Решение № 286 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20231110166005 по описа за 2023 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание 4 2 2 от ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че ответниците „ПХ“ АД и „ХС“ ЕООД са потребители на топлинна енергия за топлоснабедени имоти-кантори №410, 411, 411А и 412, находящи се в гр. /////, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. Сочи, че през процесния период ответниците са потребявали топлинна енергия в имота, поради което са се обогатили неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК ответниците са депозирали възражения по реда на чл. 414 от ГПК, поради което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че ответниците му дължат, както следва: „ПХ“ АД-сумата от 2056,91 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.12.2020 год. до м.04.2022 год., сумата от 400,26 лева, представляваща лихва за забава от 31.01.2021 год. до 06.07.2023 год., сумата от 9,15 лева, представляваща такса за дялово разпределение и сумата от 2,33 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 год. до 06.07.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.07.2023 год.-датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащане на сумите и „ХС“ ЕООД-сумата от 639,93 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.12.2020 год. до м.04.2022 год., сумата от 124,53 лева, представляваща лихва за 1 забава от 31.01.2021 год. до 06.07.2023 год., сумата от 2,85 лева, представляваща такса за дялово разпределение и сумата от 0,72 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 год. до 06.07.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.07.2023 год.-датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащане на сумите. Претендира сторените разноски.

Ответниците-„ПХ“ АД и „ХС“ ЕООД са депозирали, в срок, отговор на исковата молба, в който подробно излагат становище относно неоснователността на предявените искове. Оспорват доставката на топлинна енергия и размера на дължимите суми.

Третото лице помагач-„Техем сървисис“ ООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 З ЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответниците са се обогатили, тъй като са потребители на топлинна енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили задължението си към ищеца.

Съгласно разпоредбите на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответниците. Съдът намира, че иска е неоснователен, тъй като предпоставка за основателността на претенцията на предявеното основание е ищецът да докаже, че ответниците с а се е обогатили със стойността на доставената стока, т.е. че те действително са ползвали топлоснабдените имоти и са консумирали претендираното количество топлинна енергия. В случая в тази насока не са ангажирани никакви доказателства. От приетите като доказателства по делото нотариални актове е видно единствено, че „ПХ“ АД е собственик на кантори 411 и 411А, а „ХС“ ЕООД на кантора 412. По отношение на кантора 410 не са представени никакви доказателства. Не са представени и фактури издадени на 2 ответниците.

На следващо място ищецът не установи и размера на претенциите си, респ. че ответниците са ползвали претендираното количество топлинна енергия. Вещото лице изготвило допълнителната съдебно-техническа експертиза-след посещение на процесните кантори е дало заключение, че към 06.03.2025 год. радиаторите в помещенията са отсъединени от сградната инсталация и в тях не може да постъпва гореща вода от абонатната станция. Установява се, че в дясната част на надпартерния етаж има помещения с демонтирана дограма, като през помещенията по колоните преминават щрангове на сградната инсталация, които захранват останалите етежи над надпартерния. Дадено е заключение, че демонтираните прозорци са по дължината на цялата стена респ., че тръбите са навън, като топлинните загуби са големи и това окозва влияние на начсленията за отопление на имот, но върху начислените суми за сградна инсталация, определена по формула 6.1.1., тези топлинни загуби не влияят.

Съгласно заключението абонатът заплащастойността на ТЕ за сградна инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати пропорционално напълните отопляеми обеми на имотите по проект. В случая обаче за сградата липсва строителна документация, което се устанвява от писмо с изх. №ТИ-94-В-13/31.01.2005 год. от Столична община Дирекция „Архитектура и градоустройство“, поради което и с оглед изричното оспорване от страна на ответниците съдът приема, че не се усановява по категоричен начин какъв е отопляемият обем на имотите по проект, за да се установи действителният размер на претендираните суми.

С оглед на изложеното и доколкото по делото не се установява ответниците да са използвал доставена от ищеца топлинна енергия в имотите, както и нейното количество, липсва основание да бъде ангажирана тяхната отговорност респ. същите не са се обогатили със стойността й. При неоснователността на предявените главни искове неоснователни са и акцесорните, поради което и исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „ПХ“ АД строните в производството разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 740 лева.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК //////////, със седалище и адрес на управление: гр. ////// искове против „ПХ“ АД, ЕИК ///////, с адрес: гр. /////, ет.4 за признаване за установено, че дължи на „Т.С.” ЕАД, на основание 422 от ГПК, вр. с чл.

59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2056,91 лева, представляваща 3 стойността на потребена топлинна енергия за периода м.12.2020 год. до м.04.2022 год., за недвижими имоти-кантори 410, 411 и 411А, находящи се в гр. /////, сумата от 400,26 лева, представляваща лихва за забава от 31.01.2021 год. до 06.07.2023 год., сумата от 9,15 лева, представляваща такса за дялово разпределение и сумата от 2,33 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 год. до 06.07.2023 год., като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК //////////, със седалище и адрес на управление: гр. ////// искове против „ХС“ ЕООД, ЕИК ////////, с адрес: гр. /////, ет.4 за признаване за установено, че дължи на „Т.С.” ЕАД, на основание 422 от ГПК, вр. с чл.

59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 639,93 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.12.2020 год. до м.04.2022 год., за недвижим имот-кантора 412, находящи се в гр. /////, сумата от 124,53 лева, представляваща лихва за забава от 31.01.2021 год. до 06.07.2023 год., сумата от 2,85 лева, представляваща такса за дялово разпределение и сумата от 0,72 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 год. до 06.07.2023 год., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ////////// да заплати на „ПХ“ АД, ЕИК ///////, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 740 лева /седемстотин и четиридесет лева/, представляваща сторените в призводството разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4