Решение № 90 от 30.05.2026, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Административно наказателно дело 375/2025
- Вид
- Решение № 90
- Подписан
- 30.05.2026
- Състав
- Росица Генадиева Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178ж · Закон за движението по пътищата
- чл.178ж, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.58, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.58, т.4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 90 гр. Елин Пелин, 30.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Теодора Ст. Петрова като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20251820200375 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Д. А. Б., ЕГН ********** чрез адв.М. - АК – ..... със съдебен адрес: гр......, ул. „.....“, № 9 срещу Наказателно постановление № 25-1204-001204/25.08.2025 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева /511,29 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правила.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от пълномощника си адв.М., който поддържа жалбата. Моли съдът да отмени издадено наказателно постановление.
Административно-наказващият орган – началник група ОД МВР София сектор Пътна полиция, редовно призовани не изпращат представител в открито съдебно заседание. Депозират писмена защита, с която се иска 1 съдът да потвърди издаденото наказателно постановление, тъй като жалбата е неоснователна.
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 25-1204001204/25.08.2025 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № GА3364384/ 15.07.2025 г. по описа на ОД МВР София срещу Д. А. Б., с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП, за това, че: „На 15.07.2025 г. в 09.04 ч. в Община Елин Пелин, на път автомагистрала № А-1 като водач на лек автомобил – ...., ..... България, при обстоятелства: По АМ Тракия, с посока на движение към гр.София, управлява л.а. ....., с рег. номер ..... собственост на фирма „Синхростил“ ЕООД с БУЛСТАТ ....., като в района на 15 км. се движи в лента за принудително спиране без да са налице предвидените от закона обстоятелства: а именно – повреда на МПС-то или здравословни проблеми на водача. Е извършил 1. На Автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.
Видно от АУАН GА3364384/15.07.2025 г. по описа на ОД МВР София, същият е съставен от И. С. Н. на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР София, с-р Пътна полиция и подписан от свидетеля Г. Г. В. срещу жалбоподателя Д. А. Б., за това, че: „На 15.07.2025 г. около 09.04 ч. в Община Елин Пелин, при обстоятелства По АМ Тракия, с посока на движение към гр.София, управлява л.а. ....., с рег. номер ..... собственост на фирма „Синхростил“ ЕООД с БУЛСТАТ ....., като в района на 15 км. се движи в лента за принудително спиране без да са налице предвидените от закона обстоятелства: а именно – повреда на МПС-то или здравословни проблеми на водача, с което виновно е нарушил чл.58, т.3 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 15.07.2025 г. и подписан без 2 възражения.
По време на проверката е снето обяснение от водача Б., в което той е записал, че е спрял за тоалетна и дълго време след това не е можал да се включи в движението, като не е имал повреда на МПС или здравословен проблем
Представена е заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават наказателни постановления по ЗДвП, както и Заповед № 8121К-15085/09.12.2024 г. на министъра на МВР и акт за встъпване в длъжност.
От справка за нарушител водач на името на Д. А. Б. се установява, че същият е правоспособен водач и има наложени наказания по ЗДвП.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. С. Н. – актосъставител се установява следното: На посочената в АУНН дата с колегата му В. забелязали, че автомобила управляван от жалбоподателят излязъл от пътния възел на пътното платно в района на 14 км в аварийната лента. Свидетелят и колегата му били със служебния автомобил и изчакали автомобила да се включи в движението, но същият продължил да се движи в лентата за принудително спиране в порядъка на 700-900 метра, което станало причина същия да бъде спрян и установен на място със сигнална лампа и звуков сигнал. Водача управлявал лекия автомобил при спирането му и не бил в покой. За констатираното нарушение бил съставен АУАН на водача. Свидетелят твърди, че не помни какво обяснение е дал водача за нарушението, но в такива случаи се предоставя бланка за даване на обяснение, в което водача да изложи своите причини за управление на автомобила в аварийната лента.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима.
Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентен орган, който е бил оправомощен да издава съответните административни актове, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на 3 министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-15085/09.12.2024 г. на министъра на МВР и акт за встъпване в длъжност.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
При извършената служебна проверка, настоящият състав намери, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят до отмяна на издадения административен акт. Както в акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице пълно, точно и ясно описание на нарушението, а също и относимите към него обстоятелства. Така възможността на водача да разбере за какво нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност и да организира защитата си не е препятствана, като това се установява и от настоящото съдебно производство, в което той желае да реализира правата си по съдебен ред.
Според чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние – действие или бездействие, което нарушава установия ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
С чл.58, т.4 от ЗДвП законодателят е приел, че при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на ППС, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.
В случая жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочената в АУАН и наказателното постановление дата се е движил в лентата за принудително спиране, като това е потвърдил и в дадените от него обяснения при проверката. Твърди обаче, че това е станало поради невъзможност да се включи в основна лента, поради натоварения трафик.
Свидетелят И. С. Н. - актосъставил и очевидец на деянието в съдебно заседание заявява, че с колегата му В. били дежурни в района на 14 км на АМ Тракия, като в един момент забелязали, че автомобила на жалбоподателя излязъл от пътния възел в района на 14 км в аварийната лента. С колегата му В. го изчакали, за да видят дали ще се включи в движението, но същият 4 продължил да се движи в лентата за принудително спиране в порядъка на около 700-900 метра, което станало причина водача да бъде спрян. На място установили водача и му бил съставен АУАН. Тези показания на свидетеля, напълно кореспондират с изложената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка и не бяха опровергани в хода на съдебното следствие по никакъв начин.
Така съставения АУАН отговаря на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и ЗАНН и има доказателствена сила до доказване на противното.
В настоящото производство, жалбоподателят не доказа твърденията си за наличие на основателна причина за движение в лентата за принудително спиране. Видно е от показанията на свидетеля Н., че водача – настоящ жалбоподател в един доста голям участък от пътя – около 700-900 м. се е движел в лентата за принудително спиране.
От друга страна, както АУАН, така и наказателното постановление са съставени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в изискуемата от закона форма и съдържание, спазени са всички законоустановени изисквания на процесуалните правила, за да могат и двата административни акта да породят целените правни последици. В този смисъл актът за установяване на административно нарушение се ползва с формална доказателствена сила до установяване на противното. В случая жалбоподателят с жалбата не оспорва движението си в аварийната линта, а твърди, че са налице допуснати процесуални нарушения изразяващи се в неспазване нормите на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН – неясно изразена воля на наказващия орган, тъй като в чл.58, т.3 от ЗДвП липсват факти описващи деянието, което му е вменено. Сочи, че тази норма касае спиране в лентата за принудително спиране, а в АУАН и в наказателното постановление е посочено, че се е движил в лентата за принудително спиране, което води до пълно противоречие между фактическо и юридическо обвинение и пълна неяснота досежно това за какво нарушение е ангажирана отговорността му.
Тези доводи съдът счита за неоснователни, тъй като установената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка е пълна и ясна – твърди се, че водача се движи в лента за принудително спиране без да са налице предвидените от закона обстоятелства: а именно – повреда на МПС 5 или здравословни проблеми на водача.
Със санкционната норма на чл.178ж от ЗДвП законодателят е предвидил че: «Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба от 1000.00 лева водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл.58, т.3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала или скоростен път». Именно за посоченото нарушение – изразяващо се в движение на моторно превозно средство, разпоредбата на чл.178ж, ал.1, предл.2 от ЗДвП предвижда административно наказание «лишаване от право да управлява моторно превозно средство» за срок от три месеца и глоба от 1000.00 лева. В този смисъл процесното нарушение правилно е било квалифицирано и със санкционната норма на чл.178ж, ал.1 от ЗДвП и наложеното наказание е в установения размер, който е фиксиран и не подлежат на редуциране.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1204001204/25.08.2025 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 6