Решение № 6358 от 11.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6358 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 5-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева в присъствието на прокурора Т. Ив. П. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Гражданско дело № 20231100110802 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е с молба по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 и чл. 29 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (ратифицирана със закон, приет на 21.02.2003 г., обн. ДВ, бр. 20 от 04.03.2003 г., в сила от 01.08.2003 г.), вр. чл. 22а, ал. 1 от ЗЗДт, чрез Министерството на правосъдието – централен орган по смисъла на Конвенцията.

На 03.07.2023 г. пред австрийския централен орган молителят Ю. К., немски гражданин с обичайно местопребиваване в Австрия, е подал молба за връщане на малолетния му син А. Ю. К., роден на **** г. в гр. Пловдив, Република България, в държавата на обичайното му местопребиваване – Република Австрия. Молбата е постъпила в Министерство на правосъдието на Република България на 07.08.2023 г. В молбата се твърди, че родителите на детето са майката Л. Н. Н., родена на ****** г. в гр. Пловдив, български гражданин, и бащата Ю. К., роден на **** г., роден в гр. Прюм, Германия, немски гражданин. Твърди се, че първоначално детето А. Ю. К. е записано с имената на дядото по майчина линия, а през 2018 г., в производство по чл. 69 от СК с решение № 538/19.04.2018 г. по гр. д. № 1276/2018 г. на ОС – Пловдив, молителят К. е признат за баща на детето и е вписан в съответния регистър.

В молбата се поддържа, че първоначалното обичайно местопребиваване на детето е било в България, но от 2018 г. то е в Австрия, като от 18.12.2018 г. семейството е регистрирано с адрес: ****, 3100 Санкт Пьолтен. Твърди се също, че на 1

28.06.2023 г. майката и детето са имали планиран полет от гр. Виена до гр. София, като бащата твърди да е знаел, че посещението е с цел ваканция, но впоследствие разбрал, че майката е взела решение да остане с детето А. в България. По сигнал на бащата, майката и дето били задържани от гранична полиция на летището във Виена, а покъсно били освободени, поради липсата на основание за задържането им. Молителят иска на основание чл. 22а от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) да се образува дело за разглеждането молбата и връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване.

В открито съдебно заседание молителят чрез пълномощника си – адв. Д.Г. от САК, поддържа молбата и доказателствата, представени с нея. Претендира разноски, включително и разноски за транспорт и хотел, като представя и списък на разноските (лист 225 от делото). Молителят иска да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл.

8 от Хагската конвенция. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК, депозира писмена защита чрез упълномощения представител, в която поддържа молбата и иска съдът да постанови решение за незабавно връщане на детето А. Ю. К. в държавата по обичайното му местопребиваване при бащата Ю. К..

Ответницата Л. Н., чрез представителя си по пълномощие – адв. М. В. К. - Г. от Пловдивска АК, оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище за недопустимост и неоснователност. Поддържа, че не е налице незаконно прехвърляне на детето от Австрия в България. Твърди също, че пътуването ѝ с детето А. на 28.06.2023 г. е било планирано и съгласувано с молителя, доколкото детето било на гости при баща си и на тази дата е следвало да се прибере в България. Сочи, че молителят сам е закупил билетите за влака и е изпратил майката с детето до гарата. Билетите били еднопосочни, тъй като те се прибирали у дома, а не отивали на екскурзия или почивка в България. Сочи, че детето и баща му имат регулярни срещи, а дори след 28.06.2023 г., ходят заедно на почивки и прекарват заедно ваканциите със знанието и съгласието на ответницата. Твърди, че обичайното местопребиваване на детето А. се е променяло два пъти. От раждането му през 2016 г. до 2018 г. обичайното местопребиваване е било в България, след това майката и детето са се преместили да живеят в Австрия при бащата с намерение трайно да се установят да там. Но през 2019 г. молителят ги изгонил и те отново се върнали в България.

Твърди, че след този момент тя и детето изградили своя социална среда в България, където е обичайното местопребиваване на детето. Сочи доказателства и иска от съда да откаже връщането на малолетния А. в Република Австрия.

В открито съдебно заседание ответницата лично поддържа отговора на молбата, а в хода на устните състезания пледира, чрез упълномощения представител, молбата да бъде отхвърлена. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя писмена защита, в която развива доводи за неоснователност на молбата. Претендира разноски и не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от молителя.

Упълномощения представител на Министерството на правосъдието поддържа, че са изпълнени предпоставките за незаконно отвличане и пледира молбата да бъде уважена.

Софийска градска прокуратура не изразява становище по молбата.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени всички събрани по делото относими доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че родителите на детето А. Ю. К. не са сключили граждански брак.

2

С определението си по доклада на делото съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че А. Ю. К., роден на **** г. в гр. Пловдив, е син на молителя Ю. К. и на ответницата Л. Н. Н. (лист 248 от делото).

От приетото като писмено доказателство решение № 538 от 19.04.2018 г., влязло в сила на 28.06.2018 г., постановено по гр. дело № 1276/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, ХХІІ гр. състав, по иск с правна квалификация чл. 69 от СК, е установено, че баща на детето А. Ю. К., роден на **** г. в гр. Пловдив, е Ю. К., гражданин на Федерална Република България, роден на **** г.

