Решение № 1004 от 17.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45004/2023
- Вид
- Решение № 1004
- Подписан
- 17.01.2026
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1004 гр. София, 17.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря В.А ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110145004 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на първоначална искова молба вх. № ============ г., уточнена с писмена молба вх. № ======= г., на Ц. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.
.......... срещу ...... АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ......, с която е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 996,66 лева, включваща, както следва: 651,15 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство, включено в общия размер на двуседмична погасителна вноска по договор за паричен заем № ............ 138,85 лева – договорна лихва по договор за паричен заем № ............ за периода 25.09.2020 г. – 07.05.2021 г., 24,00 лева – разходи/такси за забава по договор за паричен заем № ......... към 02.08.2021 г., 182,66 лева – лихва за забава по договор за паричен заем № ......... към 10.08.2023 г., представляваща начислени суми по договор за паричен заем № ............ сключен с „............
АД и договор за предоставяне на поръчителство № ............ сключен с „........“ ЕООД, вземанията по който са били прехвърлени на ...... АД по силата на Приложение № 1 от 02.08.2021 г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания и са заведени при него като вземания по кредит № 421486.
В исковата молба, уточнена с молба № ======= г., ищецът поддържа, че е сключил договор за паричен заем № ......... с „............ АД, вземанията по който са били прехвърлени на ...... с договор за цесия. Излага твърдения, че към 31.07.2023 г. задълженията му по договора за заем, означен при ответника като договор № 421486, възлизат на сумата от 2 021,66 лева.
Оспорва дължимостта на начислената му сума от 651,15 лева – възнаграждение за предоставяне на поръчителство, включено в общия размер на двуседмична погасителна вноска по договор за паричен заем № ............ при доводи за недействителност на договора за поръчителство № ......... с „........“ ЕООД, като сключен в противоречие със закона, при заобикаляне на закона и при накърняване на добрите нрави. Оспорва дължимостта на 1 начислените му суми от 138,85 лева – договорна лихва по договор за паричен заем № ............ за периода 25.09.2020 г. – 07.05.2021 г., 24,00 лева – разходи/такси за забава по договор за паричен заем № ......... към 02.08.2021 г. и 182,66 лева – лихва за забава по договор за паричен заем № ......... към 10.08.2023 г., при конкретни съображения, че в нарушение на императивните изисквания на ЗПК посоченият в договора за заем годишен процент на разходите /ГПР/ не включва всички разходи по кредита и конкретно не включва възнаграждението за поръчител. Допълнително навежда аргументи за прекомерност на начислената възнаградителна лихва и за недействителност на договора за паричен заем поради непредставяне на погасителен план на потребителя при неговото сключване. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца, че не му е предоставен екземпляр от договора при сключването му и твърди, че договорът е съставен и подписан в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните, като подписвайки договора заемополучателят е декларирал, че е получил екземпляр от него. Излага твърдения, че в сезиращата съда искова молба ищецът е посочил неверен размер на главницата по договора за кредита – 500,00 лева, като същата в действителност е в размер на 1 250,00 лева.
Излага твърдения, че договорът е действителен. Признава, че по договора за паричен заем ищецът е заплатил на ответника сумата от 476,00 лева, от които 76,00 лева към цедента и 400,00 лева към цесионера. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 211 ГПК ответникът по първоначалния иск е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД, вр. 143 ЗЗД, за осъждане на ответника Ц. Р. Ж. да заплати на ...... ЕАД сумата от 774,00 лева – непогасена главница по договор за паричен заем № ............ сключен между Ц. Р. Ж. и „............ АД, задълженията по който са платени от поръчителя по договора „........“ ЕООД, чийто вземания срещу ответника са прехвърлени на ...... ЕАД с договор за цесия от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него от 02.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 29.12.2023 г. до окончателното плащане.
