Определение № 10660 от 15.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10660 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20261100504251 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК.

Софийски градски съд е сезиран с жалба вх. № 05836/09.04.2026 г., подадена чрез ЧСИ А . Д . , от длъжника по обезпечението „ПРОМОСЕЙЛ“ ЕООД, с ЕИК 201766468, представляван от управителя И.К., чрез пълномощник адв. И.И. от АК – Смолян срещу действията на ДСИ А.Д., с рег. № 853 и район на действие СГС, извършени по Изп. дело № 20268530400296, изразяващи се в определяне за пазач на запорирани, въз основа на обезпечителна заповед № 21/12.03.2026 г., издадена от СГС, ТО, VI-4 с-в, движими вещи, представляващи 6 бр. специализирани МПС (за пътна помощ) и 1 бр. ремарке за товарен автомобил, както следва: Специален автомобил „ДАФ ЦФ 480“ с рег. № ****; Специален автомобил „ИВЕКО ДЕЙЛИ“ с рег. № ****; лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР“ с рег. № ****; Специален автомобил „ИВЕКО ДЕЙЛИ“ С РЕГ. № ****;

Специален автомобил „ИВЕКО ДЕЙЛИ“ С РЕГ. № ****; Специален автомобил „МЕРЦЕДЕС 3241Б АКТРОС“ с рег. № **** и РЕМАРКЕ „ФИТЦЕЛ ЕУРО“ с рег. № ****, на трето лице, различно от взискателя и жалбоподателя.

Според жалбоподателя обжалваното действие на съдебния изпълнител е незаконно, защото не са налице предпоставките по чл.470, ал.1, пр.1 и пр.2 от ГПК, а именно длъжника /сега жалбоподател/ не е отказал да пази вещите, нито е установено, че същия не може да съхранява, стопанисва и се грижи добре за автомобилите. Счита, че предаването им без мотиви директно на трето лице, различно от собственика /длъжника/ и ползвателя им /взискателя/ е незаконосъобразно действие, подлежащо на отмяна. Поддържа се, че не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, защото вещта се дава за пазене на назначен от съдебния изпълнител пазач, когато длъжникът откаже да приеме вещта или когато съдебният изпълнител прецени, че вещта не трябва да остава у длъжника, но длъжникът не е отказал да пази вещта. Освен това не е постановен от съдебния изпълнител акт за преценка, че вещта не следва да остава у длъжника.

Жалбоподателят изтъква още, че всичките му опити да се осведоми къде точно се 1 съхраняват запорираните автомобили и как се съхраняват от назначеното от ЧСИ за пазач трето лице до момента са останали безответни, тъй като съдения изпълнителен не отговарял на жалбите им. Излагат сериозни съмнения във възможностите на назначеното за пазач на автомобилите трето лице, тъй като според информацията, с която разполагал ответника, това дружество „Х-Мобиле“ ЕООД е без имущество, без дейност, без служители, без капитал, с множество образувани изпълнителни дела, а отделно от горното, собственика му имал психично заболяване, за което е пролежал в специализирано лечебно заведение. Всички това създавало предпоставки за увреждане на предадените му за пазене движими вещи, тъй като дружеството-пазач не разполага с база за съхранението им.

На следващо място, твърди, че запорът на движимите вещи е извършен чрез описването им в отсъствие на представител на ответника, тъй като същия бил нередовно уведомен за това действие по изпълнението.

Липсата на изложени каквито и да било мотиви за определянето на конкретното дружество за пазач на запорираните вещи и липсата на предоставена информация относно къде и как се съхраняват процесните МРС и от кого и как се охраняват, мотивирали жалбоподателя да поиска от съда да задължи ЧСИ Д. да изпълни поисканата от длъжника процедура по чл.471, ал.1 от ГПК и замени назначения от него пазач „Х- Мобиле“ ЕООД с такъв, който може да поеме отговорното пазене на 7 бр. специализирана скъпа техника, а именно дружество което да разполага с база за съхранение/СОТ и да е финансово отговорно дружество.

Навежда се довод, че жалбоподателят не е бил редовно уведомен за описа, както и че не става ясно на кое лице са предадени автомобилите и къде се съхраняват в момента.

Иска се от жалбоподателя съдът да отмени обжалваното действие на съдебния изпълнител.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело „ЮНИТ АСИСТ“ ЕООД, с ЕИК 207595378, представляван от управителя Ю.Л.Я., чрез пълномощник адв. П.Р. от САК е подал отговор на жалбата, с вх. № 06223/17.04.2026 г. по описа на ЧСИ Д.. Счита жалбата на длъжника за недопустима, а по същество и за неоснователна. Взискателят счита, че ЧСИ е действал изцяло в кръга на своите правомощия, като е нямал възможност да остави за отговорно пазене запорираните вещи на длъжника, тъй като последния, въпреки редовното му уведомяване за насрочения опис на движимите вещи /МПС/ не е присъствал на същия, като изрично е уведомил ЧСИ, че отказва да присъства на описа. Връчването на съобщението за насрочения опис на лице, различно от управителя, но легитимирало се като служител на дружеството-длъжник, според взискателя е редовно. На следващо място се изтъква, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалването, тъй като още преди образуване на изпълнителното дело се е разпоредил с процесните МПС, като ги е продал на трето за изпълнението лице – „П.А. БГ“ ЕООД, за което представя като доказателства 2 бр. договори за покупко-продажби на МПС от 04.03.2026 г. Следователно, жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва действията на ЧСИ, тъй като не търпи вреди от извършените от ЧСИ изпълнителни действия – опис на 7 бр. МПС и предаването им за отговорно пазене на трето за изпълнението лице. Взискателят счита за неоснователни и твърденията на жалбоподателя за евентуално увреждане на предадените за пазене процесни МПС, като заявява че към момента по делото липсват данни за нарушаване физическата цялост на специализираната техника.

В заключение, моли съда да остави жалбата без разглеждане, като просрочена, евентуално без уважение като неоснователна.

Представени са мотиви на съдебния изпълнител, в които се сочи, че съобщението за налагане на обезпечителната мярка „запор“ върху процесните автомобили е изпратено 2 незабавно след образуване на ИД до длъжника, като в същия ден съдебния изпълнител е пристъпил и към описа на автомобилите, които към този момента са се намирали в държане на взискателя по делото „Юнит Асист“ ЕООД, по силата на договори за наем и покупкопродажба, сключени с длъжника „Промосейл“ ЕООД. Съдебния изпълнител процедирал по правилата установени в разп. на чл.465 – чл.472 от ГПК, като е насрочил опис, оценка на движимите вещи предаването им за пазене. Описът започнал в 12,30 ч. и продължил до 16,00 ч., като се провел на адреса, където се намирали МПС – гр. София, бул. „Академик Стефан Младенов“ № 15. Съобщението до длъжника било връчено на 13.03.2026 г. в 12,42 ч. на Емилия Неделчева, управляваща офиса на „Промосейл“ ЕООД – клон София, която собственоръчно се подписала в разписката за връченото й съобщение за наложена обезпечителна мярка изх. № 2858/13.03.2026 г., като отбелязала часа на връчването му, както и бележка: че към съобщението липса приложено Определение за наложената обезпечителна мярка, а само нечетливо копие на Обезпечителната заповед. На самия опис длъжника не изпратил свой представител, което мотивирало съдебния изпълнител да предаде процесните МПС на трето за делото лице, различно и от взискателя, и от длъжника, а именно „Х-Мобиле“ ЕООД, с управител Х.В.Г.. В периода между 16.03.2026 г. и 23.03.2026 г. към ЧСИ Д. били подадени 5 бр. жалби от „Промосейл“ ЕООД и „П.А. БГ“ ЕООД, с идентични искания, за незабавна смяна на назначения пазач на запорираните вещи.

