Решение № 967 от 10.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Бургас, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100501638 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД против решение № 1857 от 06.08.2025 г. по гр.д.3980/2024 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на въззивника за главница за разликата над 513 лв до пълния претендиран размер от 3 300,90 лв, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното плащане.

Твърди се, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи относно предпоставките, на които се основава ищцовата претенция, свързани с осъществяването на фактическия състав на чл.410, ал.1, т.1 КЗ, при което следва да се ангажира отговорността на ответника, но неправилно е приложил процесуалния и материалния закон и като последица неправилно и необосновано е приел, че в процесния случай ищцовото дружество не е доказало пълния размер на регресната му претенция, обусловена от размера на вредите, настъпили по МПС марка „Нисан“, модел „Навара“, с per.№ ********, вследствие на процесния пътен инцидент.

Изтъква се, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения. На първо място се твърди, че съдът неправилно е кредитирал оспореното заключение по първоначалната съдебноавтотехническа експертиза, като не е допуснал изготвяне на своевременно поисканата от ищеца тройна САТЕ (след оспорване и на повторната САТЕ).

Твърди се, че по този начин са останали неизяснени важни факти и обстоятелства относно стойността на щетите и цената за възстановяването им, нанесени по увреденото застраховано МПС, което се е отразило на крайния 1 извод на съда по отношение размера на дължимото се застрахователно обезщетение. Изложени са подробни съображения, касаещи възраженията на въззивника против двете експертни заключения.

Претендира се съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и да постанови друго, с което да осъди въззиваемия Ж. Д. Г. да заплати на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД пълния претендиран размер на исковата претенция в размер, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендират се съдебни разноски.

На основание чл.266, ал.3 ГПК са заявени са искания по доказателствата - да се допусне извършване на тройна повторна САТЕ, което искане е оставено без уважение от въззивния съд.

В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия Ж. Д. Г., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са твърдения за неоснователност на оплакванията на въззивника за допуснати от съда процесуални нарушения по повод приемането и кредитирането на двете САТЕ (първоначална и повторна) и във връзка с отказа на съда да допусне тройна повторна САТЕ. Посочва се, че при изслушването в съдебно заседание вещото лице Гяуров е посочил откъде черпи данни за средната пазарна стойност на частите, а в експертното заключение е посочен точно източникът, откъдето са взети стойностите на частите необходими за подмяна, а именно (autodoc.bg); както и, че вещото лице е отговорило достатъчно убедително на поставените въпроси за вида и степента на причинените увреждания на застрахования автомобил. Посочва се още, че и двете вещи лица (по първоначалната и по повторната САТЕ) са дали становище, че е възможно ръб на задна врата да бъде отремонтиран, съотв.не е необходимо непременно да бъде сменяна цялата задна врата. Оспорено е и твърдението на въззивника за противоречия относно необходимостта от боядисване и изчукване.

С твърдението, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно се претендира същото да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част и да се присъдят на въззиваемия съдебни разноски. Не са заявени искания за нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника ”ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД за осъждане на въззиваемия Ж. Д. Г. от *** да заплати на ищеца сумата от общо 3 300,90 лв, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 0020-185—0162-2022, вследствие на ПТП, настъпило на 23.08.2022 г. в гр.Бургас по вина на ответника. Посочено е, че към момента на причиняване на щетите, ответникът не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Предявеният иск е с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ.

Ответникът е оспорил иска по съображения, че: за управлявания от него автомобил е имало валидна застраховка ’’Гражданска отговорност”; няма 2 вина за настъпване на процесното ПТП; платеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено с оглед на вида и размера на причинените вреди, респ.на стойността за отстраняването им.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск – до размера от 513 лв, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 18.06.2024 г. до окончателното изплащане.

Съдът е изложил съображения, че счита, че по делото са доказани предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата, но с оглед кредитираните от него заключения по двете САТЕ (първоначална и повторна), в резултат на противоправното поведение на ответника са причинени имуществени вреди в размер на 513 лв - стойността, необходима за възстановяването на щетите, съотв. за горницата над тази сума до претендирания от ищеца размер от 3 300,90 лв (заплатена от ищеца за извършения от доверен сервиз цена за ремонта на застрахования автомобил), претенцията е неоснователна. Съдът е присъдил на страните съдебноделоводни разноски съобразно постановения резултат, както и на адв.Я. – адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Първоинстанционното решение е обжалвано само от ищеца – в отхвърлителната част, поради което спорът е висящ само в тази му част, а в осъдителната част решението е влязло в дсила поради необжалването му от страните.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост - и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

По делото не е спорно, а се установява и от представените по делото доказателства (Двустранен протокол за ПТП), че при ПТП, настъпило на 23.08.2022 г. между ответника Г., управлявал л.а.“Ауди“, модел „А4“ с рег.№ *******, и л.а.“Нисан“, модел „Навара“, рег.№ ********, управляван от С. А.

