Решение № 3002 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3002 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110170947 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 384793/28.11.2024 г.;

404321/11.12.2024 г. (по която е било образувано първоначално гражданско дело № 73880/2024 г. на Софийския районен съд, 162. състав);

404364/11.12.2024 г. (по която е било образувано първоначално гражданско дело № 73887/2024 г. на Софийския районен съд, 142. състав), и 405378/12.12.2024 г. (по която е било образувано първоначално гражданско дело № 74264/2024 г. на Софийския районен съд, 27. състав) на Р. Д. К. срещу „Изи асет мениджмънт“ АД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на ищцата:

1. 470,52 лева – платена без основание от К. К. К. на ответника сума по нищожен Договор за паричен заем № 4320574/22.11.2021 г.;

2. 155,95 лева – платена без основание от К. К. К. на ответника сума по нищожен Договор за паричен заем № 4175091/16.06.2021 г.;

3. 165,13 лева – платена без основание от К. К. К. на ответника сума по нищожен Договор за паричен заем № 4253310/07.09.2021 г., и 4. 199,84 лева – платена без основание от К. К. К. на ответника сума по нищожен Договор за паричен заем № 3916819/02.09.2020 г., ведно с обезщетение за забава за плащане на всяка от сумите, посочени по-горе, от датите на подаване на описаните искови молби до окончателното плащане – вземания, прехвърлени на ищцата от кредитополучателя К. К. К. с договори за цесия от 01.11.2024 г.

Ищецът твърди, че К. К. К. бил изтеглил от ответника четири заема по посочените по-горе договори, както следва:

1

1. по Договор за паричен заем № 4320574/22.11.2021 г. получил 6000 лева с условие да ги върне с лихва, като за обезпечение на договора като задължително условие по чл. 4 от същия сключил и договор, с който неучастващо по делото лице – „Файненшъл България“ ЕООД, се съгласило да поръчителства, ако ищецът му заплати разсрочено 2392,61 лева;

2. по Договор за паричен заем № 4175091/16.06.2021 г. получил 6000 лева с условие да ги върне с лихва, като за обезпечение на договора като задължително условие по чл. 4 от същия сключил и договор, с който неучастващо по делото лице – „Файненшъл България“ ЕООД, се съгласило да поръчителства, ако ищецът му заплати разсрочено 2392,61 лева;

3. по Договор за паричен заем № 4253310/07.09.2021 г. получил 2000 лева с условие да ги върне с лихва, като за обезпечение на договора като задължително условие по чл. 4 от същия сключил и договор, с който неучастващо по делото лице – „Файненшъл България“ ЕООД, се съгласило да поръчителства, ако ищецът му заплати разсрочено 804,87 лева, и 4. по Договор за паричен заем № 3916819/02.09.2020 г. получил 3000 лева с условие да ги върне с лихва, като за обезпечение на договора като задължително условие по чл. 4 от същия сключил и договор, с който неучастващо по делото лице – „Файненшъл България“ ЕООД, се съгласило да поръчителства, ако ищецът му заплати разсрочено 1216,16 лева.

Поддържа се, че съгласно чл. 4 от договорите отпускането на заемите ставало само при условие, че кредитополучателят учреди обезпечение, което може да стане чрез намиране на поне двама поръчители, които отговарят на високи условия за доход, банкова гаранция, или чрез поръчителство от юридическо лице, избрано от кредитора. Поддържа се, че ответникът избрал за такова дружество „Файненшъл България“ ЕОД – свързано с него лице, което сключило с неучастващия по делото длъжник по гореизброените четири договора договори за осигуряване на поръчителство, по които определените по-горе възнаграждения следвало да се изплащат на поръчителя чрез главния кредитор заедно с вноските по кредита. Ищцата поддържа, че така реално се заобикалят правилата за максимален процент на разходите по кредита и самите договори за кредит са нищожни, тъй като при посочване на годишния процент на разходите (ГПР) по тях не са взети предвид разходите за обезпечаване. Поради това, и доколкото длъжникът по договорите се твърди да е заплатил всички суми по тях, се поддържа, че с договори от 01.11.2024 г. този длъжник бил прехвърлил на ищцата вземанията си за възстановяване на неоснователно платените поради нищожност суми на ответника, и се иска същите да бъдат присъдени на ищцата. Поддържа се, че ищцата е упълномощена да уведоми ответника за прехвърлянето на вземанията. Иска се уважаване на исковете. Претендират се разноски.

Постъпили са отговори от ответника – „Изи асет мениджмънт“ АД, с вх.

№№ 70441/27.02.2025 г. и 04.07.2025 г., с които предявените искове се оспорват като нередовни, недопустими, евентуално – неоснователни. Към исковата молба нямало приложени документ за държавна такса и пълномощни, а освен това нямало пълномощни от ищцата, а от праводателя 2

. Исковете били недопустими, защото не можело да се прехвърля с цесия вземане за възстановяване на неоснователно платени суми. По същество се оспорва действителността на извършената в полза на ищцата цесия, тъй като било прехвърлено невъзникнало право, което можело да възникне само след обявяване на договорите за кредит за нищожни с формален акт, и не съществувало преди това. Възразява се, че адвокатът на ищцата бил се разпореждал с предмета на делото. Поддържа се освен това, че договорите за кредит били действителни, че неправилното посочване на ГПР в договорите, ако не е съществено, не е основание да се приеме, че по тях се дължи връщане само на главницата, че ГПР бил правилно изчислен към момента на сключване на договора, тъй като включвал всички лихвени разходи. Ако ГПР бил повече от законоустановения, това не влечало нищожност на целия договор, а намаляване на разходите по кредита по право. В случая учредяването на обезпечение по договора за кредит не било условие за получаването му и следователно това не било разход по кредита, поради което не следвало от такива разходи да се определят и разходите за изчисляване на ГПР.

Праводателят на ищцата сам си бил избрал поръчител и договорил разходите за това, поради което те не може да се смятат за разходи по кредита, а и не възниквали към датата на сключване на договора. Освен това ищецът имал интерес да иска обезпечение на договора, тъй като си гарантирал сигурност на изпълнението. Праводателят на ищцата бил информиран за задълженията си по договора, преди да го сключи, поради което договорът бил действителен.

Претендират се разноски, прави се възражение за прекомерност на поисканото от ищцата адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание страните не изпращат представител, ищцата с писмена молба иска уважаване на исковете.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С доклада по делото, обявен за окончателен в заседанието на 08.10.2025 г. (на лист 97 от делото), и съдържащ се в определение от 10.09.2025 г. (на лист 75) за безспорни между страните са обявени следните факти:

– че ответникът е отпуснал на К. К. К. – лице, което ищцата твърди, че праводател, сумата от 6000 лева по Договор за паричен заем № 4320574/22.11.2021 г. със срок на връщане до 28.04.2022 г., сума за погасяване без възнаграждение за поръчител 6590,49 лева и посочен ГПР 39,98 %;

– че ответникът е отпуснал на същия кредитополучател сумата от 4000 лева по Договор за паричен заем № 4175091/16.06.2021 г. със срок на връщане до 09.10.2021 г., сума за погасяване без възнаграждение за поръчител 4535,23 лева и посочен ГПР 46,17 %;

– че ответникът е отпуснал на същия кредитополучател сумата от 2000 лева по Договор за паричен заем № 4253310/07.09.2021 г. със срок на връщане до 11.02.2022 г., сума за погасяване без възнаграждение за поръчител 2196,83 лева и посочен ГПР 46,17 %;

– че ответникът е отпуснал на същия кредитополучател сумата от 3000 3 лева по Договор за паричен заем № 3916819/02.09.2020 г. със срок на връщане до 26.12.2020 г., сума за погасяване без възнаграждение за поръчител 3199,99 лева и посочен ГПР 46,21 %, като сумите са изплатени на праводателя на ищцата в деня на подписване на договорите, а в чл. 4 от тези договори е предвидено, че в 3дневен срок от сключването им праводателят на ищцата следва да предостави на ответника обезпечение чрез осигуряване на двама поръчители с доход над 1000 лева месечно по безсрочен трудов договор, или банкова гаранция, или да сключи договор, с който одобрено от ответника юридическо лице да поръчителства по договорите; че ищцата е сключила с кредитополучателя по горните четири договора отделни договори за прехвърляне на вземанията му към ответника на ищцата.

Съгласно т. 5 от представените по делата договори за цесия от 01.11.2024 г. (на лист 7 от четирите съединени дела) е предвидено, че ищцата е упълномощена от името на първоначалния кредитополучател по договорите за потребителски кредит да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на вземанията за връщане на платеното без основание по описаните по-горе четири договора за кредит.

Съгласно изслушаното заключение на счетоводната експертиза о делото, прието в заседанието от 08.10.2025 г. (на лист 97), а в писмен вид – представено на лист 85 – 95 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, кредитополучателят – праводател на ищцата, е платил по договорите за кредит на ответника:

– по Договор за паричен заем № 4320574/22.11.2021 г. – 8863,13 лева, т.е платени в повече от главницата са 2863,13 лева;

– по Договор за паричен заем № 4175091/16.06.2021 г. – 5204,04 лева, т.е платени в повече от главницата са 1204,04 лева;

– по Договор за паричен заем № 4253310/07.09.2021 г. – 2970 лева, т.е платени в повече от главницата са 970 лева, и

– по Договор за паричен заем № 3916819/02.09.2020 г. – 4416 лева, т.е платени в повече от главницата са 1416 лева.

Ако при изчисляване на разходите по четирите договора се включат и разходите за осигуряване на обезпечение, то ГПР, изчислен по формулата на ЗПКр, е:

– по Договор за паричен заем № 4320574/22.11.2021 г. – 114,08 %;

– по Договор за паричен заем № 4175091/16.06.2021 г. – 108,35 %;

– по Договор за паричен заем № 4253310/07.09.2021 г. – 114,95 %, и – по Договор за паричен заем № 3916819/02.09.2020 г. – 153,82 %.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за осъждане на 4 ответника да плати на ищцата платеното без основание от нейния праводател – цедент, по нищожни поради противоречие със закона – липса на реквизит (неправилно посочване на ГПР), договори за потребителски кредит, по които е било върнато от последния повече, отколкото е получил с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.

Исковете се уважават, ако съдът установи, че ответникът е предоставил на кредитополучател потребителски кредити, в които при описване на ГПР не е включил част от разходите, които са условие за отпускане на кредита, като е посочил неправилна стойност на ГПР, и поради това кредитополучателят е платил на ответника повече, отколкото е получил по договорите за кредит, като в последствие е сключил договор с ищцата, с който и прехвърля вземането за връщане от ответника на надплатеното и е уведомил ответника за извършеното прехвърляне.

Главните искове се уважават, ако съдът установи, че посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на формулата на ЗПКр поради невключване на разходи в него, като правен спор между страните е дали разходите за обезпечение следва да се включат в разходите по кредита, за което съдът ще преценява по критериите, дадени от Съда на Европейския съюз в т. 88 – 93 от Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 „АПС бета България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, и е в тежест на ищеца да установи връзката между двата договора. При уважаване на първия иск, ако ищецът установи плащане в повече от получената от него чиста стойност на кредитите от някой от ответниците, ще се уважат и съединените осъдителни искове до стойността на полученото от всеки ответник.