Решение № 575 от 01.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Благоевград, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200500691 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 3452/10.04.2023г., подадена от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от изпълнителния директор Светослав А., чрез адв. С.

У., против Решение № 79 от 20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1473/2022 г. по описа на РС - П., в частта, с която е уважен осъдителния иск за сумата над 134,53 лв. до уважения размер от 134,68 лв.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението на районния съд. Прави се искане въззивния съд да отмени Решение № 79 от 20.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1473/2022 г. по описа на РС - П., като постанови ново, с което да осъди ищеца в първоинстанционното производство да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, сума в размер на 134.53 лв., представляваща недължимо платена неустойка по Договор за кредит № 434022.

Оспорва се решението в частта по отношение на осъдителния иск относно присъдения размер. Твърди се от жалбоподателя, че следва да се вземе предвид признатия от него неизгоден факт за получена сума за неустойка в размер на 134,53 лв. оспорва се довода на съда за присъждане на сума над горния размер с аргумента за незначително разминаване между претендираната от ищеца сума и размера на признатото от жалбоподателя вземане. Изтъква се, че евентуално частично отхвърляне би имало значение за отговорността за разноски. Твърди се допуснато нарушение на принципа на чл.10 ГПК за установяване на фактите в съответствие със събраните доказателства. При евентуално затрудняване за изясняване на делото от фактическа страна се сочи и възможността съдът служебно да назначи експертиза.

1

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 02.05.2023 г. В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, е депозиран такъв.

В отговора се прави искане въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Излагат се подробни, както фактически, така и правни доводи относно недействителност на клаузата за неустойка, уговорена в чл.5.6 от договор за потребителски кредит № 434022, сключен между страните и оттук неоснователно разместване на блага, с което се обосновава и основателност на осъдителния иск по чл.55 ЗЗД.

При евентуално уважаване на въззивната жалба и частично отхвърляне на иска се излага подробно становище за недължимост на разноски, съобразно отхвърлената част, като се твърди, че такива при спорове с потребители според практика на СЕС се дължат разноски само въз основа на присъдените недължимо платени суми, чието връщане е разпоредено, т.е. само върху уважената част, а не и спрямо неуважената.

От въззавемата страна не се сочат доказателства и няма искане за събиране на нови такива.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. По делото не се налага служебно събиране на доказателства с оглед приложение на императивна правна норма, поради което следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По делото е постъпила и частна жалба с вх.№ 5139/30.05.2023г., подадена от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, против Определение № 427 от 11.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1473/2022 г. по описа на РС - П., с което е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските - пр.основание чл.248 ГПК.

В частната жалба се изтъкват подробни доводи за намаляване на присъдените разноски.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която е подала отговор, с който оспорва основателността й по изложени аргументи по същество.

В съдебно заседание и двете страни с писмени становища поддържат тезите си – жалбоподателят - изложените във въззивната и респ.частната жалба аргументи, а въззиваемата страна поддържа оспорванията в подадените отговори. И двете страни не правят искания за доказателства, като искат присъждане на разноски.

Ответното по жалбата дружество не се представлява. С нарочно писмено становище, подадено чрез процесуален представител оспорва жалбата

, като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образува по искова молба на Б. А. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адрес гр. **, представляван от пълномощник – адв.Д. М. от АК Пловдив срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК: 202255877, със седалище и 2 адрес на управление гр. София, ул. „***, бл. Бизнес център „** (Urban Model)“, ет. 12, представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю. А..

Предявени са искове да се признае спрямо ответната страна, че клаузата на чл.5.6 от договор за потребителски кредит № 434022, сключен между ищеца със „Ай ти еф груп“ АД, съгласно която е начислена неустойка в размер на 144,50 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; както и да осъди „Ай ти еф груп“ АД да заплати на ищеца Б. А. В. сумата в размер на 144,50 лева, недължимо платена като неустойка по договор за потребителски кредит № 434022, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на задължението.