В насрещната искова молба се твърди, че на 09.09.2020 г. между Ц. Р. Ж. – като заемател, и „............ АД – като заемодател, е сключен Договор за паричен заем № 3920914, по силата на който на заемателя е бил отпуснат кредит в размер на 1 250,00 лева. Заемателят по този договор се задължил да върне на заемодателя сума в общ размер на 1 388,85 лева, на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на по 92,59 лева, включваща първоначалната главница и договорна лихва. Съгласно клаузите на договора за паричен заем заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодалетя едно от следните обезпечения: 1./ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото му възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „............ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; или 2./ банкова гаранция с бенефициер заемодателя за отпуснатата сума по договора за кредит със срок на валидно – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор, или 3./ одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В тази връзка се излагат твърдения, че на 09.09.2020 г. между Ц. Р. Ж. – като потребител, и „........“ ЕООД – като поръчител, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 3920914, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да отговаря солидарно с 2 потребителя пред „............ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 3920914, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума, задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорар. В Договора за предоставяне на поръчителство № 3920914 било уговорено, че същият влиза в сила, в случай, че заемателят не изпълни задължението си по сключения договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение. В насрещната искова молба се поддържа, че длъжникът не е изпълнил задължението си да върне заетата сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което заемодателят е отправил искане за изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото дружество поръчител „........“ ЕООД. На 02.08.2021 г. последното заплатило на заемодателя дължимата сума в пълния й размер от 1 485,25 лева. След това, съгласно клаузите на договора за предоставяне на поръчителство, дружеството поръчител е встъпило в правата на удовлетворения кредитор – „............ АД. Ищецът по насрещния иск излага твърдения, че на 02.03.2020 г. „........“ ЕООД е сключило Рамков договор за покупкопродажба на вземания (цесия) с Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. По силата на Приложение № 1 от 02.08.2021 г. към договора за цесия вземането на „........“ ЕООД е прехвърлено на ...... ООД, правоприемник на който е ...... АД, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Поддържа, че цедентът „........“ ООД е упълномощил цесионера да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне. Излага твърдения, че на 06.08.2021 г. до ответника по насрещния иск Ц. Р. Ж. е изпратено уведомително писмо за извършеното прехвърляне. Поддържа, че в исковата си молба Ц. Р.
Ж. изрично е признал за полученото уведомление за цесия, като за валидното уведомяване на длъжника свидетелстват и извършените плащания към ....... Признава, че длъжникът по горепосочените договори, в погашение на задълженията по тях, е извършил плащания в размер на сумата от общо 476,00 лева, като същите са отнесени за погасяване на задължението за главница. С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди Ц. Р. Ж. да заплати на ...... АД сума в общ размер на 774,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда 29.12.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по насрещния иск Ц. Р. Ж., с който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че е кандидатствал за кредит в размер на 1 250,00 лева. Твърди, че договорът от 09.09.2020 г. съдържа неравноправни и нищожни клаузи, които оскъпяват кредита и прикриват начисляването на лихва върху лихва. Поддържа, че договорът съдържа клауза за прекомерна по размер възнаградителна лихва, с което се накърняват добрите нрави, както и условия за поръчител, които трудно биха могли да бъдат изпълнени и единственият вариант за потребителя остава сключването на неизгоден и прикриващ оскъпяването на кредита с лихви и такси договор за поръчителство. Излага твърдения, че посоченият в договора ГПР от 40,83 % не включва всички такси и условия по договора, както и възнаграждението по договора за поръчителство, което представлява разход по кредита и е част от месечната погасителна вноска, поради което и съгласно императивните разпоредби на закона е следвало да бъде включено. Поради това, твърди, че се дължи единствено чистата стойност на договора, т. е. усвоената главница след приспадане на всички платени по договора суми. Ответникът по насрещния иск оспорва качеството на ...... АД на кредитор на ищеца по него и твърди, че не дължи суми на „........“ ООД, като оспорва факта, че това дружество е платило задълженията му към „............ АД. Ответникът по насрещния иск оспорва да е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията на „............ АД по договора за заем, предмет на насрещния иск. Излага твърдения за нищожност на договора за поръчителство поради противоречие и заобикаляне на закона, и накърняване на добрите 3 нрави, поради което и плащането, извършено на „........“ ООД към „............ АД е извършено при липса на правно основание. Излага твърдения, че „............ АД е едноличен собственик на капитала на „........“ ООД и поддържа, че със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. При така изложеното моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
С молба от 09.09.2025 г. ищецът по насрещния иск ...... ЕАД е заявил, че намалява размера на предявения иск от 774,00 лева на 674,00 лева и за горницата над сумата от 674,00 лева до пълния предявен размер от 774,00 лева прави отказ от иска, като е уточнил, че поради техническа грешка не е посочил правилно точния размер на извършените от ответника по НИМ доброволни плащания, който възлизал на 576,00 лева, а не на погрешно посочения в НИМ 476,00 лева..