Определение № 4572 от 24.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4572 гр. Варна, 22.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Т.а

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501968 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Подадена е частна жалба от „Примабилд“ ООД, чрез адв. Б. Б., срещу определение № 8800/08.08.2024г. на ВРС по ч.гр.д.№ 12150/2023г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в частта за разноските на решение №1662/13.05.2024г. по гр.д.

№20233110112150 на ВРС.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че пред първоинстанционния съд са представени доказателства за сторените разходи в обезпечителното производство – банков документ за внесена държавна такса, хонорар – сметка, квитанция и фактура от ЧСИ, а към молбата по чл.248 от ГПК са представени допълнително документи по обезпечителното и изп. производство. Моли да бъде отменено постановеното определение и да се уважи искането по чл.248 от ГПК, като се присъдят претендираните разноски за обезпечителното и изп. производство.

В отговора на частната жалба се изразява становище за неоснователност на частната жалба, сочи се, че до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство ищецът не е представил доказателства за образувано обезпечително и изп.производство, по което да са реализирани разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С решение № 1662/13.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 12150/2023 г. на ВРС, 30 състав съдът е уважил предявените искове от „Примабилд“ ООД с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на „Примабилд“ ООД сумата от 1530,78 лв., представляваща направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, от която 373,91 лв. – държавна такса и 1156,87 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн.78, ал.1 от ГПК.

Искането на жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в частта за разноските на постановеното решение е оставено без уважение въз основа на аргумента, че до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство ищецът не е представил доказателства за образувано обезпечително и изп.производство, а представените такива доказателства към молбата по чл.248 от ГПК не следва да бъдат съобразени поради настъпила преклузия.

Правото на разноски за обезпечителното производство възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки: положителен изход на това производство за молителя и разрешаване на спора по същество в исковото производство изцяло или частично в негова полза, с оглед на това, че обезпечителният процес е отделно производство, но същевременно има обслужващ характер спрямо исковия процес. Предвид очертаната специфика, компетентен да се произнесе относно отговорността за разноските за обезпечителното производство е исковият съд, разглеждащ спора по същество - т. 5 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая е безспорно, че исковото производство е приключило с положителен изход за ищеца – предявените искове са уважени изцяло. В проведеното съдебно заседание ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, в който се претендират разноски освен за настоящото производство също и за обезпечително производство, във връзка с което е представено преводно нареждане за внесена държавна такса, фактура по изп.дело и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането на адв.възнаграждение в брой. Не са представени обаче доказателства за подаване на молба за допускане на обезпечение, за уважаване на молбата с влязъл в сила съдебен акт, както и за представяне на доказателствата за сторени разноски в рамките на самото обезпечително производство /определение № 396 от 28.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 729/2017 г., I т. о., ТК/.

С оглед на това не може да се приеме, че към момента на приключване на устните състезания са установени двете кумулативни предпоставки за присъждане на разноски за обезпечителното производство. Същевременно представените към молбата с чл.248 от ГПК доказателства за подаване на молба по чл.390 от ГПК и за допускане на исканото обезпечение не следва да се съобразят, доколкото са представени след приключване на устните състезания за съответната инстанция.

Освен изложеното следва да се отбележи, че претендираните разноски, заплатени 2 на ЧСИ, представляват други допълнителни разходи, направени в изпълнително производство, които ищецът е заплатил по собствено желание, и с оглед постигане на поголеми гаранции за евентуалното удовлетворяване на претенцията му. Съгласно преобладаващата съдебна практика на ВКС, разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл са Определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК./ Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8800/08.08.2024г. на ВРС по ч.гр.д.

№ 12150/2023г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК за изменение и допълнение в частта за разноските на решение №1662/13.05.2024г. по гр.д. №20233110112150 на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.4 ГПК пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3