Определение № 1077 от 03.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1077 гр. Пловдив, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова П.

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20225300502908 по описа за 2022 година

Производството е по чл.423 от ГПК.

Постъпило е възражение депозирано от И. Д. С. с ЕГН-********** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК

№67/21.01.2013г. постановена по ч.гр.д.№114/2013г., по описа на Районен съд – Асеновград, пети гр.състав, издадена в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД. Във възражението се твърди, че И. С. на 31.03.2022г. е получила телефонно обаждане от сестра си, която живее в ***, че има известие от пощата за нея. С. била много изненадана, тъй като твърди, че не живее на адреса в *** от близо 20 години. Въпреки това отишла в пощенската станция и получила Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№157/2013г. по описа на ЧСИ Д.М. с рег.№***, с район на действие ПОС, в което се съдържали данни за образувано изпълнително дело на основание издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№114/2013г. С. твърди, че до март 2022г. не е получавала съобщения нито от РС гр.Асеновград, нито от ЧСИ Д.М.. Твърди, че са налице предпоставките на чл.423 ГПК ал.1 т.2 ГПК, доколкото заповедта за изпълнение не и е връчена лично и в деня на връчването и тя не е имала обичайно местопребиваване на територията на Р.България, предвид на обстоятелството, че от 2012г. последната пребивава постоянно в Р.Чехия. Навежда оплаквания, че са извършени нарушения на разпоредбите на ГПК, вследствие на което е била лишена от възможността да оспори вземането. Моли да се приеме, че настоящото възражение с правно основание чл.423, ал.1, т.2 от ГПК е подадено в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение.

Насрещната страна „Банка ДСК“ АД, чрез процесуалния представител юрисконсулт 1

А. оспорва възражението като недопустимо, доколкото е подадено след изтичане на едномесечния срок от узнаване на заповедта за изпълнение, а по същество като неоснователно. Претендира разноски в настоящото производство.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на доказателствата към делото, доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК регламентира четири отделни хипотези, при наличието на които, длъжникът може да направи възражение пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. В настоящият случай длъжникът твърди, че заповедта за изпълнение не и е връчена лично и в деня на връчването и тя не е имала обичайно местопребиваване на територията на Р.България, предвид на обстоятелството, че от 2012г. последната пребивава постоянно в Р.Чехия, като се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК

Предвиденият от законодателя едномесечен срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на длъжника да релевира доводи, свързани с хипотезите уредени в чл.423, ал.1 от ГПК и съответно да сезира въззивния съд с възражение по смисъла на сочения текст срещу издадената заповед за изпълнение.

В настоящият случай молителката твърди, че е узнала за Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №67/21.01.2013г. постановена по ч.гр.д.№114/2013г., по описа на Районен съд – Асеновград, пети гр.състав, издадена в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, едва през април 2022г., след като на 31.03.2022г. е получила телефонно обаждане от сестра си, във връзка с получаване на известие от пощата. В едномесечен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение от пощенския клон, е депозирала настоящото възражение пред Районен съд гр.Асеновград, а именно на 04.05.2022. Доказателства за установяване на твърдението, че едва през април 2022г, по повод проведен телефонен разговор със сестра и на 31.03.2022г, длъжницата е узнала за заповедта за изпълнение, нито са ангажирани, нито е направено искане за събирането на такива.

Насрещната страна оспорва възражението като недопустимо.В тази връзка по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Установява се от показанията на свидетелката А. Р.Т., бивш служител на „Банка ДСК“ АД - работила като експерт по събиране на лоши кредити в периода 1987г. до 2011г., а от 2011г. до декември 2014г. като експерт в структурата на „ОТП Факторинг“ ЕАД, че през есента на 2013г. лично е провела среща с И. Д. С., на която среща е уведомила последната, че кредита е цедиран, че има издаден изпълнителен лист въз основа, на който е образувано изпълнително дело. Свидетелката сочи, че действително С. е работила в чужбина към 2013г. и затова срещата помежду им се е осъществила трудно. Т. си спомня, че е уведомила длъжника, че има вариант за преструктурирането на кредита като се договорят нови срокове и нов погасителен план. С. подписала декларация и обещала, че ще внесе по 200лв до края на септември или октомври 2013г. при ЧСИ Митрова.

2

Съдът кредитира показанията на свидетелката Т., като обективни, незаинтересовани и основани на непосредствени възприятия. Същите се подкрепят и от представеното по делото споразумение от 17.04.2015г. сключено между „ОТП Факторинг“ ЕАД и И. Д. С., чрез пълномощника и Г.С. във връзка с издадени Заповед за изпълнение №67 от 21.01.2013г. и Изпълнителен лист от 21.01.2013г. по ч.гр.д.№114/2013г. по описа на АРС срещу И. С., в качеството и на кредитополучател и Н. Т., в качеството му на поръчител по Договор за кредит от 17.05.2008г. и Договор за поръчителство от 17.05.2008г.

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че длъжникът е узнал за Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК

№67/21.01.2013г. постановена по ч.гр.д.№114/2013г., по описа на Районен съд – Асеновград, пети гр.състав, издадена в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, през 2013г.

С оглед гореизложеното, именно 2013г следва да се свърже с началото както на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаване на възражение, така и на срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК за подаване до въззивния съд на възражение срещу заповедта за изпълнение.

Доколкото възражението предмет на разглеждане е депозирано на 04.05.2022г. - след изтичане на законоустановения в чл. 423, ал. 1 от ГПК едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, то съдът намира, че възражението се явява недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане.

Предвид изхода на спора, следва на ответника по възражението да се присъдят направени разноски, представляващи внесен депозит за призоваване на свидетел в размер на 20лв и разноски за юрисконсултско възнаграждение, който с оглед характера и фактическата правна сложност на спора, съдът определя в размер на 100лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх.№5334 /04.05.2022г. по описа на РС гр.Асеновград депозирано от И. Д. С. с ЕГН-********** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №67/21.01.2013г. постановена по ч.гр.д.

№114/2013г., по описа на Районен съд – Асеновград, пети гр.състав, издадена в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр д. №2908/2022г. по описа на ПОС, осми гр.с. на

ОСЪЖДА И. Д. С. с ЕГН-********** от ***, със съдебен адрес: *** да заплати „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК ***със седалище и адрес на управление: *** направени по 3 делото разноски в размер на 120.00лв/ сто и двадесет лева/

Определението подлежи на обжалване пред съобщаването му на страните.

ПАС в едноседмичен срок от

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4