Решение № 6219 от 16.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6219 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100510422 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от взискателя В. Х. Х. по изпълнително дело №20257880400554 по описа на ЧСИ М.К., рег. №788 на КЧСИ, срещу постановление, изх.

№7266/26.08.2025 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК. Жалбоподателят оспорва наличието на предпоставките за прекратяване на производството, като счита, че действията на длъжника не представляват, и дори не целят, плащане в негова полза. Излага твърдения, че не е откривал и няма открита снимка в „Пейнетикс“ АД, нито с посочения в платежното нареждане идентификатор, нито с друг такъв. Твърди, че плащането не е получено от него, като поддържа, че плащане по неизвестна за кредитора сметка, без същият да бъде уведомен за това, представлява злоумишлено действие чиято цел най-вероятно е увреда на кредитора, а не изпълнение на задълженията на длъжника по съдебния акт. Сочи, че дружеството за електронни пари „Пейнетикс“ АД не е банка и не е вписано в регистъра към БНБ на лицензираните банки и клоновете на чуждестранни банки в Република България, няма офис в страната, като на взискателя не е известно как може да получи внесените средства. Излага доводи, че дружеството за електронни пари не може да приема влогове или други възстановими средства по смисъла на ЗКИ, като законът от своя страна не допуска „Пейнетикс" АД да съхранява средствата. Видно от практиката по приложение на ЗПУПС, в Общите условия на дружествата за електронни пари е предвидено /във връзка със забраната по чл.40 ал.1 ЗПУПС/, че ако след седем дни от датата на превода получателят не потърси средствата, то те се връщат на наредителя. Поради изложеното, моли съдът да отмени обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело.

Взискателят по изпълнителното дело „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е подал възражение срещу жалбата, в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че като институция по чл.56а ал.3 ЗКИ разполага с електронен достъп до регистъра за банковите сметки и сейфове, воден при БНБ, и има право 1 да прави справки за налични банкови сметки на клиентите си. Сочи, че след извършена справка на 27.01.2025 г. е установено, че взискателят е клиент единствено на „Пейнетикс“ АД, като на 28.01.2025 г. след получаване на нужната информация своевременно е заплатил задължението за разноски в размер на 50,00 лв., за които е било осъдено с влязъл в сила съдебен акт, по сметката на В. Х. Х. в „Пейнетикс“ АД. Счита, че производството е правилно прекратено от ЧСИ, тъй като длъжникът е представил квитанция, видно от която сумата по изпълнителния лист е заплатена на взискателя преди образуване на изпълнителното дело. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Частен съдебен изпълнител М.К. е депозирал мотиви по извършените изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване на основание чл.435 ал.1 т.3 ГПК акт на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата е процесуално допустима.

Съгласно чл.433 ал.1 т.1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство, като при това в този случай разноските по изпълнението остават в тежест на взискателя според чл.79 ал.1 т.1 ГПК. Извършване на плащането след образуване на изпълнителното дело е основание за приключване на изпълнението, съгласно чл.433 ал.2 ГПК, предпоставка, за което обаче е и внасянето на дължимите разноски по изпълнението.

В конкретния случай изпълнителното производство е образувано на 07.08.2025 г. по писмена молба с вх.№8533 на взискателя В. Х. Х., чрез адв. К.П., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.04.2025 г. въз основа на определение №2318/16.01.2025 г. и определение №2318/16.01.2025 г., постановени по ч.гр.д. №20241110143659/2024 г. по описа на СРС, 40 състав, по силата на което длъжникът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е осъден да заплати на взискателя сумата от 50,00 лв., представляваща разноски по делото.

В хода на изпълнителното дело по отношение на длъжника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД не са правени справки за проучване на имуществото.

На 07.08.2025 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен общия размер на задължението по делото – 490,00 лв. Същата е получена на 08.08.2025 г. от служител на длъжника – Ц.А..

С молба от 14.08.2025 г. длъжникът е уведомил ЧСИ К., че е заплатил изцяло задължението си към В. Х. на 28.01.2025 г. като е представил платежно нареждане, с което твърди, че е заплатил доброволно.

Със становище от 25.08.2025 г. взискателят е възразил срещу прекратяването на изп.д. №20257880400554 по описа на ЧСИ М.К., като е оспорил предпоставките по чл.433 ал.1 т.1 ГПК. Сочи, че не е получил плащане на задължението по изпълнителното дело.

С обжалваното постановление ЧСИ М.К. е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК.

В нормата на чл.433 ал.1 ГПК са посочени лимитативно хипотезите, при които ЧСИ прекратява изпълнителното производство. Законът предвижда следните хипотези, при които погасяването на паричното задължение преди образуване на изпълнителното дело е основание за прекратяване на същото: представено е от длъжника доказателство, че сумата е 2 платена на взискателя лично и той е издал разписка за това; налице е разписка, че сумата е платена на взискателя чрез пощенски превод и в нея е удостоверено получаването на превода от взискателя; налице е банков документ, че сумата е внесена в банка за взискателя.

Налага се изводът, че плащане има само когато то е достигнало до взискателя или сумата по дълга да е депозирана в банка на негово разположение. Следователно, необходимо е не длъжникът да е правил добросъвестни, но неуспешни опити да плати, а действително да е платил задължението си.

Настоящият състав намира, че за да са изпълнени изискванията на чл.433 ал.1 т.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, следва да е налице плащане с погасителен ефект, т.е. банковата сметка на взискателя да е надлежно заверена преди образуване на изпълнителното дело и това обстоятелство да е безспорно между страните или да е подкрепено с надлежни доказателства, каквито в настоящия случай не са представени от длъжника. Ето защо, с оглед изричното оспорване на взискателя, че не е получил плащане на вземането по изпълнителния лист, ЧСИ е следвало да предприеме необходимите действия, за да се установи действително ли е извършено плащане на задължението от длъжника преди образуване на изпълнителното производство и чак след това да извърши преценка за наличието на предпоставките по чл.433 ал.1 т.1 ГПК.

Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав приема, че на са налице достатъчно доказателства, за да се установят законовите предпоставки за прекратяване изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК, поради което постановлението за прекратяване на изпълнително дело следва да бъде отменено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я постановление изх. №7266/26.08.2025 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело №20257880400554 по описа на ЧСИ М.К., рег. №788 на КЧСИ.

ВРЪЩА делото на ЧСИ М.К., рег. №788 на КЧСИ, за продължаване на действията по него.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3