ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК, като се излагат аргументи в тази насока.

По отношение на предявения осъдителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД, 1 съгласно чл. 55. ал. 1. предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне.

В тази връзка ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1от ЗЗ във вр. с чл. 26 от ЗЗД и чл. 146. ал. 1 ЗЗД за сумата, представляваща недължимо заплатена сума при начална липса на основание от ищеца на ответника „Ай Тръст“ ЕООД по нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 20.02.2022 година.

От съда се иска да постанови решение, с което ответникът „Кредисимо“ ЕАД да бъде осъден на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД да заплати на ищцата сума в размер на 100,00 лева, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит 2523827/20.02.2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД да осъди ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сума в размер на 400,00 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 20.02.2022 година, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

От ответната страна „Кредисимо“ ЕАД е представен отговор на исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

От ответната страна „Ай Тръст“ ЕООД е представен отговор на исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

Редовно призованият ищец не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на исковете, съобразно тяхното изменение.

Ответните дружества не се представляват в съдебно заседание, но са изразени писмени становища.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит 2

№ 2523827/20.02.2022 година ответното „КРЕДИСИМО“ ЕАД се е задължило да предостави на ищеца М. Х. А. сума в размер на 2600 лева. Срокът за погасяване е определен на 9 вноски с падеж 30.11.2022 година, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент – 18,23% и ГПР – 19,83%. В приложение № 1 към договора за потребителски кредит, в точка 9 е посочено, че общият размер на всички плащания е 2804,54 лева. В точка 10 от същото приложение се съдържа погасителния план с посочени падежи и съответни вноски за главница и лихва. На същата дата – 20.02.2022 година година между ищеца и ответното „Ай тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с горепосочения потребителски кредит, като е предвидено възнаграждение на поръчителя в размер на 1624,36 лева. В действителност годишният процент на разходите по договора за потребителски кредит надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната, тъй като по двата договора следва да се заплати общо от ищеца сумата 4428,90 лева.

Между страните не се спори, че ищецът е заплатил на „КРЕДИСИМО“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № 2523827/20.02.2022 година и на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД по Договора за предоставяне на поръчителство, сключен на същата дата между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за обезпечаване на Договор за потребителски кредит № 2523827/20.02.2022 година сума в размер на 384,15 лева, платено на първия ответник и администрирано от него към втория ответник, видно от неоспорена справка-извлечение от системата на последната. Първият ответник е представил справка за извършени две плащания, която не е оспорена от страните и установява такива в общ размер на 3061,27 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искове за осъждането на „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати н а М. Х. А. сумата 77,12 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 2523827/20.02.2022 година , ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2025 година до окончателното изплащане и за осъждането на „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на М. Х. А. сумата 384,15 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за 3 предоставяне на поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за обезпечаване на Договор за потребителски кредит № 2523827/20.02.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2025 година до окончателното изплащане са допустими, а разгледани по същество и основателни.

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между ищеца и първия ответник е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е следвало да получи в заем сумата 2600 лева, а да върне на първия ответник – кредитор сумата 2804,54 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а 4 не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 19,83 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер като се има предвид, че при заем в размер на 2600 лева е уговорено да се върне в срок от 9 месеца сумата 2804,54 лева, която обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство с втория ответник. При включване и на това възнаграждение сумата, която следва да заплати ищеца е 4428,90 лева. При съпоставка на тези суми няма как действителния ГПР да е посочения в договора. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл.

19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Недействителен е и договора за поръчителство, сключен между ищцата и втория ответник, тъй като реално двата договора за свързани и чрез тях се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Ищцата се оставя в неблагоприятно положение и е налице накърняване на добрите нрави и тежки нарушения на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Поради прогласената с мотивите на този съдебен акт нищожност на договора за потребителски кредит е основателна и предявената срещу първия ответник „Кредисимо“ ЕАД претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на търсената сума. Съгласно чл.

23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С плащането от ищеца на суми над получената главница е налице неоснователно обогатяване за ответника със сумата 77,12 лева. Поради това осъдителния иск следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от 01.07.2025 година до окончателното изплащане.

Поради прогласената с мотивите на този съдебен акт, обвързващ настоящият съдебен състав нищожност на договора за поръчителство е основателна и предявената срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД претенция по чл. 55, 5 ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на търсената сума 384,15 лева, представляваща недължимо платена сума във връзка с Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2025 година до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на ищеца следва да се присъдят претендираните разноски, които са в размер на 100,00 лева заплатена държавна такса.

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение.

Във връзка със заявено възражение за прекомерност и с оглед трайно установяващата се практика на Окръжен съд – Сливен при произнасяния по идентични казуси, като например Определение № 558/19.07.2024 година, постановено по Въззивно частно гражданско дело № 359 по описа на Окръжен съд – Сливен за 2024 година, докладчикът прецени, че следва да присъди на ищеца намален на половина размер от следващите се разноски, а именно 480,00 лева с включен ДДС, тъй като в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а напротив, фактическата обстановка между страните по делото е безспорна. Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, не са допускани съдебни експертизи, не е извършван разпит на свидетели, не е оспорена автентичността на писмени документи. Пълномощникът на ищеца не се е явил лично в проведеното открито съдебно заседание по делото, като действително извършената от пълномощника работа представлява изготвяне на еднотипна искова молба и еднотипно становище по хода на делото. Поради това от докладчика се преценява, че следва да се определи възнаграждение в размер на 240 лева с включен ДДС за всеки от исковете или общо в размер на 480 лева, който размер е справедлив и достатъчен, обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до неоснователно обогатяване.