Изложени били възражения, че запорираните автомобили не са собственост на длъжника по изпълнението към датата на запора, поради продажбата им на „П.А. БГ“ ЕООД, поради което обезпечителната мярка била неприложима. Поискано било автомобилите и ремаркето да се изискат незабавно от пазача и предадат на актуалния им собственик „П.А. БГ“ ЕООД.

По тези жалби, ЧСИ се произнесъл с Разпореждане от 23.03.2026 г., като били оставени без уважение. Съдебният изпълнител твърди, че длъжникът е уведомен за назначения пазач още с връчване на съобщението за насрочения опис, на който отказал да присъства, т.е. от 13.03.2026 г., но не по-късно от 19.03.2026 г., с оглед изявлението му в депозираната жалба вх. № 04899/23.03.2026 г., класирана на л.84 от делото, в която длъжника изрично признава, че от упълномощения си адвокат на 19.03.2026 г. е узнал, че процесните автомобили са иззети и предадени на назначения от ЧСИ пазач – „Х-Мобиле“ ЕООД. В същата жалба управителят на длъжника – И.К. заявява също, че още на 13.03.2026 г., след узнаването за действията на ЧСИ във връзка със запора „е заявил изрично желание да бъде назначен за пазач на 7 бр. товарни автомобили“, т.е. процесните такива. Следователно настоящата жалба, подадена едва на 09.04.2026 г. се явявала просрочена.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на производството пред съда е жалба по чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК срещу действията на съдебния изпълнител по изпълнение на наложена обезпечителна мярка и определянето на трето лице за пазач на запорираните движими вещи /автомобили/.

По допустимостта на жалбата. В случая не е налице същинско производство по принудително изпълнение на признато от съда вземане /право/, защото действията на съдебния изпълнител са в изпълнение на допуснато от съда обезпечение за налагане на обезпечителната мярка "запор". Обстоятелството, че срещу жалбоподателя не е образувано същинско принудително производство по изпълнение, не го лишава от възможността да обжалва действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Да се приеме, че действията на съдебния изпълнител в изпълнение на наложената обезпечителна мярка не подлежат на обжалване, означава тези действия да се изключат от съдебен контрол, а това е в разрез с принципа за обжалваемост на изрично посочени в закона действия на съдебния изпълнител.

3

Според съда всички действия на съдебния изпълнител по налагане на допусната от съда обезпечителна мярка подлежат на обжалване, ако те попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК.

В нормата на чл. 401 ГПК е предвидено, че трето лице има възможност да се защитава по реда на чл. 435, ал. 4 и чл. 440 ГПК срещу действието на обезпечителната мярка. След като на третото лице е предоставена изрично възможността да обжалва по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК действията на съдебния изпълнител, съдът приема на по-силно основание, че и длъжникът в качеството на страна в производството по налагане/изпълнение на обезпечителната мярка има право да обжалва действията на съдебния изпълнител.

Когато действията на съдебния изпълнител по изпълнението на обезпечителната мярка засягат правата на длъжника, не следва да се отрича възможността му за защита чрез жалба по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Противното означава да се принуди длъжникът да чака да се образува срещу него същински изпълнителен процес, едва в който да се защитава срещу незаконните действия на съдебния изпълнител.

Според съда принципно е допустимо да се обжалва действието на съдебния изпълнител по назначаване на пазач на вещта, върху която е наложена обезпечителната мярка, защото това действие изрично е визирано в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК като подлежащо на обжалване. След като на длъжника е дадено право на защита в изпълнителното производство срещу определянето от съдебния изпълнител на трето лице за пазач, следва да му се признае право на жалба, когато трето лице е определено за пазач в производството по налагането/изпълнение на обезпечителната мярка.

В случая обаче жалбата, с която е сезиран СГС е процесуално недопустима, защото е просрочена. Жалбоподателят длъжник не е присъствал на процесния опис, при който е постановено от съдебния изпълнител да се предаде вещта на трето лице пазач, поради което двуседмичният преклузивен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК е започнал да тече от деня на получаване на съобщението.