Решение № 19522 от 17.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19522 гр. София, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110148402 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „.“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника „.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12960 лв., представляваща възнаграждение за предоставено телевизионно време за излъчване на търговски съобщения и продуктово позициониране по Договор за излъчване на телевизионно предаване от 2016г. за периода от м.03.2016г. до м.04.2016г., за което са издадени фактури с № ********** от 31.03.2016г. и фактура с № . от 28.04.2016г. и сумата от 7702,40 лв., представляваща неустойка за забава плащането на възнаграждението, дължима на основание чл. 11, ал. 6 от Договора, за периода от 11.03.2018г. до 01.03.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .. по описа на СРС, 148 състав.

Ищецът „.“ ЕАД твърди, че между него и ответника бил сключен Договор за излъчване на телевизионно предаване от 2016 г. Твърди, че е изпълнил задълженията си по Договора, като е излъчил предоставените от продуцента издания на предаването „.“, но от своя страна продуцентът не изпълнил насрещното си задължение за плащане на възнаграждение по Договора за предоставеното от медията телевизионно време за излъчване търговски съобщения и продуктово позициониране, включени във всяко издание на предаването.

Предмет на Договора е било създаването и използването на аудио-визуално произведение телевизионно предаване с наименование „.“, като продуцентът следвало да създаде и предостави за ползване на медията предаването при заплащане на суми, уговорени в 1 договора. Посочва, че продуцентът следвало да заплаща възнаграждение по чл. 11, ал. 1 от Договора в размер на 1200,00 лв. без ДДС (1440,00 лв. с вкл. ДДС) за всяко едно издание на предаването, дължимо до 10-то число на месеца, за който се отнасят. Сочи, че за излъчените в четирите съботи на месец март 2016 г. телевизионни търговски съобщения и продуктово позициониране е била издадена Фактура № **********, съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора в размер на 1440,00 лв. с вкл. ДДС за всяко 2 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от . на 26.08.2024 г. в 11:08:21 ч. Актът е постановен на 26.08.2024 от изданията на предаването или общо 5760,00 лв. с включено ДДС за всички четири издания през месеца. За излъчените в петте съботи на месец април 2016 г. телевизионни търговски съобщения и продуктово позициониране е издадена Фактура № ., съгласно чл. 11, ал, 1 от Договора в размер на 1440,00 лв. с вкл. ДДС за всяко от изданията на предаването или общо 7200,00 лв. с вкл. ДДС за всички пет издания през месеца. Твърди, че между страните било уговорено, че в случай на неспазване на сроковете за плащане, съгласно чл. 11, ал. 6 от Договора, продуцентът дължи на медията неустойка в размер на 1/360 част от основния лихвен процент на Българската народна банка, увеличен с двадесет (20) пункта за всеки ден забава, считано от датата на падежа на дължимата сума. Твърди, че ответникът изпаднал в забава, като не платил на уговорения падеж дължимата главница, с оглед на което претендира обща дължима неустойка в размер на 7702,40 лв. за периода от 11.03.2018г. до 01.03.2021г. Твърди, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .. по описа на СРС, 148 състав, срещу дължимостта на което ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с оглед на което ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията си. Претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 09.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „.“ ЕООД, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователени. Не оспорва, че между страните е бил сключен Договор за излъчване на телевизионно предаване от 2016г. с твърдяното съдържание. Оспорва ищецът да е изпълнил задълженията си по договора за процесния период за излъчване на телевизионно предаване на „.“ ЕООД, за предоставяне на технически услуги, свързани с него, за предоставяне на „.“ ЕООД на телевизионно време за излъчване на търговски съобщения (реклами) и за излъчване на съдържание, в което е било включено продуктово позициониране. Отделно от това счита, че ответникът е бил в забава за осчетоводяване на дължимите от ответника суми по договора за м.03.2016г. и м.04.2016г., доколкото в уговорения падеж в договора е бил до 10-о число, а фактурата за м.03.2016г. е издадена на 31.03.2016г., а за м.04.2016г. – на 28.04.2016г., с оглед на което счита, че при неиздадена фактура е нямало как да заплати сума по договора. Оспорва процесните фактури да са връчвани и надлежно приети от него. Прави евентуално възражение за погасяване на вземанията с кратката 3-годишна погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на 2 събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по Договор за излъчване на телевизионно предаване от 2016г. с твърдяното съдържание, по който той е изпълнил задълженията си за излъчването на телевизионното предаване, предмет на договора, за процесния период, че в предаването е имало търговски съобщения и продуктово позициониране, които са били излъчени, размерът на уговореното възнаграждение за предоставеното телевизионно време за излъчване на твърдяното съдържание.

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на уговорка за неустойка за забава в сключения между страните договор, възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава в хипотеза, която се покрива с уговорения вид неустойка, размер на дължимата неустойка.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания чрез плащане.