Ищецът твърди в исковата молба, че е страна по Договор за потребителски кредит № 434022 от 30.09.2021 г., сключен с „Ай Ти Еф Груп“ АД, по силата на който следва да върне на дружеството сумата по кредита в размер на 516,66 лева, при сума на получаване 500 лева, лихва от 16,66 лева и неустойка в размер на 144,50 лева, при срок на кредита от 1 месец. Посочва, че съгласно чл.5.6 от процесния договор, в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение, размерът на която е индивидуално определен за всеки кредитополучател.

Сочи се в молбата, че сумата от 661,16 лева по договора за потребителски кредит, представляваща главница в размер на 500 лв., лихва в размер на 16,66 лв. и неустойка в размер на 144,50 лв., е изцяло заплатена от страна на ищеца.

Твърди, че не дължи сумата в размер на 144,50 лева, представляваща неустойка за непредоставено обезпечение по цитирания договор за потребителски кредит, тъй като същата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, и защото противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на ЗЗП. Излага подробни съображения, че процесната клауза е неравноправна такава, тъй като нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, в размер на над половината от сумата по отпуснатия кредит, с което се нарушава освен принципа на добросъвестност и справедливост, но и със същата се цели неоснователно обогатяване, чрез клаузата за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение. На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.

В съдебно заседание от 14.03.2023г., на основание чл.214 ГПК, по изрична писмена молба на ищеца е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск, като същият да се вместо за първоначалния размер от 144,50 лв. да се счита предявен за сумата от 134,68 лв.

С обжалваното решение № 79/20.03.2023г. е прогласена за нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, клаузата на чл.5.6 от Договор за потребителски кредит № 434022 от 30.09.2021г. сключен със „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, съгласно която е начислена неустойка в размер на 134,68 лева, като противоречаща на добрите нрави и сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК: 202255877, е осъдено да заплати на Б. А.

В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., сумата от 134,68 /сто тридесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, представляваща недължимо платена като неустойка по Договор за потребителски кредит № 434022 от 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.10.2022 г. до окончателното плащане.

3

С решението „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, е осъдено да заплати на адв. Д. М. от АК - Пловдив, процесуален представител на ищцовата страна, сумата от 800 /осемстотин/ лева, адвокатско възнаграждение за осъществено на основание чл.38, ал.2 ЗА процесуално представителство по предявените искове, както и по сметка на съда да заплати дължимата държавна такса по исковете.

С молба по реда на чл.248 ГПК ответното дружество „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД е поискало изменение на решението в частта на присъдените разноски и е поискано намаляването им от 800 лв. на 400 лв. при подробно изложени аргументи.

С обжалваното отопределение № 427/11.05.2023г. молбата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с правно основание чл.248 ГПК е оставена без уважение, като неоснователна. Аргументите за това са, че по делото са предявени по същество два отделни иска, ищецът е бил защитават от адвокат по реда на чл.38, л.2 ЗА и по всеки един иск се дължи адвокатско възнаграждение поотделно, на основание чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като размерът на дължимото адв.възнаграждение по всеки от исковете е определен, съобразно материалния интерес поотделно за всеки един от тях.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните - Б. А. В., от една страна, а от друга - „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, на 30.09.2021г. е сключен Договор за потребителски кредит № 434022, на основание на който на ищеца от ответната страна е предоставен кредит в размер на 500 лв., със срок на погасяване до 30.10.2021 г., с размер на погасителна вноска с одобрено обезпечение 516,66 лв., размер на вноска без одобрено обезпечение 665,16 лв., платим на една погасителна вноска, с уговорена годишна лихва 40, 54 %, ГПР 49 % и общо задължение 516,66 лв.

В чл. 5 от посочения договор е уговорено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение - банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора; или поръчителство на две физически лица, които следва да отговарят на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв., да бъдат лица над 20 годишна възраст, да работят по безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Дни в просрочие 0-30". В чл. 5. 6 от Договора страните са предвидили заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди обезпечение в размер на 144,50 лв.