К., на автомобила „Нисан“ са нанесени материални щети.

Установява се от приложения към исковата молба Двустранен протокол за ПТП, както и от заключенията на първоначалната и повторната САТЕ, че причина за възникване на процесното ПТП е движението с несъобразена скорост и несвоевременната реакция на ответника като водач на л.а.“Ауди“, който е блъснал в задната част спрелия на червен сигнал на светофара л.а.Нисан.

Страните не спорят, че за л.а.“Нисан“, рег.№ ********, е имало сключена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество.

Установява се от представените писмени доказателства, че по образуваната щета № 0020-1850162-2022, за отремонтиране на застрахования автомобил “Нисан” ищецът е заплатил възнаграждение на доверен сервиз “Дженеръс Ауто” ЕАД в размер от 3 300,90 лв.

Установява се, че към момента на настъпване на ПТП, съотв.на причиняване на щетите - на 23.08.2022 г. около 08.40 часа, за управлявания от ответника лек автомобил .“Ауди“, модел „А4“ с рег.№ ******* не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

При така установеното по делото причиняване на материални щети 3 на застраховано при ищеца имущество – МПС, за репарирането на които ищецът е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение, и при установеното, че вина за ПТП, при което са нанесени вредите, носи ответника, който към този момент не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът като застраховател е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, поради което искът е основателен.

Основните спорни въпроси между страните са за вида на нанесените на застрахования лек автомобил щети; за това, дали щетите са могли да бъдат отстранени само чрез подмяна на части, или това е могло да бъде извършено и чрез отремонтирането им; както и каква е реалната стойност на отстраняването на щетите, която ответникът като деликвент дължи.

В тази връзка са и основните оплаквания във въззивната жалба – за необоснованост и наличие на противоречия в заключенията на двете вещи лица по първоначалната и по повторната САТЕ, както и за това, че съдът неправилно ги е кредитирал, вместо да допусне своевременно поисканата от ищеца тройна САТЕ.

На първо място съдът поддържа изложените съображения в определението му по чл.267 ГПК по повод направените във въззивната жалба доказателствени искания и заявени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, че първоинстанционният съд не е допуснал такива с отказа си да назначи тройна САТЕ след допускане и приемане на заключения по първоначална и повторна САТЕ. Според настоящия състав от разпоредбата на чл.200, ал.3, изр.първо ГПК, не следва задължение за съда да уважи искане за назначаване на друго или повече вещи лица при всяко оспорване на експертното заключение.

В случая, след оспорването от ищеца на първоначалната САТЕ на в.л.инж.Гяуров, съдът е допуснал повторна САТЕ от друго вещо лице, заключението по която отново е било оспорено от ищеца. В правомощията на съда е да прецени дали възприема заключението на експерта за компетентно, обосновано, безпристрастно и изчерпателно, както и – дали да го кредитира, след обсъждането му с останалите представени по делото доказателства, което в случая е сторено от първоинстанционния съд. Обстоятелството, че и повторното експертно заключение не е в полза на ищеца не обосновава извод непременно за допускане на тройна САТЕ, нито извод за твърдяната във въззивната жалба липса на компетентност и на двете вещи лица. Напротив, и двете вещи лица са обосновали изводите си в заключенията, и са посочили използваната специализирана техническа литература (в.л.инж.Гяуров) и справките, които в.л.инж.Тимнев е извършил, вкл.в представителството на Нисан в гр.Бургас по VIN кода на автомобила за оригиналното оборудване на автомобила и в съответните сайтове в Уикипедия – за възможността за подмяна или ремонтиране на деформираната задна тръба.

Настоящият състав приема, че и двете заключения са подробни и компетентни, поради което кредитира изводите на двете вещи лица, че в случая отстраняването на щетите е възможно да бъде извършено с отремонтиране на увредените части (изправяне и боядисване на капака на багажника, вместо подмяната му с нов), подмяна на греда на задна греда4 стъпенка с неоригинална такава (Autodoc.bg) вместо подмяна на греда на задна броня, за каквато част в.л.инж.Гяуров посочва, че такава част няма отношение към процесното ПТП (видно от снимковия материал), а увредената куха метална греда с кръгло сечение (пречупена и неподлежаща на отремонтиране), служеща най-вероятно като стъпенка за качване в багажника, погрешна е била квалифицирана от застрахователя като „греда задна броня“.