С доклада по делото като безспорно и неподлежащо на доказване между страните е отделено, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, обстоятелството, че между тях е бил сключен Договор за излъчване на телевизионно предаване от 2016г. с твърдяното в исковата молба съдържание.

По отношение на относимите към разглеждания казус разпоредби на договора, се установява от неговото съдържание и приложимите Общи условия, представени с исковата молба, че по силата на договора и за неговия срок от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.

„продуцентът“ „.“ ЕООД се е задължил да създаде и предостави на „медията“- „.“ ЕАД, не по-малко от 53 издания на телевизионното предаване „.“, по силата на който ако страните не се споразумеят друго, за използване от нея (има се предвид „медията“) при условията и срещу заплащане на сумите, уговорени в договора. В чл. 3 от договора страните са описали съдържанието на предаването, както и че то се състои от отделни издания, всяко от които с продължителност от 21 до 22 минути чисто програмно време. Посочено е къде и кога следва да се излъчва предаването – по телевизионна програма . всяка събота от 06:30 до 07:00 часа, със запазено право на медията да променя периодичността на излъчване на изданията, като е уговорено, че първото планирано излъчване е на 02.01.2016г. Медията се е задължила съгласно чл. 10, ал. 1 от договора да заплаща на продуцента за всяко отделно издание на предаването сумата от 100 лв. без ДДС. В чл. 11, ал. 1 е договорено, че за всяко едно издание на предаването, чието съдържание включва позициониране на продукти и/или услуги на 3 рекламодатели и за предоставеното от медията телевизионно време за излъчване на телевизионни търговски съобщения на рекламодатели на продуцента в размер до 6 минути общо по време на рекламен блок на дадено издание на предаването, продуцентът заплаща на медията фиксирана сума в размер на 1200 лева без ДДС. В ал. 4 е договореното възнаграждение за „медията“ – 100 лева без ДДС за всяко отделно издание на предаването, като тази сума се дължи за извършван от технически екип на медията контрол на нивото на звука на предоставените рекламни клипове и за качествен технически контрол на изданието на предаването. В чл. 11 на договора са уговорени и други суми, които продуцентът се задължава да плаща на медията (така ал. 3 и ал. 2 от договора) – за търговски съобщения, в това число на „специфични рекламодатели“, при заплащане на 180 лева без ДДС. Според ал.

5 – дължимите от продуцента на медията суми за даден месец от действието на договора се заплащат до 10-то число на месеца, за който се отнасят, по банков път и по посочена в договора банкова сметка. Договорена между страните (чл. 11, ал. 6) е неустойка в случай на неспазване на сроковете за плащане, а именно, че продуцентът дължи на медията неустойка в размер на 1/360 част от основния годишен лихвен процент на . за периода, увеличен с 20 пункта за всеки ден на забавата, считано от датата на падежа на дължимата сума. Посочено е, че договорът влиза в сила на 01.01.2016г.

Като доказателство по делото са приети фактура № ********** от 31.03.2016г. с издател „.“ ЕАД и получател „.“ ЕООД на стойност 4800 лв. без ДДС и 5760 лв. с ДДС, с основание: „Продуктово позициониране ., м. март“, „., м. март“ и фактура с № . от 28.04.2016г. с издател „.“ ЕАД и получател „.“ ЕООД на стойност 6000 лв. без ДДС и 7200 лв. с ДДС, с основание: „., м. април“, „., м. април“.

По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и даващо пълен отговор на поставените задачи при използване на съответните специални знания, от която се установява, че процесните фактури от 31.03.2016г. и от 28.04.2016г. са осчетоводени с счетоводствата на ищеца и на ответника, като са посочени в дневника на покупките на ответника за м.април 2016г. към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в . като доставки с право на пълен данъчен кредит и ответникът е ползвал данъчния кредит по тях. Впоследствие фактурите са отписани от ответника на 30.06.2021г. на основание настъпила давност. В счетоводствата на двете дружества няма осчетоводени извършени плащания по тези фактури.

В проведено на 14.11.2024г. съдебно заседание като безспорен и неподлежащ на доказване между страните е отделен и фактът, че през м. март 2016г. и м.април 2016г. в ефира на . са излъчени предавания „.“ в четири съботи през м. март 2016г. и в пет съботи през м. април 2016г.

При така събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните е бил сключен ненаименован договор, съдържащ елементи на договор за изработка, договор за включване на търговски съобщения в медийни услуги от доставчиците на медийни услуги по смисъла на чл. 78 от Закона за радиото и телевизията, 4 съгласно който ответникът като продуцент се е задължил за срока на договора да създаде аудио-визуално произведение – телевизионно предаване, с най-малко 53 издания, с наименованието „.“, а ищецът да го излъчи в съответните дни и часови диапазони (предварително определени на всяка събота, от 06.30ч. до 07.00ч.), срещу заплащане на възнаграждение за всяко издание, посочено в чл. 10, ал. 1 от договора в размер на 100 лв. без ДДС.