Решение № 100 от 14.02.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Горна Оряховица, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Н.а-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Д. като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.а-Петрова Гражданско дело № 20214120100410 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове с правно основание чл.213,ал.1 от КЗ (отм.) във вр. чл.49 и чл.45,ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление : град София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от изпълнителните директори М. ИВ. и В.К. – М., чрез пълномощника си – юрисконсулт М.Р., твърди в исковата си молба, че на 23.04.2015г. на републикански път I-4 „София - Велико Търново Варна", в участъка от км. 145+650 до км. 146+870, след разклона за с. Добри дял и бензиностанция „Лукойл", в посока от гр. Велико Търново към гр. Варна, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „Тойота", модел „Авенсис“ с peг. № СА 3623 РК, управляван от Д. Ж. Д., попада в поредица от дупки, находящи се на пътното платно на републиканския път. Заявява, че в резултат на ПТП-то е увреден лекият автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с peг. № СА 3623 РК, като причинените вреди са подробно описани в опис на щетите=

Твърди, че за процесното МПС е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ и Злополука на МПС със ЗАД „Армеец“, с полица № 0000463396 и период на застрахователното покритие 06.10.2014г. - 05.10.2015г. Сочи, че след събитието, във връзка с подадено от водача уведомление за щета по застраховка „Каско“ на МПС от 1

24.04.2015г., и в изпълнение на задълженията си, произтичащи от сключения застрахователен договор, е образувана в застрахователното дружество преписка по щета № 13015030102545; застрахованият увреден лек автомобил е огледан от експерти на ЗД, описани са повредите, причинени в резултат на горепосоченото ПТП; издадено е възлагателно писмо на 24.04.2015г. за ремонт в автосервиз „Карком“ ЕООД. Посочва, че на 08.06.2015г. е изплатено застрахователно обезщетение сума в размер на 156,60 лв. на основание издадена фактура № 3100106588/19.05.2015г., както и сума в размер на 872.62 лв. на основание издадена фактура № 5005003923/28.10.2015г., с преводно нареждане № П7098289/04.11.2015г. Сочи, че основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „Армеец“ е настъпилото застрахователно събитие по клауза „П“ от общите условия на сключения застрахователен договор. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение на застрахования, ЗАД „Армеец“ е изпълнило задълженията си по договора за имуществено застраховане. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.6,т.4 от Наредба № 1з41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, в редакцията към датата на събитието, не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. Сочи, че съгласно чл.213,ал.1 от КЗ /отм./, ЗАД „Армеец" АД, като застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, след изплащане на застрахователно обезщетение встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Заявява, че в т.15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС е прието, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл.47-49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ като юридическо лице носи обезпечително - гаранционна отговорност по чл.49 от ЗЗД като възложител на вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от Агенция „Пътна инфраструктура“ работа. Заявява, че по силата на императивната разпоредба, уредена в чл.8,ал.2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а според чл.30,ал.1 във вр. чл.19,ал.1,т.1 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от лицето, което управлява процесния пътен участък. Твърди, че съгласно списъка на републиканските пътища в Република България, приет с Решение на Министерски съвет № 945/2004г., процесният път е част от републиканската пътна мрежа, т.е. Агенция „Пътна инфраструктура“ е длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други. Счита, че дори и да липсват конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на републиканските пътища, Агенцията следва да осъществява тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства по тях. Сочи, че тъй като Агенция „Пътна инфраструктура“, като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени лица, те носят деликтна отговорност, в случай, че не са взели необходимите мерки за осигуряване на 2 безопасността на движение по републиканските пътищата. Заявява, че непосредствено задължение на служител на Агенцията е да следи за изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път, включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на дупките на пътното платно, които не трябва да създават опасност за движението. Твърди, че нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите от Агенцията за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение представлява противоправно деяние (действие или бездействие), което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Сочи, че тъй като съответното лице, на което Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложила изпълнение на задължението за поддържане изправността на пътното платно на републиканския път, виновно не е изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с peг. № СА 3623 РК, поради което възниква обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа - Агенция „Пътна инфраструктура“. Заявява, че ЗАД „Армеец“ АД, в качеството си на застраховател, встъпва в правата на увредения по силата на факта, че е изплатило застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него възниква регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения) са причинили имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с peг. № СА 3623 РК.

Твърди, че поради това е поканил ответника АПИ, чрез неговото териториално поделение Областно пътно управление - Велико Търново /на територията, на което е процесният участък от републикански път/, да му възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума. Сочи, че към писмото - покана изх. № Л-3355 от 28.03.2016г. (получена на 31.03.2016г. с известие за доставяне), е приложил необходимите документи, доказващи основанието и размера на регресната му претенция. Посочва, че е получил писмо-отказ изх.

