Определение № 501 от 01.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501 гр. Велико Търново, 01.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20244100100195 по описа за 2024 година

Депозирана е молба от адв. Х., като пълномощник на И. Н. Н., Г. Н. Н. и С. Г.

Н. за изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение не отговаря на действително заплатеното, не съответства на предвидените размери в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не държи сметка за поведението на ответника, не съответства на положеният труд от адвоката.

Счита, че се стига до абсурд, тъй като заплатената държавна такса, след като се приспаднат дължимите от адвоката разходи, е по-голяма от определеното адвокатско възнаграждение. Моли съда да измени решението в частта за разноските и да присъди разноски в претендирания размер, като осъди ответника да заплати на всеки от ищците още по 6780 лева.

В срока по чл. 248,ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „ ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.

След като се запозна със становището на страните съдът установи следното:

С Решение № 42/23.01.2025 г. постановено по гр.д.№ 195/2024 г. по описа на ВТОС съдът е осъдил "ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на ищците И. Н., Г. Н. и С. Н. сумите от по 12185 лева направени по делото разноски, в които влизат заплатените държавни такси, депозити за СМЕ и САТЕ и съдебно удостоверение, при уважено възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения и редуцирането им от заплатеното от по 12780 лева с ДДС от всеки клиент на по 6000 лева с ДДС.

При определяне размера на възнаграждението съдът е съобразил цитираното 1

Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 по преюдициално запитване на СРС. За да намали възнаграждението, което е платено, съдът , освен обективните критерии, които е посочил в мотивната част на решението си и които не е нужно да преповтаря, е взел предвид и факта, че макар да са предявени три субективно съединени иска, осъществената правна защита от страна на адвоката е идентична за всеки един от тях- подадена е една искова молба, при една и съща фактология, при претендирани права, произтичащи от един и същ юридически факт, срещу един и същ ответник. Дължимите от адвоката данъци и съотносимостта между държавната такса и адвокатското възнаграждение не са релевантни за произнасянето на съда по направено възражение за прекомерност.

По изложените съображения молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 248,ал.3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. Х., като пълномощник на ищците И.

Н. Н., Г. Н. Н. и С. Г. Н. за изменение на Решение № 42/23.01.2025 г. постановено по гр.д.№ 195/2024 г. по описа на ВТОС в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС, чрез ВТОС.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2