С декларация от 09.07.2018 г. с нотариална заверка на подписа на бащата Ю. К. с рег. № 2704 на С.А.Х. – нотариус в район РС Пловдив, е дал съгласието си синът му А. Ю. К. да пътува неограничено във времето извън границите на Република България във всички страни от Европейския съюз и страните извън Европейския съюз, придружавано от майка си Л. Н. Н., като декларацията е безсрочна (лист 134-135 от делото). С втора декларация с изх. № 4222/21.11.2019 г. и печат на Посолството на Република България във Виена, молителят е дал съгласието си детето А. да пътува с майка си неограничено извън пределите на Република България. По делото няма приети писмени доказателства за оттеглянето на някоя от декларациите на Ю. К..

От удостоверенията за постоянен адрес на Л. Н. Н. и на сина ѝ А. Ю. К. (лист 127 и 140 от делото), е видно, че ответницата Л. Н. и синът ѝ А. Ю. К. са вписани с един и същи постоянен адрес в гр. Пловдив, бул. ****, съответно от 16.08.2016 г. и 17.09.2016 г., а съгласно удостоверение за настоящ адрес № 18070 от 22.10.2019 г., считано от 22.11.2019 г. А. Ю. К. е с адресна регистрация в гр. Пловдив, ул. **** (лист 139 от делото). Същите данни се установява и от служебно изисканата от съда справка от НБД „Население“ за детето А. Ю. К..

По делото е прието потвърждение за регистрация на детето А. К., от което е видно, че считано от 18.12.2018 г. детето е регистрирано в локалния регистър на Община Санкт Пьолтен с постоянно местожителство в Община Санкт Пьолтен, ул.

****.

В социален доклад на АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Пловдив с изх. № ПР/Д-РВ/388-001/16.10.2023 г. (лист 94-99 от делото) е отразено, че след раждането на детето А. същото било записано с имената на дядото по майчина линия, тъй като бащата не се интересувал нито от майката по време на бременността ѝ, нито от детето след неговото раждането на **** г. В края на месец септември 2016 г. молителят стартирал процедура по припознаване на детето, но през месец март 2017 г. оттеглил молбата си. През месец август 2017 г. страните заживели на семейни начала, а през м. август 2018 г. молителят е признат със съдебно решение за баща на детето.

Според проучването на социалните служители през месец декември 2018 г. страните се преместили да живеят в Австрия, а на 28.06.2023 г. се върнали в България, като за периода от 2018 г. до 2023 г. детето установило социална среда и в двете държави.

Посочено е, че между майката и детето се наблюдава здрава емоционална връзка и че детето разчита на подкрепата на майка си. Детето поддържа добри взаимоотношения с роднините по майчина и по бащина линия. При разговор със социален работник и главен експерт психолог от ОЗД-Пловдив, детето А. е споделило, че му харесва в гр.

Пловдив. Споделило е също, че му липсва най-добрият му приятел в Австрия – Джон.

По данни от социалното проучван по доклада, детето е объркано, защото му липсвал баща му, но не знае как ще се чувства да бъде без майка си, а иска всички да бъдат заедно. В заключителната част е посочено, че детето има контакт с бащата след връщането си в България. По наблюдение на училищния психолог детето има силно изградена връзка с майка си. Дадена е препоръка двамата родители да вземат решение къде ще живее детето (лист 97 от делото).

3

Съдът не обсъжда социално-битовите условия, които страните могат да осигурят на малолетното си дете, тъй като тези обстоятелства са неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права (арг. от чл. 22в, ал. 2 от ЗЗДет).

От приетите писмени доказателства се установява, че преди 28.06.2023 г. детето А. Ю. К. е посещавало детска градина както в България (л. 141 и л. 174 от делото), така и в Австрия (л. 31 и л. 220 от делото). Видно от доказателствата за учебната 2023-2024 г. детето е записано в първи клас както в България (л. 174), така и в Австрия (л. 32).

По делото е приет присъствен списък за посещенията на детето А. Ю. К. в детска градина в Санкт Пьолтен за учебните години 2021/2022 г. и 2022/2023 г. (лист 229 - 230 от делото). Видно от това доказателство детето А. е имало период на редовно посещение, но е имало и периоди, в които е отсъствал по един, два или три месеца без прекъсване.

Представено е и Удостоверение за задължително предучилищно образование с рег. № 34-34/31.05.2023 г., издадено от Директора на детска градина „Мир“, Община Пловдив, от което е видно, че детето А. Ю. К. е завършило задължително предучилищно образование през учебната 2022/2023 г. (лист 141 от делото).

По делото е прието и удостоверение от Детска градина „Ам Айсберг“, гр.

Санкт Пьолтен, Долна Австрия, за това, че А. Ю. К. е завършил задължителната подготовка през 2022/2023 г. в детската градина „Ам Айсберг“ (лист 220 от делото).

Съдът е събрал и гласни доказателства, чрез разпита на свидетели на всяка от страните. Съдът цени показанията на свидетелите Р.Е. – доведена от молителя и П.Г.З.

– доведена от ответната страна, като съобрази и нормата на чл. 172 от ГПК и възможната им заинтересованост в полза на страната, която ги е довела. От показанията и двамата свидетели се установява, че преди 28.06.2023 г. детето А. Ю. К. е имало регулярни пребивавания и в двете държави, както с майка си в Република България, така и с родителите си в Република Австрия. Същото е посещавало детски заведения и в двете страни, като е установило свои приятелски кръг и в двете страни.

В откритото съдебно заседание на 17.11.2023 г. страните са изслушани и същите са поддържат изложените в молбата, съответно в отговора на молбата, твърдения за спорните обстоятелства по делото.

Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка на събраните относими писмени доказателства. Други относими към спора доказателства не са сочени пред първата съдебна инстанция.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: