Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 286 от 11.03.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6601/2024
Вид
Решение № 286
Подписан
11.03.2025
В сила
27.10.2025
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330206601 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 9981253 на ОД на МВР Пловдив, с който на Б. Д. К., с ЕГН **********, е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено от нея нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. обжалва процесния електронен фиш, по съображения, изложени в жалбата, в писмена молба, както и лично в съдебно заседание, поддържайки жалбата си, моли съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

До съда е депозирала писмено становище чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт М-П, с което се пледира за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

1

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 26.10.2024г. в 16:48 часа в гр. Пловдив, бул. „България“ до № 117, в посока на движение бул. „Васил Априлов“, при максимално разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч. в населено място е управляван лек автомобил

„Мазда МХ30“ с рег. № *** с установена скорост на движение от

74 км/ч, като е превишена скоростта с 24 км/ч.

Нарушението с посочената скорост било заснето и установено с автоматизирано техническо средство № 000355ВВ Стойността на измерената скорост от техническото средство била 77.03 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 74 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП бил издаден Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 9981253 на ОД на МВР Пловдив, с който било наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП срещу жалбоподателя Б. Д. К., в качеството на собственик, на когото е регистрирано процесното МПС.

ЕФ бил връчен на 15.11.2024г., като жалбоподателят К. не е представила декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП за евентуално друг извършител на нарушението, а е предприела стъпки към обжалването на акта.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От направеното в електронния фиш описание на нарушението ясно се установява, че същото е извършено в гр. Пловдив, бул. „България“ до № 117, в посока на движение бул. „Васил Априлов“. Ясно е посочено и че максимално разрешената скорост на движение от 50 км/ч , т.е. общото ограничение за населено място.

Предвид горното и доколкото административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, в случая е налице и съответствие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация.

Съставен е и предвиденият с чл. 10 на Наредба № 8121з-532 от 25.07.2023 г. Протокол от използване на АТСС рег. № 1030р-26244 на 29.10.2024г., в който е вписано, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство Celeritas MVD 2020 с № 000355ВВ, което съответства, както на отразеното в приложеното по делото копие от разпечатка от снимка, така и на посоченото в електронния фиш. Протоколът съответства на предвидените към съдържанието му изисквания, като е отразено мястото на извършване на контрол, въведеното ограничение на скоростта, посоката за задействане, номера на първото и крайното статично изображение, начален и краен час на работа.

2

От приложеното по делото писмо на Български институт по метрология се установява, че вписаната система за измерване на скоростта Celeritas MVD 2020 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване по чл.1а, ал.4 от НСИПМК под № В-70, одобрена е и вписана в регистъра на 13.12.2022г., а срокът й на валидност на одобряване на типа е безсрочен. Периодичността на проверката на системата за измерване на скорост е една година. Така видно от представената разпечатка на справка от регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване горепосочените данни в писмото се потвърждават.

От протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС/17.10.2024г. на БИМ се установяват типа, техническата годност и изправност на техническото средство, както и максимално допустимите грешки при реални условия +/- 3 км/ч до 100 км/ч. като заключението е, че съответства на одобрения тип.

Срокът на валидност на проверката е до 17.10.2025г., в който период се включва процесната дата на нарушението.

По делото е приложена снимка на разположението на Celeritas MVD 2020.

От посочените писмени доказателства, се установява, че техническо средство Celeritas MVD 2020 с № представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС.

От снимков материал на клип № 009070 от Celeritas MVD 2020

№ 000355ВВ се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния автомобил „Мазда МХ30“ с рег. № *** е била 77.03 км/ч преди приспаднатия толеранс от – 3 км/ч., а заснемането е извършено на 26.10.2024г. в 16:48 часа в гр. Пловдив, бул. „България“ до № 117., данни съответстващи на тези, отразени в ЕФ.

От справка за собственост на МПС с посочен по-горе номер и марка се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Б. Д. К..

Съдът не кредитира показанията на св. Т. Х. Т., ангажиран от жалбоподателя, в които споделя,че не Б. К., а той е шофирал конкретния автомобил в процесните дата и място, тъй като показанията му са изолирани и противоречиви на установената обективна и формална истина, и са дадени единствено с цел да обслужат интересите на жалбоподателя К., с която живеят на семейни начала.

По отношение на представените от жалбоподателя снимки от видео клип от инсталирана в автомобила камера /dashcam/, следяща моментна скорост на автомобила и обстановката пред него, също не се приемат от съда.

Конкретните снимки на първо място произтичат от частна камера на жалбоподателя, чиято годност и настройки са с неизвестна достоверност за данните, които отчита, същите не са събрани по надлежния ред и най-вече противоречат на събрания по делото писмен доказателствен материал за установена скорост от 74 км/ч, подкрепен от редица доказателства за годност, техническа изправност, правилно използване на законосъобразно АТСС, с което е заснето МПС и скоростта, с която се е движело.

3

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.

„България“ до № 117 в посока на движение бул. „Васил Априлов“; датата – 26.10.2024г.; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът на лекия автомобил; описание на нарушението - управление на лек автомобил с превишена скорост от 24 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба - чл. 21, ал.1 от ЗДвП; размерът на глобата - 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане - четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство Celeritas MVD 2020 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение - в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш. Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложения към него клип от Celeritas MVD 2020 № 000355ВВ. Последното е преминало метрологична поверка при БИМ, в срок на валидност е и е вписано в регистър на одобрените средства с дата 13.12.2022г., видно от писмо на БИМ и разпечатка от регистъра. Приложена е и снимка по смисъла на чл.10, ал.3 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015г.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което е наказан. Направеното описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените 4 правила, както и че това е станало в границите на населено място.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че от представената снимка и статично изображение не се разбирало кое точно МПС е било засечено с превишена скорост, доколкото се виждали и други автомобили. Съдът отбелязва, че процесното АТСС използва лазерни лъчи, чието пресичане в четирите маркера, формиращи две мислими оси /кръст/, сочат точното МПС в нарушение – в случая процесното такова. Именно същото е отбелязано с „кръст“ върху снимката.

Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя К..

Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. Видно от представената справка за собственост се установява, че процесното МПС се води на името на Б. Д. К.. Същата в указания срок не е представила декларация по смисъла на закона и не е посочила друг евентуален водача към датата на проверката, ведно с копие от негов СУМПС.

Нещо повече, предоставянето на декларацията от органите на реда не е задължително условие/задължение, от същата се ползва собственикът /ползвателят да опровергае ангажираната му отговорност, а в случая това не е сторено. При тези съображения, по отношение на заявеното от св. Т. Х. Т., че е шофирал автомобила в процесното време и място, съдът не прие тези показания, доколкото този факт не е бил деклариран в законоустановения срок за това от собственика на МПС-то, като се отчете и заинтересоваността на свидетеля да обслужи защитната линия на жалбоподателя, предвид съжителството им на семейни начала заедно.