№ 53-00-211/12.04.2016г. и вх. № Л-6945/22.04.2016г., като до настоящия момент регресната му претенция не е възстановена. Счита, че това поражда правен интерес за ищеца от завеждане на настоящото дело срещу Агенция „Пътна инфраструктура“.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ да му заплати сумата от 1 039,22 лв., представляваща изплатено от ЗАД „Армеец“ обезщетение, ведно с обичайните разноски за неговото определяне в размер на 10.00 лева; сумата от 316,68 лв., представляваща мораторна лихва, която претендира от 13.08.2017г. до датата на завеждане на исковата молба; законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с чл.127,ал.4 от ГПК, ответникът следва да изплати задължението по банкова сметка с титуляр ЗАД „Армеец“ АД : „Централна кооперативна банка" АД - клон София, BIC ....

В съдебно заседание, ищецът, представляван от юрисконсулт М.Р., поддържа изцяло исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове в пълния им 3 размер. Претендира направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” с ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление : град София 1606, бул. „Македония” № 3, представлявано от председателя на УС Г. Т., чрез пълномощник - старши юрисконсулт М. Д. при ОПУ – Велико Търново, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Оспорва изцяло предявения иск от ЗАД „Армеец“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура". Счита, че ищецът неоснователно претендира обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с peг. № .. собственост на „ДСК Лизинг“ АД и управляван от Д.

Ж. Д., като твърди, че са причинени при настъпило на 23.04.2015г. ПТП на републикански път I-4 „София - Велико Търново - Варна", в участъка при км 145+650 до км 146+870, след разклона за с. Добри дял, посока от гр. Велико Търново към гр. Варна. Счита предявения иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура" за неоснователен, поради погасяване на регресното вземане на ищеца по давност. Сочи, че регресното право на застрахователя срещу делинквента възниква по силата на закона - чл.410,ал.1 от КЗ, а не от застрахователния договор, тъй като по силата на договора застрахователят се е освободил от отговорност спрямо пострадалия с факта на изплащане на застрахователното обезщетение. Заявява, че правото на регресен иск на застрахователя срещу причинителя на вредата, се погасява с изтичане на общата петгодишна давност, регламентирана в чл.110 и сл. от ЗЗД, като давностният срок за застрахователя започва да тече от датата на изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащите (пострадали) лица, от която дата в патримониума на застрахователя възниква и регресната претенция. Посочва, че в настоящият случай от представените писмени доказателства от ищеца е видно, че застрахователното обезщетение на пострадалия е изплатено на 08.06.2015г. - сума на стойност 156,60 лв., и на 04.11.2015г. - сума на стойност 872,62 лв. Счита, че от 09.06.2015г. започва да тече предвидения в закона 5-годишен давностен срок за сумата от 156,60 лв., като същият е изтекъл на 09.06.2020г., а от 05.11.2015г. е започнал да тече 5-годишният давностен срок за сумата от 872,62 лв., изтекъл на 05.11.2020г. Заявява, че към датата на завеждане на исковата молба пред съда - 01.03.2021г., и двата давностни срока са изтекли, т.е. към датата на образуване на настоящото производство правото на ищеца за предявяване на регресното вземане е погасено по давност, съгласно чл.110 и сл. от ЗЗД. Цитира задължителна практика на ВКС по въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя, обективирана включително в т.14 на Постановление № 7/77г. от 4.Х.1978г., Пленум на ВС, и в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения - Решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 70/23.06.2011г. по т.д. № 624/2010г. на ВКС, I т.о., Решение № 144/26.01.2010г. по т. д. № 532/2008г. на ВКС, II т.о., Решение № 173 от 30.10.2009г. на ВКС по т.д. № 455/2009г., II т.о. и др.

Сочи, че съгласно чл.84,ал.2 от ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен да изпълни от кредитора. Заявява, че ищецът ЗАД „Армеец“ е отправил към Агенция „Пътна инфраструктура" регресна покана 4 изх. № Л-3355/28.03.2016г., вх. рег. № 53-00-181/01.04.2016г. за заплащане на сума в размер на 1039,22 лв., в която е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение, от който момент нататък АПИ изпада в забава и дължи мораторна лихва върху главницата. Посочва, че съгласно чл.111,б.“б“ от ЗЗД, вземанията за обезщетения за неизпълнение се погасяват с тригодишна давност от датата на изискуемостта, т.е. от момента, в който кредиторът е поискал изпълнение, като в случая срокът за доброволно изпълнение, предоставен в регресната покана, е изтекъл на 08.04.2016г. Заявява, че именно от тази дата нататък, АПИ изпада в забава спрямо ЗАД „Армеец" по отношение на претендираното застрахователно обезщетение, а не от 13.08.2017г., както претендира ищеца. Твърди, че тригодишният давностен срок, определен в чл.111 от ЗЗД, е изтекъл на 09.04.2019г. В този смисъл, счита претенцията на ЗАД „Армеец" за заплащане на мораторна лихва в размер на 316,68 лв. също за погасена по давност. Посочва, че претенцията за законна лихва не представлява отделен иск, а се дължи като законна последица от уважането на главния иск. Тъй като счита главния дълг за погасен по давност, то счита, че и претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва се явява неоснователна.